Адашката казва, че не мечтае

Събуждам се към девет, измъквам се от леглото и неискайки да те разсъня, се изнасям към кухнята. Отварям хладилника, просто така, по навик и виждам прясното мляко. От предната седмица. Връзвам косата високо, слагам престилка, вадя купата и започвам да забърквам смес за палачинки. Не мога просто така да изхвърля млякото. Толкова ми се спи, че едното яйце пада на пода. Тъкмо  съм го събрала и ти се появяваш на вратата. Сънен, рошав. Отмествам тигана от котлона и ти правя кафе. Седиш си кротко на табуретката и слушаш как ти разказвам за палачинките на Адриана, нейната тайна семейна рецепта и налудничаво твърдение, че палачинки не може да се правят с ванилена захар.

Аз определено знам как да накарам къщата да мирише хубаво. Толкова хубаво, че не спирам да ти се усмихвам. Хващам да пренасям закуската в хола – покривки, вилици, сирене… а ти вървиш след мен. Аз съм твоята сутрин, а ти си моята.  От време на време се пресягаш да ме прегърнеш и едва не разсипвам сладкото от орехчета. Само ми се пречкаш и ме разсмиваш.

Навиваме палачинките, целите се омазваме със сладко. Накрая се сгушвам в теб на дивана и се смеем на това, че пижамата ми мирише на закуска. И на вкъщи. Говорим си за коледни подаръци, правим планове за празниците и единодушно се съгласяваме, че днес няма да мием пода. Обличам си блузата за вкъщи, пускам печката и шляпам боса по паркета. Върша си своите работи – говоря си с Кеклето, преглеждам новите картинки с котки, слагам си нов уиджет на блога, казвам добро утро на Мили.., ти… и ти си имаш някакви неща. Не знам какви са, стига ми да знам, че си точно ей тук, зад гърба ми и днес никъде няма да ходиш.

Решавам, че ща не ща, ще уча. Вадя лекциите и ги нареждам около възглавницата. Хващам жълтия хайлайтър и се изтягам, лениво обръщайки листите и доволно подсмихвайки се – излиза, че все пак имам спомени от линейната алгебра. Някъде към петнайсета ти не издържаш и лягаш до мен. Разказвам ти колко съм прочела, колко остават и колко се радвам, че те имам. Показвам ти колко се радвам, че те имам.

[пропуск, пропуск, пропуск]

Пак си връзвам косата и сядам пред компютъра. И на двама ни е ясно, че няма да уча. Редя пасианси, прочитам трийсетина неща от рийдъра, преглеждам няколко обяви за работа, кандидатствам по една, от време на време ти прочитам на глас нещо смешно или пък ти пускам някоя песен, която ми харесва/те разсмива. Пействам ти снимки с котета в скайп, докато тайно събирам рецепти за курабийки. Прибирам старото пране, простирам ново и прегръщам печката в опит да се размразя. Това те разсмива повече от котетата.

Към 6 се усещаме, че сме пропуснали обяда и аз хуквам да преправям лещата от снощи, докато ти сваляш някой филм. Избрал си нещо с Уил Смит, с хубаво момиче и без субтитри. Аз пък забравям да ти донеса вилица. Нареждаме се на дивана, гледаме филма, пием вода в пластмасови чаши и ни е хубаво. Прегръщаш ме и обещаваш утре да ме заведеш на кино. Просто ей така.

Отнасяш съдовете в кухнята, докато аз прочитам последните пет страници лекции. После двамата сменяме чаршафа на юргана и спорим кой да се къпе пръв. Прилагам най-стария трик на света – обясянвам, че ако вляза първа, може да не остане топла вода за теб, тъй че ти тичаш към банята, а аз имам 15 минутки насаме с блога. Докато пиша поредната публикация на тема колко съм щастлива, си намислям какво ще облека утре и как ще си направя косата на коледното парти. Прегръщаш ме, целият мокър, цялата мокра тичам и аз към банята.

Защото точно в 9 ще сме в леглото и защото днес е неделя. Нашата неделя.

Добре де, не точно днес. But one day soon.


13 коментара on “Адашката казва, че не мечтае”

  1. Alia каза:

    Вълшебно мечтание. И дори да не се случва по този начин и в тази последователност, важното е онова топло, нежно, споделено усещане да го има :) Пожелавам ти.

  2. Svetlina каза:

    Пожелания никога не са излишни :) One way or another, I`m gonna… имам пълна къща с деца :) И палачинки :)

  3. lilia каза:

    Нещо такова може да се случи.Предполагам…

  4. Alia каза:

    палачинки, ммм, не съм яла многооо отдавна :) Само те ми стигат дори за прекрасно настроение :) .

  5. […] Жълтурчето ме вдъхнови за този неделен пост, а тъкмо бях тръгнала да си лягам, за да почета час-два преди заспиване. Едно от нещата, с които съм известна е, че специално си лягам, за да чета . […]

  6. Svetlina каза:

    Хахаха, да не би и ти да си от тая партия?

  7. helen каза:

    Чудна работа – а в моите мечти аз не решавам задачи по линейна алгебра. Нито пък правя палачинки :)

  8. Svetlina каза:

    О, аз съм една всеизвестна отличничка по ЛААГ :)
    За мен математиката е източник на удоволствие, а решеното за под 3 минути судоку – рядко силен оргазъм.
    Плюс това има шанс да убия този, който реши да хлопа в кухнята ми преди да съм станала, ако ще и заради палачинки да е :)

  9. helen каза:

    Като бях на твоите години, а и по-малка обожавах линейната алгебра и тригонометрията. Скучни дисциплини като аритметиката не ме влекат.
    Но палачинки все още не съм правила в живота си. Нищо, де. Той да не се бои – мога други неща :)

  10. Svetlina каза:

    Хаха :)
    Няма да забравя как един приятел ми звънна да ми диктува система уравнения от трети ред с много неизвестни. Аз решавам (по телефона) и току питам „А колко е 6+14?“… и така цял час :)
    За сметка на това имам шестица и по двете математики тоя семестър. Заформям се като отличника на групата, а това хич не е хубаво.

  11. helen каза:

    Защо да не е хубаво? Човек като е умен и като е отделил малко време да почете / порешава получава шестици. Това си е съвсем в реда на нещата :)
    Честито!
    Но сума ти и народ ще те врънка да му решаваш задачите или да му помагаш с друго нещо… Това е недостатък, да.

  12. Svetlina каза:

    Мен ми е ясно, че никой не е записал задочно, защото иска да научи много неща и защото има време да учи, аз самата не уча заради конкуренцията, ама пак е гадно. Имах такъв период в средното, когато просто си знаех, че няма на кого да разчитам и ако не схвана урока сама, никой няма да ми помогне да го разбера.
    Разбира се, убедена съм, че човек с пет по дискретна математика може да има много знания в други области, тъй че не губя надежда. Особено при положение, че половината ми колеги са ми каки и батковци.
    Само утре да не убия досадната колежка, която все нещо не е разбрала и все прекъсва преподавателите и колегите си. Чувам, че зиме не е приятно в затвора.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s