А на мен ми се присмиват

Каква е тая масова загриженост за Япония? Не схващах защо  толкова хора се юрнаха да тъгуват за Хаити, сега съвсем. Днес един даже реши да псува, възмутен от поредния избухнал реактор. Аайде, де! Кого лъже? Всеки месец има протести, засягащи неща, които са му под носа. Застрояват планината, морето, слагат ДДС на книгите… Защо не се възмути от нещо, което му е близко? Защо не си мръдна пръста поне веднъж?

Защото е дребно човече, което никога на никого няма да пожелае да помогне, но отчаяно се страхува за живота си, защото дълбоко в себе си знае, че още нищо не е свършил, знае, че зад него не стои нищо смислено. Или пък си мисли, че е голям и важен и че само общопланетна трагедия би трябвало да го вълнува.

Дали пъзльо или позьор, не е той човекът, който ще ми се присмива на мирогледа. Ако на 22 съм приела, че ми е добре, че ми е било достатъчно добре и че рано или късно ще се мре, добре. Ако не се трогвам от масови разрушения и смърти, ако големите неправди не ми правят впечатление, това е защото съм видяла/научила достатъчно, че да бъда спокойна. Всичко е за хубаво. Накрая всичко ще бъде наред. Всичко е със смисъл. Нищо не е твърде важно. Всичко минава.

Сега… и аз понякога се ядосвам, но общо взето гледам да вървя напред с главата. Пък ако някой много ме вбеси, имам си блог :)

 

Advertisements

18 Коментари on “А на мен ми се присмиват”

  1. Маркуча каза:

    > Не схващах защо толкова хора се юрнаха да тъгуват за Хаити, сега съвсем.

    Случаят с Хаити беше «ах, горките хаитянски канибалчета, дай да си осиновим няколко». В Япония обаче става дума за ядрен реактор и всяка логика отстъпва място на страх и паника, подсилени от спомена за Чернобил. Ей на, в Бургас им се свършил йодът в аптеките. Обяснявай им на бургазлии, че Япония е на другия край на света и че земята се върти обратнo на часовника и ако радиацията ни стигне, първо ще мине през Перник :)

  2. Svetlina каза:

    Не йод, бром им трябва на тия хора. От какво толко ги е страх, все ще се мре :)

  3. Nadinka каза:

    Ужас, ама тя радиацията ако мине през Перник първо, там ще си и остане, да не мислите, че ще я пуснат? :D

  4. helen каза:

    те на тези в перник само радиация им трябва :)
    не ми се мисли пред какъв феномен ще сме изправени след това…

  5. Nadinka каза:

    ГОЛФ с 8 врати! А предсатвете си радиационен тунинг!

  6. Svetlina каза:

    Хахах :) Да, радиацията ще пропадне в пернишките дупки.
    Леле, ако ме види сега колежката от Пернииик…
    Или пък Хеленка :)

  7. Yoana каза:

    Нищо не е твърде важно????? Смъртта на 10000 човека не е важна?!

  8. Svetlina каза:

    Ти ако знаеш колко са умрели досега :) Или пък колко умират, щот не ходят на прегледи? Или колко печелят от тотото :)
    Всичко тече. Един човешки живот (като период) е едно голямо нищо. И като принос е толкова. Ако Нютон или Айнщайн бяха умрели от заушка примерно, някой друг щеше да открие ябълките и фоотелектрическия ефект. Ако днес ме уволнят, голям праз, какво я интересува Вселената. Или пък какво го интересува съседа.
    Аз затова сложих картинка на Гранд каньон. Да подсеща, че сме нищожни и че ако ще и цялата човешка раса да се затрие, пак събитието ще е нищожно.

  9. Yoana каза:

    Да, хора умират всеки ден. Трагеди има всеки ден. Малки и големи, лични и „общопланетни“. Най-голямата трагедия обаче на този свят е незаинтересоваността и незагрижеността. Нищожни сме на фона на Вселената, да, но е наистина жалко, когато сме нищожни в сърцата си!

  10. Svetlina каза:

    Никаква полза от това да съм загрижена за някого, дето вече нищо не може да му помогне. Нито пък на мен ще ми стане по-добре, ако ми е жал за някого. Виж, ако изразявам загриженост, като онзи господинчо, има голям шанс да се почувствам добре.
    И като сме толкова жалостиви, защо се караме с майките си, защо имаме Българска Коледа, ама не Български Вторник, защо си купуваме нови коли, вместо дрешки за децата по домовете? Айде, айде. Дребни сме всичките. И нищожни също :)

  11. Yoana каза:

    Нали знаеш, че всичко зависи от нас самите? Всеки вторник може да е Български вторник, ако решим да го направим такъв. Не мога да ти кажа защо се караме с майките си, аз с моята не се карам, напротив. И дрешки купувам и нося, когато имам възможност. И не само това. Всеки човек решава с какво да бъде полезен. Урокът тук е да се осъзнае, че помощта за другите помага на теб самия. Не, защото се почувстваш по-морален. Просто защото.

  12. Svetlina каза:

    Нали това казвам :) От нас зависи, ама не го правим :) Значи сме си такива :)

  13. Yoana каза:

    За да го правим, трябва и да се трогваме……………………………

  14. Svetlina каза:

    Значи сме си такива :)

  15. helen каза:

    Добре.
    Аз само не разбрах защо като те видя … и какво.
    Аз съм от Русе. Ние в Русе сме изискани.
    Опа, обърках се. Вече и по документи съм софиянка. :)

    (направо ме е страх да натисна „публикуване“… :))

  16. Svetlina каза:

    Спокойно. Тука сме коравосърдечни. Не ни интересува дали те е страх :)
    От Русе знам само теб и Калоян Борисов. Тъй че не мога да правя изводи, но все русенка в Бизнес парка ще е по-добре от перничанин по кафетата на бизнес парка :)

  17. helen каза:

    знаеш и тафрикански не се прави :)
    никъде не мърдам аз от офиса. даже в обедна почивка не излизам. освен като ходя на басейм :p

  18. […] Каква е тая масова загриженост за Япония? Не схващах защо  толкова хора се юрнаха да тъгуват за Хаити, сега съвсем. Днес един даже реши да […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s