Заговяване по Дружбенски (да не се бърка със Заговезни)

Прибрах се аз от Нови пазар, отворих хладилника и… нищо. Или почти нищо. Някакви яйца, които беше крайно време да се наготвят, отворен буркан с печени чушки, отворено кисело мляко, чаша прясно мляко и край. Обаче нали беше празник, трябваше да се яде :) Седнах да правя списък за пазаруване и меню (не чак толкова трудно след двете прочетени кулинарни списания) и след около час имах топ 20 много важни неща за своето щастие.

Яйцата щяха да влязат в баница, млякото в мляко с ориз, а чушките – в картофено руло. Само дето една колежка ме надуши и реши да се присъедини към гощавката. Съвсем в разрез с правилата обещах да намеря и месо, освен това наново прерових кухнята и… не намерих сили да жертвам единствения си буркан домати (така е на шуменски, членувано доматито), но намерих някакви солени краставички, които щяха да свършат работа за млечна салата :)

И тъй… напазарувах и се захванах да готвя. Цопнах в тенджерата бяло пилешко месо, изсипах половината си билкова сол (предимно мащерка), малко розмарин, малко бял пипер и пръчка канела. Никой да не се плаши, в тая комбинация канелата е безопасна :) Взех да разчиствам кухнята, намерих два пръста бяло вино, ливнах го и него в тенджерката :) После сварих 5-6 картофа и обелих малко чушки.

Картофите с малко маргарин, настърган кашкавал, яйце, черен пипер и сол (с последните две яко прекалих) станаха идеалното пюре, отгоре наредих чушки и пиле, навих и хоп – в кексова формаааа :) Последната. Вече ще ям кекс само на гости :) От предното гости беше останал малко Спрайт, който влезе в баницата, заедно с всички стари яйца (надявам се Надето не чете). Салатата беше нещо странно (за разлика от останалата част от вечерята) – извара, малко изцедено кисело мляко, копър и шашавите сладко-солени (но в никакъв случай кисели) краставички. Поне десертът беше по правилата :) Цяла тенджера мляко с ориз (и ванилена захар, и ванилена захар). О, не забравих и халвата, съседите ми също никога няма да я забравят. Забих нож в нея и после млатих с клъчника. За 20 минути можах да отчупя 5-6 парчета и се предадох.

Надето донесе вино, съвсем като на празник :) За нея не знам, но аз днес едва се движа. Страшно вкусно (и солено) и… уф, не искам да виждам храна. Поне до довечера.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

На път сме да накараме КЗП да проверят Технополис. Току виж успеем даже :)

Advertisements

5 коментара on “Заговяване по Дружбенски (да не се бърка със Заговезни)”

  1. helen каза:

    така е и на русенски – не се дуй – доматито.
    а млякото с ориз иска канела – на прах
    и честно казано „няколко яйца“ и „отворен буркан с чушки“ е достатъчно за да се направят бъркани яйца с чушки. които могат да се хапнат с киселото мляко ако на човек му дотежи :)))

  2. Svetlina каза:

    А, не! Киселото мляко е десерт! Консумира се със захар 3:1 :)

  3. Яна каза:

    Ние пък ходихме да прескачаме огън. Да те е яд ПЪК! :P

  4. Svetlina каза:

    Както системно преяждам тая седмица… огъня ти мога да го загася и с поглед :)

  5. helen каза:

    има едно много хубаво цедено кисело мляко. гръцко. не че по принцип бих рекламирала нещо гръцко. още по-малко пък гръцко кисело мляко…ама е хубаво :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s