Не съм много сигурна какво става

Не че не ми се пише, не че нямам за какво да пиша… просто не мога да си събера мислите. Пак съм пипнала някой вирус, но тоя път се направих на магаре и си ходих на работа. Което толкова ме уморяваше, че после полузаспивах в автобуса, отменях уговорки за кино и поръчвах крем-карамел по телефона.В същото време слушах как шефчето звъни на тоя и оня колега да ги  пита добре ли се чувстват и има ли кой да се грижи за тях. По средата на два пристъпа на кашлица го запитах защо не се усеща, че наоколо има някой по-болен. Била съм много енергична, да, така каза. И какво? Като съм енергична, кучета ме яли?

Както предрече новогодишната баница, 2011 се върти около работата. Ако в началото ми даваха най-различни задачки, после пък най-сложни, вече съм на етапа, когато ми дават най-отговорни. За мен това не е проблем, защото ще ме е срам да представя нещо наполовина свършено, просто… просто винаги съм си отговорна (или нося отговорност, особено пред контролите в автобуса). Само дето… тази работа съвсем ме отдалечава от колегите в офиса. Налага ми се да общувам с отдели и фирми извън страната, да уговарям неща, които ще се случат след няколко месеца или да прочета и обобщя 70 страници технически характеристики. А на съседния компютър колега приятел върши нещо съвсем просто, лесно, приятно, нещо, което може да обсъди на глас, нещо, което ще даде резултат още утре, нещо, зад което хората ще прочетат неговото име.

Свикнах, вече не ми тежи, остана само съжалението, че вече не съм част от отбора. Разбира се, има и други виновни, аз също съм виновна. Отделих твърде много време за едно безперспективно приятелство. Всеки знаеше (дори аз), че усмихнат човек не може да живее в постоянен допир с недоволен човек. Вечно усмихнат човек срещу вечно недоволен човек. Това ме изморяваше, по едно време нямах други теми освен какво прави Мили, къде съм ходила с Мили и как се казва котаракът на Мили, което пък изморяваше хората около мен.

Постепенно се възстановявам, май. Вече си пиша с повече хора, все приятели, за които не се бях сещала или които бях приемала за даденост. Даже се видях с много хора. Излизах със съученичка, закусвах с колежка, бях на два концерта, вечерях с приятели, вечерях с колежка, пих с колега, бях на ресторант с отдела, утре съм на рожден ден на друга съученичка, другата седмица съм на театър с 6 души (да, оказа се, че имам познати, просто съм ги била забравила). Разбира се, пак не се видях с Клим.

Освен това май най-накрая ми омръзна да седя на бюрото. Правя все повече неща на дивана, а и намерих време да измайсторя няколко неща на ръка (ще показвам, след като ги подаря). Понякога просто си лежа и чета книга или пък гледам филм. В  събота даже танцувах, докато чистех. В момента правя толкова много неща, че… че не мога да си избера за кое да пиша в блога. Най-важното е, че бабувам :) Утре ще накарам бременната да ме вземе от гарата, да ме заведе на сладкарница, после на рожден ден, после ще ми оправи леглото и ще им разкаже приказка :) После вече може и да ражда, разрешавам :) Също е важно, че няколко пъти излизах с токчета или пола или и двете и че не умрях. Имам нови индийски обеци, утре ще ги разходя за пръв път… изобщо… може и да излезе момиче от мене.

За сметка на това чета блогове. Смогвам да прочета всичко, за което съм абонирана, в срок до 3 дни от пускането му, което е много странно. Преди постоянно имах двайсетина непрочетени неща, сега… наложи се да се абонирам за един сайт със смешни случки. На английски. А аз не обичам да чета на английски. Хората, които харесвам, пишат все по-рядко, а има и няколко, които вече не харесвам, промениха се в посока, която не ми допада. Дали пък Яна не е права, като казва, че Интернет е място за самотници? И дали новият телевизор и новата година ме превръщат в нещо друго? А дали ще бъда една различна Светлина в новата работа?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Един колега приключи своя договор, което обаче ме подсети да го добавя тук и там из мрежите си и ме доведе до блога му. Неговия и на жена му. Значи има шанс Нетът да не е място за самотници, а място за споделяне  :)

Advertisements

9 Коментари on “Не съм много сигурна какво става”

  1. lilia каза:

    Разбира се че и това твърдение , или по-точно комплекс от твърдения е невярно.Не съжалявам че съм извън отбора , не се дразня че някой е известен.Не ми е скучна литературата….Стига съм изреждала, че ще изглежда като заяждане.А не е така.

