Моди

Според Коалчето е модерно човек да говори за **** и да го практикува, модерно било да не си романтичен, да не се стремиш към любов, да не вярваш в нея. Аз пък си мисля, че просто в наши дни задръжките са базирани много далеч от плътта. Нива под нея. Или над нея, който както го вижда. Днешните аутсайдери са такива, не защото имат криви зъби, малки гърди, 24 пръста или химен. Не, днешните различни се отличават по убежденията си. Имаме си хипари, будисти, вегани, англикани, фенове на Бритни Спиърс, теософи, сатанисти, влюбчиви, срамежливи, гневни, автори на блогове. Разликите вече не са в това, което притежаваме или това, което показваме, а в това, което сме. Единственото, което има нужда да крием, е същността си. Ще ти дам да ме погледаш, ще пием кафе цяла нощ (със или без райбер), в телефона ми ще има повече мъжки имена, отколкото портокали на женския пазар. И какво от това? Ти пак няма да ме имаш, дори няма да ме познаваш.

****ът е модерен само в смисъл на съвременен. Да, днес е нормално да го практикуваш, открито, без да се замисляш. Както преди е било нормално благородниците да си купуват парфюми, а бедните да им шият чорапи.

Аз обаче искам да си мисля за другите моди. За нещата, които правиш, защото другите правят. Или защото тези, към които искаш да принадлежиш, ги правят. Обикновени неща като кожени дрехи, смешно звучащ жаргон или притежанието на Чичко Тревичко. Харесва ми да си мисля за малките детайли, да човъркам и да се изумявам. Може би защото съм убедена, че погледнато отдалече, толкова далече, че всичко да се вижда в пълнота, нашето всичко ще се окаже скучно, сиво и ужасно просто.

Тази седмица открих, че отказването на цигарите е модерно. Не мъчителното отказване от миналата година, когато беше модно да страдаш, да обясняваш колко ти е трудно, да молиш околните да ти помогнат и да не пушат пред теб, нито пък лудницата от преди няколко години, когато всички се надпреварваха да разказват по какви вълшебни и лесни начини са отказали тютюна. Този път е модерно да тръбиш как вече не ти се пуши, как цигарите са най-голямата ти грешка и как тоя месец не си си купувал нова кутия. Не само, че трябва да обясняваш на всички внезапното си нежелание, ами и трябва да се опиташ да си повярваш. Да, тази година е модерно да си внушаваш разни неща.

Много ми е интересно докъде ще доведе тая масова заблуда. И също така откъде идва желанието да се лъжем сами себе си. Защото модерно, не модерно, никой нямаше да го направи, ако не го одобряваше или нямаше някаква малка вътрешна причина.

Друга мода са готварските блогове. Знам, че вече съм се оплаквала от това, че повечето не ми харесват, обаче днес съм в състояние да обобщавам. Прерових няколко десетки и мога да заключа, че са създадени на точно две вълни и че това не са нито сборници с рецепти, нито храни, предназначени да впечатляват с хранителните си качества. Това не са сайтове, а истински блогове. Огромна част от тях са… писъци, опити да се докажеш, опити да победиш. Да се докажеш пред някой несъществуващ, да победиш някой имагинерен… конкурент. Хората се вживяват и ако в началото публикациите са били с правописни грешки, неформатирани, просто сол, брашно, няколко разпилени мисли и китка магданоз, нещата вече взимат акъла на всяка домакиня с престилка. Стандартната кулинарна публикация съдържа хубаво направена снимка, линк към източника на рецептата или към други варианти на същото ястие (на колкото се може повече езици), стегнат увод, обясняващ огромната любов на автора към точно това десертче/хлебче/коктейлче, бележка за авторските права на снимката (която вероятно има и някакъв воден печат), има си категория, тагове, добавена е в няколко форума и няколко сайта за споделяне. Съставките са редки или скъпи, трябват ти специални приспособления, за да приготвиш ястието, също така няколко часа и огромни усилия. Например подходящо е да разкажеш колко обичаш канелено-шафранови-хрупкави-бисквити-във-формата-на-маргаритки-украсени-с-черен-шоколад-и-точки-от-кралска-глазура, после да снимаш всички стъпки от приготовлението на Трите Бисквити В Голяма Бяла Чиния Със Сос от Малини На Дъното и Резенче Круша в Ъгълченцето. Ти не си някаква си там домакиня, ти правиш невероятни десерти. Но това не е изкуство, не, ти не се хвалиш с произведенията си, не се стараеш да снимаш на ярка дневна светлина с най-хубавия фотоапарат на пазара, нееее. Ти обичаш да готвиш, сантиментална си, обожаваш тези бисквитки и си ги направила за да зарадваш детето/съпруга/приятелката/колежките си.

