Тънката граница между кримки и реалност

Тук, долу, на Земята, когато ти откраднат нещо, не се свързваш с най-близкия полицай, не звъниш на 911 и не идват куп детективи, които да запишат историята ти. Звъниш на 112, които те питат в кой град си и ти казват да идеш в районното. Питаш ги къде е, но ти казват улица и номер и нямат представа как да те упътят. Нито желание. А фактът, че са те питали как се казваш, изобщо не значи, че са проверили дали пък не си на 22 и не живееш на 400км от „местопрестъплението“. За сметка на това тук жертвите не са паникьосани или безпомощни и нямат проблем да питат пълни непознати как се стига пеша от На края на нищото до Районното до Езерото.

В районното има само един човек и той ти казва да изчакаш друг. Без имена. Пейките в полицейските управления са само мит. Стоиш си прав на стълбите и мислиш за това, че личната ти карта и много хубавото ти портмоне сигурно вече не са откраднати, а захвърлени и че можеше досега да си си ги намерила. Питаш полицая какъв е номерът на Информация, защото трябва да се свържеш и с банката и да си спреш дебитната карта, докато е време. Той не знае що е то Информация. За сметка на това минута след като си организирала всичките си познати по телефона и си си замразила авоарите (което не може да стане, ако не си кажеш номера на личната карта), той си показва главата през вратата и ти казва на кой номер да звъннеш.

За по-малко от час пристига съответният полицай в цивилни дрехи, закачат ти табелка с номерче, все едно в сградата има навалица, и те настаняват на стол. Казваш си данните, показваш си какъвто документ ти е останал, казваш си историята до три пъти, но никой нищо не си записва. Бумащината е друг мит, измислен от полицаи с нервни жени с мустаци. Истаната е, че единственият, който пише, е горката жертва, която дори не пише, а записва, каквото й се диктува. Два пъти. Обясняват й, че след три дни вече няма да има надежда за личната й карта. Тя обаче е много развълнувана от задушевния разговор за това къде е отраснала и какво учи сестра й и бърза да хване пеша към вкъщи. Защото са й откраднали и билетите, и монетите, а глоба без лична карта вече ще излезе солено. И защото автобусите имат дълги маршрути, специално изчислени така, че да не можеш да стигнеш от един квартал в съседния.

Жертвата вече знае, че е в сигурни ръце. С делата й се занимават професионалисти, тя може да си намаже филия с лютеница. През което време й се обаждат от районното, че трябва да попълни още две неща. Тя е вече опитна в тези неща и вика мобилно подкрепление. Попълва си историята наново (полето за работно място вече не я изумява) и тръгва към банката. Единственият клон, работещ в неделя. Банкерите са оптимисти. Предлагат й да си изтегли всички пари и да си замрази сметката, току виж картата се завърне и успее да си я ползва пак. Само дето на следващия ден се очаква заплата и никой не зане тя  пък къде ще заседне. Попълваш се молбичка за подмяна на дебитна карта, получаваш визитка, за да си проверяваш дали ти е готова картата, което щяло да отнеме десетина работни дни (с други думи половин месец), редиш се на другата опашка, теглиш много пари и си тръгваш. Много, защото трябва да си платиш семестриалната такса, но в неделя не може да се прави банков превод.

На другия ден трябва да си получиш вече готовото свидетелство за съдимост от съответното бюро, тъй че в обедната почивка между лекциите хващаш такси, плащаш като поп и стискаш палци паспортът ти да свърши работа. Полицаите на входа паспорт не са виждали и в яда си ти се карат защо им го подаваш затворен. Минаваш. Нареждаш се на опашка, предреждат те. Рецитираш си цялата история наново, защото свидетелството не ти се води по име, а по номер на личната карта, извиняваш се, че нямаш уверение от районното, защото администрацията не работи в понеделник, благодариш, плащаш на още едно такси, което обаче не знае как да те закара, където ти трябва, щото от една седмица е в София и от 4 дни е такси. Но пък има две висши от ВТУ.

На следващия ден по средата на лекция ти звъни скрит номер. Решаваш, че може да са добри новини и вдигаш. Така и така, господин Едикойси се обажда, трябва тук още едни документи да попълните. Тръгваш си по-рано от училище, пак те карат да чакаш в районното, обиграно вадиш книжка джобен формат и се зачиташ, излиза униформен и ти прави забележка, това е институция, тук не може така. Ако искам да ми е добре, срещу сградата има пейка. През февруари. Излиза и съответният господин и ти казва как да стигнеш до паспортното, където да платиш 3лв. Излизаш от сградата, разхождаш се, качваш три етажа, редиш се на опашка, защото касиерката я няма, питат те за какво си и не знаеш какво да кажеш. Тя също е професионалист. Веднага се досеща, че си пратена от районното и ти дава жълта бележка и ти взима парите. Защото не си ограбен, ако нямаш пари за таксите. Връщаш се при полицая, той ти диктува нова декларация и те праща… в паспортното. Редиш се пред гишето за предаване на документи, за да ти кажат, че ти си за гишето за получаване. Добре че това е рядко събитие, та няма опашка. Само ти се карат, че тая декларация е излишна и че картата ти е унищожена. Всякакви опити да обясниш, че таксата е платена преди пет минути и че никога не си се подписвала за унищожаване на картата не работят. С професионалист е безмислено да се спори. Връщаш се в районното, пак си чакаш реда, за да излезе полицаят и да ти каже да идеш след седмица да си получиш уверение, че си без лична карта.

