Нека да вали

Имахме си привилегии. Аз помагах на мама да избере менюто, на мен се разказваха приказки, сестра ми пък имаше песен, която си беше само на нея и на мама. Освен това  при всеки дъжд мама питаше какво се прави най-хубаво, когато вали и тя винаги отговаряше, че най-хубаво се спи. И спяха. Тъй че за мен дъждът е… когато къщата спи, а аз мога да правя каквото си искам или пък нищо да не правя. Небързайки за никъде, съществуваща просто така, без от мен да се очаква нещо.

Така и днес. Станах преди седем, облякох си новата блуза (мъжка с идиотски надпис), обух маратонките и излязох да чакам таксито. Но не за да ме заведе някъде, а за да му дам опакованата бутилка вино в замяна на загубения-намерен телефон. Да, денят ми започна по тъмно. Още тогава валеше. Прибрах се вкъщи, пуснах печката и гледах филм, който уж не беше тъжен, но ме разплака. После си направих закуска. Отдавна не бях закусвала вкъщи, а отнема десет минути да си свариш макарони със сирене.

Изчетох колкото блога реших, че ми се четат и се обтегнах на леглото да си пробвам новия хайлайтър. Ако не беше той, сигурно изобщо нямаше да прочета лекциите по компютърни архитектури. Невероятна тишина. В стаята. И някакво дълбоко спокойствие. Дъждът цял ден не намаля, падаше право надолу, завесата беше толкова плътна, че можех само да виждам врабчетата под терасата.

По някое време се сетих, че не съм обядвала и че вчера ми се ядеше картофено пюре. Но не любимото пюре на колежката ми – от пакетче, а истинско. Сложих картофите да се варят, в една купа до котлона приготвих масло и сирене, прибрах останалото сирене в кутийка, измих съдовете (на фона на ирландска музика), сложих уока на котлона, обелих картофите, опържих някакви пилешки филета, с лют сос, много лют сос, ливнах им и всичкото вино от рождения си ден, намерих разни треви, сух лук… по някое време извадих месото, долях вода и сгъстих соса, пюрето и то беше готово – както го обичам – с масло, и сметана, и мляко, и сирене. Съвсем бавно и плавно.

Цял ден така се движа. Заобикалям мебелите, да, днес не се блъснах в нито един, за да стигна до кухнята, не минавам през терасата, а заобикалям по дългия път, правейки нищо. Уж щях да излизам до книжарница, пропуснах без изобщо да ми направи впечатление, към пет звъннах да си отменя и другата уговорка. Друг път ще пием, днес искам да си стоя вкъщи, навън вали и съм с новата си мъжка блуза.

Тъкмо се уговорихме с него да ходим заедно да пазаруваме подаръци и се обади и братовчед ми. Малко по малко заселват къщата, да не се стряскам, като се прибера, двете кучета са пуснати в двора. И съм поканена при тях за Коледа. Което е страшно хубаво. Ако ми стане много самотно и реша, че да, нищо няма да ми стане, ако и тази година не аз готвя празничните ястия, ще ида. Там нямам печка за готвене, а вероятно и водата ще е замръзнала в тръбите, но пак ще е хубаво. И да, вкъщи вече вали сняг :)

Гледах още един филм, писах си само с най-мили хора и сега хващам да правя… мартеница. Един колега реши, че това иска за рождения си ден. Не знам колко дни пътуват писмата до Израел, надали ще стигне навреме, особено като нямам марка :) Както и да е. Уважавам повечето желания на приятелите си и вадя преждата.

И навън още вали. Тоя ден май няма намерение да свършва. Което изобщо не е зле.

А, да, и снимах вечерята :)



Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s