О, не можете толкова лесно да ме заблудите. Напълно ми е ясно, че е модерно да търсиш всеобщо признание и то чрез блогове. Не внимание, защото тогава поетесите по бельо щяха да са повече, а голо признание. Същото и с картичките. Почти е невъзможно да срещнеш картичка, която не е направена със специална преса от специална хартия от специален магазин със специални панделки и специални копчета за специален човек със специален повод, ако може също картичката да бъде включена и в специални предизвикателства от специални сайтове и да бъде вдъхновена от специализирани сайтове за вдъхновение, които всички crafter-и линкват всекидневно (и също така превеждат неуморно). По тая линия се признавам за виновна. И аз имам блог и приказвам какво ли не, казвайки всъщност, че искам да забележат моята невероятност.

Не съм започнала блог, за да бъда модерна, имах съвсем глупави и прозаични причини, мисля, че и сега не го водя, защото много хора имат блогове, вярвам си, че неимането на фейсбук акаунт е достатъчно доказателство, че не съм от стадото. Но това виждам аз. Дали някой страничен наблюдател (примерно ХХХ, който се сеща да коментира три пъти в годината) не ме вижда като поредното момиченце, избрало тази мода, която най му отива на комплексите?

Ха, малко си противореча, нали? Хем е модерно да се самозаблуждаваш, хем е модерно да крещиш, че си недооценен, да доказваш, че си недооценен, да си измисляш войни и сражения, да вярваш, че можеш да ги победиш. Не, всичко има смисъл, трябва само да си представя нещата отдалече, с по-генерални имена. Модерно е да парадираме със себе си, да се показваме силни, специални, модерно е да обичаме себе си, да се грижим най-усърдно за външния си вид, здравето, храната, дома. И понеже никой не заслужава всичкото това, сме въвели и масовата заблуда, че не сме никои.

Дотолкова ни е скучно, че си вярваме, че можем да скрием, че лъжем себе си, че не сме обикновени. Дам :) Според мен това е целта на всички моди (съвременни или не чак толкова) – всички да изглеждаме различни. Модно е да пилотираш самолет, о, аз не съм кой да е, аз също мога, аз също ще. И всичко защото сме отегчени от самите себе си.

Ето такива глупости ми хрумват след третата книга от Стражите. Който критик на Daily Telegraph е казал, че Лукяненко е Роулинг дъ рашън стайл, трябва да си отреже пръстите. Изобщо нищо не е разбрал от книжките, ако ги е чел, де.

В момента проучвам песните, които са цитирани в първите три тома. Не ми харесват особено, което е добре. Иначе съвсем щях да се вкарам в Матрицата :)

Advertisements

24 коментара on “Моди”

  1. teo каза:

    „Много ми е интересно докъде ще доведе тая масова заблуда“ – до следващата такава май ;)

    Да ти завиди чоерк на картичките :)

  2. Svetlina каза:

    :-P а аз очаквах да ме разкостиш за признанието, че съм тленна :)

  3. xxx каза:

    Как 3, бе! Барем 4-5 са!
    Сега по същество.
    Малки шарени бисквитки с непроизносимо име в голяма чиния, снети с техника, с която снимат в Плейбой, да ти кажа, лично мен също ме дразнят. Даже не дразнят, ами по-скоро предизвикват леко съжаление спрямо авторката на съответната статия, която разполага само с Канон, куркума и индийско орехче, за да впечатли света. Но това си е неин проблем.
    Борбата с мейнстрийма е хубаво нещо, стига да не е самоцел. И въобще – да не е основния драйв. Т.е. „Аз съм си аз“ е различно от „Аз не искам да съм като вас. Пък.“ Ако ме разбираш. Пък и wtf – има по-голям шанс да се срещнеш наживо с някой убавец от Фейсбук и да правите убийствен ****, отколкото да изпиташ оргазъм, поливайки Чичко Тревичко.
    Руснакът перфектно е уловил борбата с Матрицата: „Глубина, глубина, я не твой… Отпусти меня, глубина…“ Критиците от Дейли и Роулинг мей кис май ийстърн ес.
    Айде отпочнахме я и тая година. :)

  4. helen каза:

    Аз докато прочета тази предълга и изчерпателна публикация с много и различни тези съвсем се обърках и отказах да коментирам.
    Ще се върна само към началото и към това колко е модерно да правиш *** и да говориш за ***. Ами явно е модерно, ама не съвсем. Защото като им кажеш: „добре де, ама задължително ли трябва да има партньор?“ и започват едни усмихвания, едни споглеждания, едни възклицания… явно всички в днешно време правят ***, но никога не го правят сами :) и никога не са го правили сами. дори като тинейджъри. момичетата – никога. :)

  5. xxx каза:

    Хахах, сега видях как се казва УРЛ-то към пост, който започва с това, колко е модерно да се прави ****. Мога да ти стана психоаналитик, а?

  6. xxx каза:

    хелен, и сам е фън, и с друг – пак фън. фън *уй. :D

  7. Svetlina каза:

    Да, ама потаен фън :) Като не си сам, лъжеш другия. Ако си сам, ходи обяснявай, че нямаш нужда от психоаналитик (понеже защото очевидно изпитваш нужда да разправяш на хората как се самолъжеш).

