Скала на емоциите на един Съншайн :)

Щях да пиша за това как обичам пролетта в Балкана. И как видях минзухари, парички, кокошчици, нарциси, зюмбюли, теменужки, камбанки, иглики, че и люляк. После емоцията беше надмината от това, че всъщност имам корени и че няма нужда да се стряскам и депресирам. Изкарах два дни с баща си и леля си, редихме клюки, рецепти, планове за лятото… Приятелката на братовчед ми трябва да качи 5 килограма, да зачерви бузките малко… В двора отново има кучета и къщата вече не е тиха и призрачна. А те пък са такива бебета и такива лигльовци… едното яде само от шепа, другото, като те види, навирва краката :)

Следващата емоция беше още по-силна. Майка ми ми сервира, че се прибира. И че ще ми е на гости. От днес за утре. Разместих си всички предни уговорки, взех такси след работа и цяла нощ шетах. Само прозорците дето не бях измила, ама на, усилията ми са били обречени на провал. Тя пристигна в 4 през нощта и не хареса МИРИЗМАТА на чешмяната вода (не ме е срам), скара ми се, че съм й правила вечеря и после се оплаквала на родата, че ми е голям апартаментът. Леля ми в по-малък живеела, пък били 4 души. Е, мен пък си ми е много добре да живея в боксониера и да пия чешмяна вода. И на никого няма да се извинявам, че не може да ми остане на гости през работната седмица, особено ако други предвидливо са се абонирали да ме посещават (с подходящото няколкодневно предизвестие). И особено пък на някой, който е достатъчно нагъл да не опита рулцата от печени тиквички с плънка от цедено кисело мляко (цяла вечер му баях!), магданоз, печена чушка и прясно счукан черен пипер.

Гостенинът тая вечер ще бъде гощаван с бишкотена торта, шницели от риба тон, зелена салата с краставички и специалните ми маслини, които от няколко месеца стоят в мазнина (ухаеща божествено). Леле, ако и той не яде, ще го изхвърля през терасата!

Но ето нещо, което ме развълнува още повече. Подробно обяснение защо е важно да превърнеш къщата си в дом. Защо трябва да се гордееш, че си въртокъщничка и домошарче. Защо трябва да си щастлива, че децата ти имат семейство. И как. А в коментарите има примерно 10 майки с общо 50 деца :)

Advertisements

11 коментара on “Скала на емоциите на един Съншайн :)”

  1. helen каза:

    боже, как може някой да ги откаже тия рулца от тиквички – искам! :)

  2. Svetlina каза:

    :)))) Ето на, който не заслужава, получава и не яде, който заслужава, пише коментари :)

  3. Svetlina каза:

    Да ъпдейтна, че вместо шницели във формата на шницели правих шницели кръгчета, сърца и цветя, щото реших да не пържа, а да пека :) О, и вечерта беше вълшебна :)

  4. helen каза:

    моите емоции са огнени тази седмица … and not in a good way :)

  5. Svetlina каза:

    Има й нещо на седмицата, потвърждавам :)

  6. helen каза:

    има й. меркурий зад врата й има :)

  7. Svetlina каза:

    Знаех си аз, че не всички мъже идват от Марс :)

  8. helen каза:

    може и марс да е виновен …. той се размотава напоследък в риби и ме прави по-агресивна :)

  9. Magdalena каза:

    Съншайн, поздравявам те за стоическата сила да чистиш през ноща …. заради когото и да било :) Иначе, всеки си има лигави домашни любимци и родители със странности.

  10. Svetlina каза:

    :))) Няма страшно, рядко ми се случва :) Обаче в пубертета, като издивеех, се заключвах в някоя стая и я пренареждах. Веднъж така пренесох диван НАД спалнята, а веднъж толкова старателно търках бойлера, че му свалих боята :) Възмутена от себе си, довърших работата и свалих цялата боя :)
    Сигурно и от мен и теб ще станат родители със странности, направо не ми се мисли :) Моите деца от съвсем малки ще могат да работят с дистанционно, това ти го гарантирам. И ще проговорят на 6 месеца. То и твоите, де :)

  11. […] Рулцата от тиквички и бишкотената торта бяха само началото. След това правих огретен, спагети, пържоли, картофена торта, баница… Ох, тия спагети… Карамелизирах арпаджик, след това сгъстих доматен сос с два листа от последните ми запаси домашен дафинов лист и, разбира се, сос Уорчестър и домашна вегета. Сервирах спагетите (всъщност лингуините) със запържено пушено филе и доволно количество пармезан. А предната вечер ги сънувах :) Явно е имало защо – Румен изяде две порции и очичките му светеха :) Да не говорим пък колко добре се получи картофената  торта. Цяла вечер стъргах яйца и сирене и точно никога няма да съжалявам. Картофено-яйчено пюре, кисели краставички, картофи със сирене, маслини и ей такава усмивка :) Въпреки че в 1 през нощта и корички хряб да бях сервирала, пак щяхме да се радваме. А на следващия ден се захванах да правя кекс за една колежка, защото обещанията са, за да се спазват. […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s