Манджа с грозде

Днес един напълно непознат ми каза, че не съм уверена в себе си. Първата ми реакция беше да си помисля, че това е обидно и дори му отговорих, че съм. В много сфери от мижавия си живот съм успяла да постигна, каквото искам и съответно има много неща, които съм уверена, че мога да върша и то хубаво. От друга страна… определено не винаги съм така. Гадно е първото нещо, което хората виждат в мен, да е неувереност и тайно се надявам просто той да е изключително надарен пророк или да е стрелял насляпо.

Обаче знам как да си помагам, знам как да се контролирам, как да се мотивирам. В момента имам огромна нужда точно от това. Изживявам кризата на възрастта на майка си като своя криза на личността, най-интересният батко за последната година изтърси, че не е редно да се виждаме (а е достатъчно интересен, за да искам да ми е дори друграче), любимото дете Клим ме светна, че е стерилен и че иска нещата около него да са стерилни (особено етикетът на масата), а мен мисълта, че смята неестествеността си за естествена, ужасно ме плаши. Да не споменавам, че едни хора около мен са дотолкова свикнали с работохолизма, скоростта и.. куртоазията ми (или май милостта), че ме правят на луда.

Възползват се от мен в целия диапазон. От неуважението на постиженията ми, през прехвърлянето на работа, през прехвърлянето на отговорности и задължения, през наглите опити за наставления и за държане на сметка до…  превръщането на Светлина в кошче за душевни отпадъци. Искаш да се похвалиш с хубава песен/нови обувки/с това, че днес ще си ходиш рано или пък искаш да се скараш на някого, да крещиш на някого, да обиждаш някого? Лесно. Хващаш Съншйн и действаш. Можеш цял ден да й крещиш, че има лошо отношение, че не се държи подходящо, че тя не може да знае нещата по-добре от теб, можеш после да идеш на фитнес и да й пожелаеш лека вечер и да си сигурен, че до ден-два тя ще е намерила начин да се възстанови и да се държи сякаш не си… лайно. Дотолкова ще ти харесва да го правиш, че няма да забележиш как всеки път й трябва повече recovery time, няма да усетиш как на нея няма да й остане грам уважение+търпение+милост.

Критикувайки незаслужено падаш по-долу от използвачите и злобарите, защото ставаш прикрит използвач и злобар. Въпреки че леко се колебая къде по скалата да разположа Клим, който открито си казва, че естественото не му харесва.

Както и да е. В момента се нуждая от разсейване, почивка, мотивация да дишам. И ще си ги дам. След работа ударих един преход в дъжда и тъмното. Вървях бързо и яростно и на петата минута даже забравих за колата, която така летеше в локалното, че ме изкъпа цялата. Цялата включва и главата. Чух се с Яна. Обичам да се чувствам част от семейството й, поне за малко. На тролейната спирка пък си говорих с една баба, усмихвахме се, пожелахме си приятна вечер, на мен ми олекваше все повече. Звъннах на колежката, уговорих си следващия ден, нещата започваха да изглеждат все по-ведро. Купих си чипс, за да си напомня, че съм дребно човече, че бях взела много да си вярвам.

Направих си великолепна вечеря. Сгъстено домати (точно така се казва!), печен пипер, маслини, сос Уорчестър… приказка :) Разпечатах си домашното по политология, което ми припомни, че мога да се справям с всякакви задачки, без значение дали ги харесвам. Поучих малко, за да придам смисъл на деня. Опънах десет листа А4 на земята и опаковах колет за сестра си, защото е много приятно да работиш с ръцете (а и да ти благодарят после), а и за да завърша най-накрая двуседмичните опити да пратя рождени подаръци насам-натам. Много обичам да съм полезна. Накрая седнах да дразня Комитата на тема поезия, да разсмивам работещото Наде и да си изливам мъката в блога. За десерт – автопохвала :)

Получих сертификат за VBA за Excel и правих вечеря за Надето и прилежащата BFF. Вече си имам гювечета и първите три бяха сериозно похвалени :) Вегетарианският вариант беше със зелен боб, а човешкият – с леберкез. Разбира се, и с топено сирене с гъби, домашен доматен сос, два вида картофи и сериозно количество лук. А ако всичко върви по план, другата седмица ще пробвам и новата караванка, че съм обещала кекс с орехи.

Още малко и ще ми се изгладят бръчките, макар че щеше да е много по-лесно, ако си бях в леглото :)

Advertisements

12 Коментари on “Манджа с грозде”

  1. Яна каза:

    Надявам се като дойдем май месец и на нас да направиш гювечета! :)

  2. Svetlina каза:

    Ооо да :) Най-обичам да готвя през сесия :)

  3. helen каза:

    Какви бръчки бе? :) А аз съня най-съвестно го препоръчвам.
    Не си неуверена, но ми се струва, че си избрала да носиш маската на кроткото девойче. :)
    В една книга прочетох, че момичетата скорпион обичат да казват, че са риби. за да не плашат мъжете :)

  4. Svetlina каза:

    Не знам :) Сякаш най-изгодно е да се представяш за водолейка :)

  5. деденцето каза:

    разбира се,каквото и да направи водолея му се прощава,защото го смятат за нормално(направеното,не него(нея) ;-))))

  6. helen каза:

    ами мен водолеите много ме дразнят понякога :)

    Е не скорпионите и рибите са се все води и затова скорпионите избират този знак за да е по-убедителна дегизировката :) Кой е казал, че скорпионите са глупави? :) щото аз още такъв не съм видяла :)

  7. Svetlina каза:

    Да ти дам снимка на майка ми ;) Не, не е глупава и тя, ама :)

  8. Маркуча каза:

    Аз пък се усмихвам разтапящо и се пиша Везни. Обикновено минава, щото асцедентът ми е такъв и на външност почти го докарвам. Пусти съвпад на Меркурий и Сатурн обаче ме издава на моменти. От друга страна Венера ми е във Везни и оправя малко нещата, а Луната ми е в Близнаци и го докарвам на нерешителен, обаче с Меркурий в Скорпион понякога ставам по-саркастичен от необходимото и… ох, не знам, трудно ми е да реша…
    Някой хвана ли се? Човек да не смее да си каже зодията, крайно време е и това да го пишат за дискриминация :-/

  9. Svetlina каза:

    Как точно разтапящата усмивка те прави Везни?
    Млъквам преди наистина да е станало дискриминация към кантарчетата :)

  10. Маркуча каза:

    Е айде сега, подробности… важното е да звучи правдоподобно. Щом казвам Везни, значи Везни и туйто. Ако си призная, че съм Скорпион (изненада!), реакцията е като към третия реактор във Фукушима :-| И да знаеш, че диво завиждам за доматито с печени чушки :-)

  11. Svetlina каза:

    Това лято, като ремонтирам къщата, отворям консервена фабрика :)
    И изобщо не приличаш на скорпион, много си мълчалив за такъв :)

  12. […] Днес един напълно непознат ми каза, че не съм уверена в себе си. Първата ми реакция беше да си помисля, че това е обидно и дори му […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s