Блогоизпитания

Опитвам се да не избухна, много силно се опитвам. Трябва да си трая, ще мине, сигурна съм. Знам точно как, какво и защо се е случило и се случва, напълно го оправдавам и това че честолюбието ми е засегнато в процеса, не бива да ми влияе. Аз съм една добра приятелка. Аз съм добра приятелка, която е неволно наранена от човек, който е имал нуждата да направи някои неща за себе си. Не срещу мен, а за себе си. И я обичам и се радвам, че прави нещо, за да намери щастието си. Винаги се радвам, когато тя е добре. Обаче не мога да скрия от себе си и че се радвам, че и този път оцеля. Защото имах съмнения.

Трябва да бъда добра приятелка, искам да бъда добра приятелка. Засега съм една разбираща логиката приятелка. И трябва да си лепна едно тиксо на устата. Защото не ми е работа да роптая, че без да иска приятел ме е настъпал, за да бъде щастлив. Ама е много трудно да не съм егоист. Или май трудното е, че никой не забелязва, че съм била настъпана.

И ще ми мине. Винаги ми минава.

Само дето в такива моменти много ми се ще блогът ми да не беше чак толкова публичен и да можех да си пиша каквото си искам. Малоумно. Идеята на блоговете е да са публични. И аз наистина пиша в своя каквото си искам. Ама не мога да се излъжа, че никога не съм искала да напиша/кажа нещо, което би наранило приятел/читател на блога. Значи пиша каквото си искам, стига желанието ми да предпазя някого или приятелството си с някого да не е по-силно. Това може би ме прави невероятно благороден… рицар. Или денди. Да, денди е по-подходящо. Защото те са преобладаващо нещастни. Не ми е добре, за да му е добре на някого, за да ми е добре на мен.

Предполагам, че това се е случвало на всеки автор на блог. Само дето на мен започва да ми става сложно вече. Мили неведнъж ми е казвала, че не иска да ми сподели нещо, защото не била сигурна какво ще види после в блога ми. Сума ти хора са ме бъзикали, че искат да ги спомена в някой пост. Колеги се оплаквали, че съм ги споменала. Силвето придоби навика да пита „Това утре ще го видя ли в блога?“. Един момък пък ми се извинява, щото май съм била обидена, щото бил видял нещо тук. Нещо старо.

Харесва ми да пиша, да чета (особено лични) блогове, да ме коментират (тук, а не по хорските блогове) и никога няма да ми хрумне, че не искам да блогвам. Не искам да се крия, да пиша анонимно или на пет места (показвайки различно лице навсякъде). Просто трябва да намеря как да се преборя със собственото си недоволство. Недоволство от страничните ефекти на удоволствието Имане на блог.

Няма по-добър (подходящ) блог за мен от Жълтурчето и трябва да се хвана в ръце и да се примиря. Осъзнаването отдавна е факт, само трябва да го приема. Същото и с приятелите, които не са искали да ме засегнат. Абсолютно алогично, но това е. Ясно ми е какво става, не ми е ясно как да свикна да живея с него. Тъп, тъп, тъп егоист.

Ама с много хубава нова папка :)

Така става, като ме пускат отпуска :)

Advertisements

3 Коментари on “Блогоизпитания”

  1. helen каза:

    Ами всеки го има този „проблем“ с блога си. То не е по-различно от всяко друго решение, което взема човек в живота си. Все пак това си е твое място и твое решение и ти решаваш колко е редно да пишеш, за какво и за кого. А и как да го напишеш. Повечето странични хора в един момент се научават, че това, което виждат в интернет не е баш човека, когото познават. Че често има много хипербола и други литературни похвати и че понякога има нелогични предъвквания на крайно несъществени неща просто защото авторът през това обмисля нещо много по-значимо, което не иска да сподели с интернета.
    А относно настъпването, моето лично мнение е, че ако някой те е настъпил, без да иска, трябва да му простиш, но ако боли особено много, трябва да му съобщиш за да знае да не го прави повече. Иначе рискуваш в един момент да го изхвърлиш с все настъпването му от живота си напълно.

  2. Svetlina каза:

    Ще го реша проблема по стандартния начин – ще го затрупам с други проблеми и няма да спра, докато не го забравя или докато не се убедя, че е нищожен.
    Надявам се който е настъпал, да е прочел, че съм настъпана и да се е сетил. Защото точно днес нямам сили за нищо друго.

  3. […] Опитвам се да не избухна, много силно се опитвам. Трябва да си трая, ще мине, сигурна съм. Знам точно как, какво и защо се е случило и се […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s