Носталгично готвене

Каквото и да пише в „Като гореща вода за шоколад“ за супата от бича опашка, най-доброто лекарство е да се върнеш към детството си. А моето детство е пълно с най-различни манджи.
Единствената причина с баща ми да преодолеем иначе самотната Бъдни вечер беше огъващата се маса. Докарах си мускулна треска и си преуморих едната ръка, но направих много красива (и вкусна) пита, грис салата, пълнени чушки с боб и тиквеник. За Коледа добавих домашна руска салата и дълго планираната торта. Мисля, че всяка следваща торта е по-добра. И не мисля, че някога съм правила лоша торта :) Именият ден премина под знака (и аромата) на свинска кавърма, а на Нова година всечки ядоха от моя тиквеник, защото тати много го беше хвалил. И как не – винаги следвам рецептата на сестра му и майка му. На първи януари Яна и Антон пък опитаха макарони на фурна (както тати ги прави, което значи, че имат сирене и че С. няма да ги хареса).

Ето на, сега пък съм болна и нещото, което ме измъкна от леглото и отлепи от телевизора, е бялата каша и пилешката супа. За кашата съм абсолютно сигурна, че е от северозападна България. За пръв път я правя сама и гордо мога да заявя, че не се различава от оригинала. Сваряваш бяло месо, намачкваш го с клъчника, запържваш брашно, разреждаш го с бульона от пилето, посоляваш, изсипваш пилето, бъркаш, бъркаш, бъркаш, а като поизстине,  поръсваш с магданоз. Моята каша стана малко гъста, тъй че ливнах и малко прясно мляко :) А пилешката супа този път не е както аз я правя – с картофки и застройка със сметана, а по тертипа на маминка – с дреболийки, фиде и домати.

Мдам :) Няма шанс да не ми се оправи гърлото. Здрав дух, здраво тяло. В моя случай важи и „слаб дух, слабо тяло“, но това е от една друга приказка :)

Advertisements

8 коментара on “Носталгично готвене”

  1. Питата е станала приказна. Като нарисувана е!

  2. Svetlina каза:

    И на мен много ми хареса :) Не прилича съвсем на цвете, както пише в рецептата, но пак е красива и вкусна :)

  3. astilar каза:

    :) Биваше в началото да напишеш предупреждение – „Не четете, ако сте гладни в момента.“ Какво е клъчник?

  4. Svetlina каза:

    Хихи :) А С. не би харесал нито една от манджите, ако ще и от дни да не е ял.
    Клъчник е чукалото, с което се счукват нещата в хаванчето/гаванката. Убедена съм, че има и още думи, вече няколко пъти са ми правили забележка, че клъчникът не е клъчник и че мусаката няма полив, ама това е положението, толкова знам :)

  5. helen каза:

    Хм, добре че каза какво е клъчник. А мусаката има заливка. А като бях малка всъщност казвах: „Не обичам капака на мусаката“ и майка ми ми я сипваше наобратно, а пък аз си я чоплех отвътре без да ям „капака“. Ти ако знаеш аз супите как ядях …

    Отплеснах се. Исках да кажа, че приличаш на баща си.

  6. Svetlina каза:

    Всъщност съм одрала кожата на неговия баща, но това е трудно за доказване. Няма много негови цветни снимки.

    Между другото… днес е хванат спам номер 2001 :) Да ми е честит :)

  7. helen каза:

    браво! и аз като скролнах към коментарите го отбелязах :)
    желана си.
    а лилито брои ли я?

  8. Svetlina каза:

    Брои само тези нейни коментари, които не съм одобрила. 2-3 седмично примерно :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s