И малко хлебец

Тази седмица ходихме на ресторант. Шефчето-чужбинче и двамата ми колеги. Много хубав ресторант, стига да харесваш места, където ти сервират водата в чаши със столче, а свинските ребра нямат кокали. Не знам как той не забеляза, че ние сме облечени като за разходка в Борисовата градина, може би в света, от който идва, не намират нужда да се съобразяват с този, който свири музиката. Както и да е, това да му беше кусурът.

Обаче откъде това желание да ми се правят забележки, да ми се карат, че нищо не опитвам, че едва ли не не живея? Не смятам опитването на хикс неща или посещаването на игрек места за своя цел. Имам се за щастлива и доволна и нямам проблеми с това да продължа да съм си така. Не искам да ти ям лазанята или телешкото карпачо? Браво на мен. От дългото меню със салати избирам домати с чушки? Не, не съм повредена. Знам, че не аз плащам, знам, че там можеха да ми сервират и от пиле мляко… но това по никакъв начин не искам да ме задължава. Щом ми се ядат ребра, ще ям ребра. И щом не искам да опитвам камамбер с боровинки, няма да опитам камамбер с боровинки, ако ще и човекът-който-живее-сам-в-огромна-и-скъпа къща да ми се присмива, че съм задръстена.

И така… след 10 дни работене и учене и учене и работене аз получих не почивка, а транспортиране до извън града и лекция на тема „Затворила си се в свят с измислени правила“. Очевидно доста безмислена, защото не си намазах питката хляб с масло, а си я ползвах, за да отопя салатата, а днес си направих пържен лук. Не лучени кръгчета, не задушен или сотиран лук, не даже и лук яхния. Пържен лук. Две глави лук, олио, сол, две филии хляб и ръце, омазани до лактите. Забравих коя приятелка се беше изненадала, че когато нямам хляб, стоя гладна. Ами… не ми е вкусно и не ям.

Ето толкова малко ми трябва, за да ми е добре. Който счита, че нещо не му достига, да си го гони. Което съвсем не значи, че не опитвам нови работи, де, просто понякога изпитвам нужда нещата да са ми прости и познати. Аз съм малък човек, обаче човек, който може да обича. Обичам домати от градината, обичам сама да си бера ябълките, обичам да чета книга на терасата, обичам да спя на дивана. И тежко на тоя, който реши да обижда моя малък свят!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Пак сънувах колегите. Този път без с***, ама няма да се разсърдя, ако спра да го правя.

Advertisements

9 Коментари on “И малко хлебец”

  1. helen каза:

    Камембер с боровинки е гадно – най-вече заради кората на сиренето. Отказвам „да се науча“ да ям каквото и да е плесенясало сирене. Иначе самото сирене вътре си е екстра. Всъщност панирано топено сирене с боровинки е много хубаво.
    Аз пък хляб по правило не обичам да ям и не ям, но съм се чудела искрено на премрелите си от глад колеги, на които като им донесат супата в заведение, само я разбъркват нервно, гледат я хищно и „си чакат хляба“.
    Иначе, моето мнение го знаеш – човек има право да си живее живота както си иска, стига да не е в явен ущърб на другите.

  2. Svetlina каза:

    Да гледам вода хищно, хищно, хищно, колко хищно да я гледам :)
    Ако не си надробя хляб, ще омета три супи и ще питам за манджата :)

    И аз си мислех, че не съм в ущърб, ама на :) Явно на хората им пречи, че не им ям лазаните.

  3. helen каза:

    ми в този случай хората си натрапват мнението – т.е. са в ущърб. и аз не ги обичам такива :)
    как „вода“ бе? В нея има и пиле и фиде и застройка.

  4. Svetlina каза:

    Всичко, което се пие, е вода. А супа без хляб не се куса, пие се.

  5. helen каза:

    трябва да видиш как американката готви „български“ манджи – мусака с гъби и леща с картофи. но аз един път казвам нещо – не се хабя да повтарям на хора, които не чуват.

  6. Svetlina каза:

    О, тя вече е закупила Bulgarian pottery?! Впечатлена съм :)

  7. Маркуча каза:

    > А супа без хляб не се куса, пие се.
    *цунк* От колко време се опитвам да обясня същото. Няма значение дали има топчета, щом няма ‘леб, значи не се яде, а се сърба.

  8. Svetlina каза:

    :)))))
    Не се коси, двама сме, положението не е съвсем безнадеждно. Въпреки че една колежка днес не яде в стола, защото храната приличала на домашна. Отиде в мола :)

  9. […] Тази седмица ходихме на ресторант. Шефчето-чужбинче и двамата ми колеги. Много хубав ресторант, стига да харесваш места, където ти […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s