На седмия ден се отбиваш в полицията да си търсиш бележчицата, но се сблъскваш с мита, че полицаите ядат понички. Не, те имат час и половина обедна почивка, прибират се вкъщи и ядат макарони на фурна. Освен това удостоверението ти не е готово, можеш да си го търсиш вечерта в друг… клон или на следващия ден. Клонът бил в блок 267, което ти звучи точно като Горно Нанадолнище, но ти си истинска жертва и знаеш как да се оправяш с такива подробности. За сметка на това финансите привършват, посещаваш банката, картата ти не е готова, но поне вече всичките 4ма служители знаят историята ти и нямат против да си ползваш паспорта. Следобед звъни първият нескрит номер. Господин Другси от блок 227 (да, не бъркам числото) се интересува какъв ти е графикът. Ако може към 6 да го посетиш, да си получиш удостоверението, че след това има три нощни смени. А ти си една специална жертва и си имаш личен полицай и само той може да ти дава бележки.

Правиш, струваш, в 6 без малко (на Трифон Зарезан) обикаляш в кръг блок 227, намираш входа и се запознаваш с господин Другси. Много мил човек. Обяснява ти, че господин Едикойси е направил грешка и не те е глобил по член седми, задето си позволила да ти откраднат личната карта. Ти не виждаш нищо нередно, все пак си жертва и питаш кога, колко, къде. Има си ред за тези неща. Подписваш си днес акта за глобата, а ние ще ти пратим писмо на адреса по лична карта, нищо че си временно пребиваваща на 400км от там. Като го получиш, ще видиш на кой IBAN да пратиш 20лв. Освен това си подписваш и удостоверението, получаваш инструкции да си ги ксерокопираш и да спориш, ако искат да те глобяват втори път.

Наистина правиш копия, разписваш се за вярно с оригинала и започваш процедурата по преброяване и преговори със собственика на жилището да те запише като софиянка. Което и без това нямаше как да стане без удостоверението от полицията. Пък и отнема десет дни. Алтернативата ти е да вземеш отпуска (седмица след постъпването във фирмата), да пътуваш до адреса по лична карта (без намаление за БДЖ, защото то не може да се издаде без лична), да си платиш такса за картата, да подадеш документи, да се снимаш, да намериш нотариус, да оправомощиш някой роднина да ти ги получи (ако става без лична карта)и да хванеш влака за навръщане. Което щеше да стане много по-лесно, ако паспортна служба работеха през периода 3-6 март. Но не. И те са граждани, и те имат национален празник. Те служат на държавата, не на гражданите, и трябва да почиват

И така. Ходиш на лекции всеки ден, когато имаш 4 свободни часа, работиш, и си мечтаеш да си професионалист. Може би такъв с лична карта и адресна регистрация. Евентуално с дебитна карта и намаление за БДЖ.

Хубавото е, че е разбит още един мит. Полицаите не са суперхора, а просто хора. Бюрократите също. Но пък са хора с власт да докарват мускулна треска. Мечтаеш да си родиш момченце и момиченце, той да бъде полицай, а тя – касиерка.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

За седмицата имам над 30 спама в блога. Вече се дразня.

Advertisements

8 коментара on “Тънката граница между кримки и реалност”

  1. helen каза:

    Мили Боже!

  2. Яна каза:

    Добре че сме изгледали сто тона криминални сериали за да си една такава ориентирана и кадърна жертва! :)

  3. Svetlina каза:

    Да бе… бях се приготвила да ми вземат слюнка за ДНК тест, ама на!

  4. xxx каза:

    Добре, че поне лютеницата са ти оставили!

    А относно „институцията“ – учтиво се моли представителя на същата, който прави подобна забележка, ако може да бъде така добър да построи просторна чакалня с пейки и климатик. Ако получиш негативен отговор, най-учтиво го игнорираш. Така се прави февруари при -40, така се прави и август при +40, когато се чака за паспорт. :)

  5. helen каза:

    Аз също така им казвам, че са „нелюбезни“, „невъзпитани“ или гледам страшно. Но признавам си, че точно в такава абсурдна ситуация не съм попадала. Последния път се карах на митничар, че не си е на работното място :)
    Общо взето съветът ми към жертвата е да го раздава по-малко като „жертва“ и повече като „възмутен гражданин (данъкоплатец)“ :)

  6. Svetlina каза:

    Ти леко с тая лютеница, че следващия път и нея ще вземат :)
    Хеленка, пък едни възмутени гражданки на какво ги направиха пред мен… поспориха, поспориха с тях и затвориха вратата. Нека си постоят в чакалнята. Прави.

  7. helen каза:

    неее – те са били „лично обидени гражданки“

    на такива всички им затварят вратата – и аз не бих се поколебала да го направя

  8. […] и то 5 седмици след извършването им и след неразследването им, но все ми се  струва, че не е правилно прокурорите […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s