Пак съм се размислила

мисъл неделна

Хората много се чудят, ако взема да ги прегърна вместо поздрав. И то при положение, че няма да ходя да прегръщам тоя, дето не ми е приятен, налитам само на приятели :) Някой вижда нещо странно във физическия контакт ли? Или е странно, че искам да прегърна мъж, който не е мой? Или че не се притеснявам да изразявам щастие? Или не се къпя достатъчно ;-) От друга страна, след такъв поздрав,  стават едни милички :) Правят ти път, като влизаш в сладкарницата, предлагат ти да се държиш за тях в поледицата и ти държат милинката, докато разглеждаш дрънкулки в НДК.

мисъл понеделнишка

Абсолютно всеки около мен съвсем успешно лъже себе си. И не си говорим за глупоси от сорта  на „Пълнозърнестият хляб е десет пъти по-вкусен от хляба, дето го ядяхме едно време“. Хората се лъжат, че са щастливи, нещастни, бедни, богати, влюбени, умни, неизплашени… Тая част напълно я разбирам. Нито можеш да си обективен, съставяйки мнението си за самия себе си, нито имаш полза от това. Така и моите приятели – всеки си има нещо, което за мен е ясно, че е пълна лъжа. Въпросът е… ами аз за какво се самозалъгвам?

Струва ми се, че отговорът трябва да се търси сред нещата, в които вярвам. Само дето аз вярвам в страшно много неща. Понеже Коледа вече чука на вратата, първото, което ми хрумва, е…

  1. Вярвам, че човек е семейно същество. Не стадно, семейно. Сътветно вярвам, че ми е най-добре, когато съм със семейството си.
  2. Вярвам, че всичко се връща. Ако днес имам 6 по дискретна математика, значи вчера съм дала 10лв за някой детски дом или пък преди пет години съм помогнала на някоя баба да пресече. Но както и при Незнайко и вълшебната му пръчица, гледат се намеренията, съди се душата, а не действията. Защото всичко се вижда от Онзи, дето съди.
  3. Вярвам, че рождените дни са много хубав повод за празнуване. Нямам конкретна причина, просто си вярвам, нали това са вярванията :)
  4. Вярвам, че има истински неща. Не оригинални, а истинни, верни и ценени от мен. Истинските подаръци за мен са изненадите. Или пък искрените подаръци. Освен това си мисля, че мога да различавам и подаръците, които не съм си заслужила. Старая се да ги запомням и да връщам жеста. Това, разбира се, рядко са материални подаръци, тъй че връщането е малко сложно и докато ги върнеш, тъкмо си си ги заслужил :)
  5. Вярвам, че ми е добре, че не съм хубава, че не съм глупава, че мога да готвя. Вярвам, че имам приятели, вярвам, че мога да променям хора, но че не искам, вярвам (което е доста глупаво и противоречи с горния ред), че ще си имам поне едно детенце и вярвам, че мога да правя каквото си искам, стига ама много силно да го искам.

Начинът да разбера за кое се лъжа сигурно е да проверя от кое от тези неща имам полза. От тези неща-вярвания, ако изобщо вярванията са неща. И става страшно. Защото аз имам полза от всички. Дори това, че вярвам, че не съм хубава, ми носи ползи. Аз се нуждая от стимули, а мисълта „това не ми е в ред“ поне за мен е стимул, предизвикателство. Което съвсем не значи, че ще започна редовно да ходя на токчета. Вероятно просто няма да тръгна на плаж с много изрязан бански, което е от полза за цялото човечество май.

И какво сега? Самолъжа се за всичко по-горе? Или просто живеем в приказен свят, в който всичко, в което вярваме, е истина. Или поне това, в което вярвам аз. Съвършената :)

Тия сто реда не ги изписах, защото ми се пишеше, а защото знам, че който ги прочете, има по-голям шанс да ми отговори на въпросите, отколкото самата аз. Хаха или май не го знам, а го вярвам и се лъжа, че го знам :)

Тъй де? Според вас за какво се самозалъгвам?

мисъл вторнишка

Утре Фтичка има рожден ден. Как да го отбележа?

Да, точно така. Две години почти всеки ден си храня домашния любимец, къпя го, водя го на училище и до тотопункта.

И не съм побъркана.


8 коментара on “Пак съм се размислила”

  1. helen казва:

    Като каза за подаръците … и аз съм се размислила. Истинските подаръци са, когато човек ти подарява нещо за теб. Елементарен пример е да купиш жилетка според вкуса, фигурата и тена на момичето, което ще я носи, а не според собствения си вкус, фигура, тен и цвят на очите. Същото важи и за книгите. Макар че не ги съобразяваш с фигурата :)
    Същото важи и за подаръците за мъже – ако виждаш, че един мъж има слабост към тъмносиньото и то наистина му отива, но изглежда, че изобщо няма ризи в гардероба (а те му трябват за работа), купуваш му хубава тъмносиня риза … и една тъмносиня тениска за да има все пак нещо, което да носи с повече удоволствие :)
    Такъв тип подаръци показват, че този, който подарява, е мислил за теб, познава те добре и се е постарал да избере подарък, който да ти хареса. Което косвено означава, че и този човек те харесва. Защото лично аз предпочитам да не купувам подаръци за хора, които не харесвам. Трудно ми е да я вложа цялата тази енергия за да зарадвам някое чудовище.

  2. Мария казва:

    хубава си :)

  3. Svetlina казва:

    Хеленка, и аз съм така, обаче като се замисля за купищата неподходящи (да не кажа нещо по-лошо) подаръци, които съм получавала, ми става жал за всички хора, които карам да купуват разни работи, за да зарадват чудовище :)
    Някъде бях чела (ама примерно миналата година), че да подариш книга на някой, който чете, е глупаво, защото може да я е чел вече, или пък й знае цената, или пък не харесва автора, защото е изчел 80% от нещата му, ако пък подариш книга на някой, дето не чете, той няма да оцени подаръка, няма да започне да чете, просто ругия път няма да те покани. Затова логиката ти е добра – избираш нещо нужно, но съобразявайки го с човека. Ето така моята майка ще получи блуза, която на мен изобщо не ми харесва :)

    Мария, скритата цел на публикацията беше да чуя точно това. Много пъти :)))))

  4. helen казва:

    Ами книга се подарява само на човек, за който знаеш, че чете и гледаш да е по негов вкус, но да е вероятно да не е я чел. Изобщо деликатна работа е.
    Не, не си разбрала – неподходящите подаръци не са от хора, които те смятат за чудовище, а от хора, които смятат себе си за по-важни и не си дават труд да опознаят другия човек. Смятат, че каквото им харесва на тях, задължително харесва и на другите. А иначе аз и за чудовище като избирам подарък пак гледам да е по-негов вкус. Но ми е неприятно. И не се старая много :)

  5. teo казва:

    Не знам само на мен ли този пост ми звучеше супер романтично… И да, хубава си :)

    Странен според мен факт: прегръдките за поздрав са много по-популярни в Германия, което е супер, защото са по-хигиенични от здрависване и целуване и според мен имат перфектната степен на близост и топлота за познати и непознати, също така може много разнообразно да ги модифицираш…

    Като се има предвид, че да се чувстваме добре е единствената възможна цел на (айде почти) всеки човек, то ако нещо е от полза за теб, значи няма значение дали се самозалъгваш или не – вярвай си в него ;)

  6. Svetlina казва:

    Айде кажете честит рожден ден на фтичката, де :)

  7. teo казва:

    ъ-ъ, all eyes on YOU!

  8. Svetlina казва:

    Хахаха :) Дано това да е нещо против уроки :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s