  2. helen каза:

    Бре тази лилия! браво на нея :) и изобщо не се заяжда с теб :))))
    хаха :)

    аз пък се включвам за да споделя с теб какво научих туко-що от телевизията – учените доказали, че колкото повече не пресни и престояли в хладилника храни ядат жените, толкова повече им намалява бюстът :)

  3. teo каза:

    „Като съм енергична, кучета ме яли?“ – естествено, няма мрънкане – няма съчувствие и обгрижване. Повечето хора мрънкат и съответно мислят, че щом не мрънкаш, явно ти е добре ;)

    „може и да излезе момиче от мене.“ – може и още как, нова година – нова Светлина :)

  4. вили каза:

    аз пък съм сигурна, че знаеш какво става. Изпаднала си в летаргия, но като чета добре се справяш с положението. Продължавай така и много скоро всичко ще ти се подреди:)

  5. Svetlina каза:

    Лили, Лили, Лили :) Защо да се разбира, че е невярно? Ако се разбираше, нямаше да го твърдя, нали :)

    Хеленка, на това не вярвай! Донякъде обяснява липсата на гърди при мъжете, но от друга страна… знам момичета, които го опровергават напълно :)

    Коалче, и аз така си мисля, ама… ако съжаляваш вечно мрънкащите, все едно го одобряваш. Ако пък го одобряваш, защо не си човек достатъчно, че да те е грижа, когато аз съм болна? В смисъл… подло :) Двоен аршин нещо ми се привижда тука и ще раздавам шамари :)

    Ох, Вили, де да беше летаргия :) Изкарах уикенда във Варна, а във влака се уговарях за следващия уикенд в Стара Загора :) Цирк, не летаргия, а цирк е в главата ми :)

  6. helen каза:

    И няма ли още бебе? :)

    teo, svetlina Всъщност, за съжаление хората са така устроени, че винаги първо удовлетворяват претенциите на най-шумните (за да им се махнат от главата) и после ако им остане време забелязват и останалите.

    Мен като ме питат сутрин: „Как си?“, казвам: „Добре“, а останалите хора обикновено започват да обясняват как едва ли не са на границата на умирането защото „имат много работа“.

  7. Svetlina каза:

    Хахаха :) Имаме тука един колега, който малко е пораснал в Ню Йорк и вместо здрасти казвa What`s up, за точно два месеца успях да го науча изобщо да не ме поздравява сутрин :) На човека му писна всеки път да му обяснявам, че нищо не ми е up и че ми се спи :) Обаче май никога няма да спре да поздравява с what`s up.
    Иначе е наистина приятно, когато някой не мрънка сутринта в 8.
    А бебета още няма. Май :)

  8. helen каза:

    щото българският вариант: „ко стаа“ е просто чудесен…
    между другото през февруари каролина има нов проект, който може и да те заинтересува – ще готви 29 български манджи за всеки един ден от месеца. да, 29. нейният февруари е с 29 дни.

  9. Svetlina каза:

    Ко е малко така североизточно :) Трябва да видиш каква боза става, когато и двете със сестра ми сме изморени до степен да не си гледаме езиците :) Тя говори като кадънка, а аз – като Вуте :)
    А Каролина… как да ти кажа :) Ако смята да готви яйца, може и да успее, хем така ще изпълни и проекта от миналия февруари :)

    Ще следя отблизо, интересно ми е какъв Bulgarian pottery ще си купи :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s