Божката да не чете :)

Имах най-искреното намерение тази година да пробвам да правя обемни картички (pop up cards). Само дето така и не остана време да купя хартия (щото всичките ми запаси отидоха за Вси Светии). Минах през два магазина, но нито поисках да си взема 100 картона еднакъв цвят за 10лв, нито гланцовите блокчета А4 ме направиха твърде щастлива. Който се е опитвал да рисува върху гланцова хартия, ме разбира.

Тъй че днес извадих молив и тетрадка и нахвърлях няколко идеи. В простотата е красотата, каквото и да виждам из crafts блоговете. Пък и не си говорим за картичка за рожден ден, а за няколко картички. Които аз предвидливо обединих. На всяко домакинство по една, и без това не си представям къде ще ги редят. За миналогодишните много се старах, постояха, постояха по рафтчетата и сега не ми се мисли къде са. А че бях правила семейство снежни човеци от памук, картичка-влакче и хиляда още глупости…

Та… седя си аз и търся идеи за нещо просто, коледно-новогодишно, нещо, което дори аз мога да изрежа, нарисувам, оцветя и нещо, което любимите ми хора има шанс да не изхвърлят. И много важно – досега да не съм подарявала или получавала такова. За десетина минути мислене се получи това:

След това направих инвентаризация. На ум. Имах хартиени панделки, панделки от плат, бродирани панделки, имах малки джуфчици, които откъснах от една индийска пола, имах един нарязан на парчета зелен потник, имах водни боички, плакатни боички, маркери и пастели, имах прежда, лепило, телчета за лула, цветни картони, но не цветна хартия, две и половина гланцови блокчета, блокче самозалепваща хартия, лепенки за цени, топчета, копчета, части от ключодържатели, особено едно жълто цвете, пощенски пликове три размера, два цвята, памук, лак за нокти много цветове, сламки, клечки за зъби, бели салфетки.

Единственият начин за въвеждане на цвят беше да ползвам цветен картон за основа и бяла хартия за всичко   останало. Което е прекрасно, защото снегът е най-вкусен, като е бял. Речено – сторено.

Божката си мисли, че Дядо Мраз ще ме занесе при него на Нова година (защото Дядо Коледа ще занесе дядо му на Коледа), съответно коледните неща отпадат, остават зимните (часовник не върви за бебета). Миналата година получиха семейство снежни човеци от дунапрен, тази година семейството им вече е от 3,80 члена… ама аз още си обичам него най-много. Занчи Мицеви ще получат картичка, която ще разберем само аз и Божката. Лесно :)

Дам :) Снимка на тети и заека :) Хванати за ръце :) Телата са от бял картон, който миналата година ми подариха в една книжарница, копчетата са от един комплект, който си купих преди две години заради безопасните игли, червеният плат е остатък от картичката за рождения ден на Клим, която пък беше направена от панделката на великденския подарък от HR-а, зеленият плат е от потника, дето го нарязах за украса на червения потник, с който учих Божидар на цветовете, снегът е от перлен лак за нокти, който най-вероятно никога нямаше да ползвам, ръцете са от преждата, дето остана от мартениците.

Стига да напиша някое четливо пожелание, картичката ще е перфектна. Шарено, мърда се, никой няма такава и нищо не стърчи, тъй че мога лесно да я пъхна в някой от подаръците, а него – в сака, него – във влака.

Малко по-сложно се получи измислянето на картичка за нашите. Първо защото е трудно да дефинирам „нашите“ и после, защото съм сигурна, че маминка ще я държи върху телевизора поне до март, когато ще бъде сменена от картичка за рождения ден на сестра ми. Да, ама се сетих, че любимата ми част от Нова година е, когато с тати правим сурвакница и че най-хубавото, което мога да им/ни пожелая, е да сме винаги заедно.

Не съм велик художник, не мога да прерисувам наши снимки, да не говорим, че нямаме обща снимка от последните пет години. Обаче определено мога да рисувам чертички :) А сурвакницата се получи много хубаво, чак се изненадах. Направена е от преждата, която остана от твърде малките блузки, които плетох за изписването на Божката, е, малко е меко да извиваш сурвакница от прежда, затова първо вързах търкалетата и ги подсилих с безцветен лак за нокти. После поукрасих с лилав лак и готово. Крилата са криле и са акварелни, а ореолчетата са правени с медени боички (от едно село точно до вкъщи).

Много съм доволна, хубави станаха картичките. По тях няма нищо излишно (не броим лепилото по пръстите ми), но и не изглеждат като правени от първолаче. Май :) Добри са си, всъщност.  Ако аз получа такива, много ще им се зарадвам и ще върна голям шоколад :)

Ще видим дали ще правя още картички. Мили и С. може и да получат една, също и една колежчица. Все ще намеря 2-3 часа, за да ги направя, само още обмислям дали има смисъл. Ако човек не празнува Коледа или по-скоро празнува… нещо различно от Коледа, дали ще се зарадва на моите картички? Ще разбере ли какво значат?

Защото моите картички казват „Ще направя всичко, за да сте щастливи, грижа ме е за вас, желая ви най-хубавите неща, радвам се, че днес сме заедно“. Картичките не са добавка към подаръка, те са… душата на подаръка.

Обаче ако човек си мисли, че подаръците са душата на празника, какво ще си помисли при вида на картичката? Не знам, но няма да е това, което аз съм мислила, правейки и подарявайки я.

ПС: който не получи картичка от мен, да не си мисли, че не ме е грижа дали е щастлив. Може просто да ме е домързяло да режа кръгчета :)

Advertisements

10 Коментари on “Божката да не чете :)”

  1. Yana каза:

    Божката може да не чете, ама майка му чете… Питай него какво стана с картичките. ПЪК!

  2. Svetlina каза:

    Хахах :) Чакай да позная :) Изял ги е?

  3. Nadinka каза:

    много идейни :)

  4. helen каза:

    Картичките са много хубави. Всеки би им се зарадвал – празнува, не празнува Коледа. Друг е въпросът ако някакви твърди религиозни догми му забраняват получаването на коледни подаръци. А пък на теб някакви твърди религиозни догми те карат да му натякваш, че това са коледни картички пък, а не подарък от сърце.
    Както разбираш – не обичам догмите …
    Но картичките са супер!

  5. Yana каза:

    Оня дунапренен снежен човек особено му се услади! :)

  6. Svetlina каза:

    :)))))))) Мерси много :)
    И Яна, тазгодишният човек има изгледи да е точно толкова вкусен :)

    Аууууу! Религия, която забранява подаръците! Ужас! На това даже не му знам името, трябва да е нещо като антихедонистичен антиалтруизъм. Даже сатанистите не отказват подаръци, ама на, може да има и хора, които настояват всичко сами да си вземат или че от нищо не се нуждаят. Защо пък не :)

  7. Мария каза:

    снегът е най-вкусен, като е бял
    :))))))))))))))))))

  8. Svetlina каза:

    Това е изпитан факт!
    Аз съм Онова дете, дето оцвети топки сняг с водни боички и ги прибра под печката, за да не ги настъпват хората :))))

  9. […] нямах, бях убедена, че почивката е заслужена. И при Божката отивах […]

  10. […] се постарала за подарък, мога и много да се постарая за картичка. Тъй че инвестирах близо 90лв в една кутия :) Мдам – […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s