    Я кой четял руската литература на руски :) Въпреки че си е голямо геройство и моето – успях да разбера какво е искал да каже преводачът на английски :) а той май е софтуер :)

    Борбата с мейнстрийма също си е стрийм и то никак страничен :) Е, зависи кой колко си вярва. Очаквайте в близките няколко дни и сърдечни признания как телевизията е променила живота ми. И как пак тя уби Чичко Тревичко :-Р

  8. helen каза:

    Хе-хе, или не те разбрах. Или ти не ме разбра. Или наистина и ти си мейнстрийм. :)
    Е, какво да се прави – generation gap.
    Препоръчвам ви Акунин, русофили такива :)

  9. Svetlina каза:

    Чакай :) Имам да чета и четвъртата Стража. Още 400 страници. 398, де :)

  10. xxx каза:

    На бг, ама на руски звучи по-плътно някакси.
    Дали ще лъжеш себе си или психоаналитика е все тая, с тая разлика, че за второто се плаща.
    Що го уби? Телевизорът падна върху саксиите?
    Хелен, мейнстрийм съм, обичам **** и никак нямам намерение да се боря с това.

  11. helen каза:

    ама аз на Светлина говоря …

    А Меркурий дори не е ретрограден днес :p

  12. xxx каза:

    брей да не е!

  13. Svetlina каза:

    Кой той Меркурий :) Днес ставам леля :) Десет часа и още чакам…

  14. poss spam detected каза:

    Защо ме изтри аз съм от кръв и плът като вас
    Сега да ти пирзаня защо правя курабии в ефир, за да му натрия на оня носа, където се съмняваше , че той щял да прави курабиите.
    Сега след като му натрих носа и видя , че мога да пържа и яйца, следва да му докажа някой ден, че не съм чак толкова мързелива, за колкото ме взема. Тогава ще плаче както сега от моите курабии, защото освен, че ще му докажа колко съм работна и ще му давам на ден по 2 лева за баница.

  15. helen каза:

    ооо – палци стискаме :)

  16. Svetlina каза:

    Цъ. Не ще да излиза. Сигурно иска да е скорпион :)

  17. Svetlina каза:

    Хм. Само за Жак Пепен се сещам, дето твърдеше, че разпознава истинския готвач по това как прави омлет.
    Курабиите в ефир са друго нещо. Те са професия. Докато блоговете се предполага, че са хобита и дневници. Не мога да приема, че някой ще хване да прави торта Люблова всеки ден, просто защото не може без първо, второ, трето.

  18. helen каза:

    сигурно иска да е водолей жено
    :p

  19. Яна каза:

    Водолей я… При това адски марзелив Водолей! Амаха… Мъже!

  20. Маркуча каза:

    Страшно си права за цигарите, явно е някаква мода. Почти ми се прищя и аз да пропуша, за да мога да ги спра. Може би трябва да започна да лъжа, че вече не са ми проблем като едно време, спрях ги от раз, искаше се само малко усилие на волята, дрън-дрън… или пък да си пусна коса като на художник, да си купя лула и да гледам с презрение на простосмъртните пушачи, които се задоволяват с вулгарни заместители като цигари.

  21. Svetlina каза:

    Мдам :) Малко са изключенията като мен, които не пушат, когато косата им е къса. Ама аз тогава бях заета да съм влюбена :)

  22. деденцето каза:

    Леле,на мен косата ми е къса и не пуша-да не би да съм влюбен,ама знам ли в коя ;-)))),пуста склероза,не прощава :-))))

  23. Таня каза:

    Страхотен пост, казала си мои мисли с твои думи :-)

    Откакто спрях да се занимавам с активно блогърстване, чета само около 10 блога – включая твоя. Защото е свежарски и защото пишеш сравнително често спрямо другите блогове, които харесвам. И защото не ми се четат нито светски новини, нито политически коментари, нито готварски рецепти. Блогосферата се е превърнала в някаква сбирщина от огледалца за сверяване на самочувствието и е загубила човешкия си облик.

    А ако само „Стражите“ са предизвикали тези мисли, веднага започвам да ги чета – стоят забутани в библиотеката, защото ги купих само заради модата да се чете Лукяненко ;-)

  24. Svetlina каза:

    ХАхаха :) Верно ли има мода и за Лукяненко? Не знаех. На мен ми го препоръча една колежка от Словения, която е много… красива, енергична, целеустремена, независима и подозирам, неукротима, та ми беше интересно какво чете.
    Иначе се радвам, че съм единственият блогър, четен от двама одитори :)

    Деденце, Деденце, Деденце… знаеш ли колко хора ти завиждат за проблемите? Да си заобиколен от толкова жени и да не можеш да си избереш в коя да си влюбен :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s