Среднощни размисли

Не съм сигурна, че това е подходяща тема за размисъл за Разпети петък (а може би всъщност е). Обаче от известно време ме тормози. Една приятелка, една много жизнерадостна приятелка (и много грижовна майка) е влюбена. В човек на друг континент. Вероятно скоро няма да се видят отново. Нейният начин да избяга от реалността е да се заключва вкъщи всяка неделя, да си прави прическа, да си облича новата рокля, да приготвя любимите му ястия… и да изкарва часове пред скайп.

Ако беше една неделя или от време на време или 2-3 часа, щях да го счета за романтично и щях да се радвам, че отново обича. Обаче (по чужди разкази) този неин ритуал вече надхвърля романтиката и се превръща в мания. Няма нещо, което да я изведе от къщата в неделя. А синът и дъщеря й си имат само нея. Знам, знам. Не е моя работа, тя е голямо момиче, сигурно знае какво прави, пък и не може да е толкова лошо човек да е влюбен. Ама не мога да не мисля за следващата неделя, когато е Великден и когато целият заобикалящ я свят ще е навън. В нейната държава католицизмът не е просто дума, а начин на живот. Доскоро беше и за нея, доскоро ходеше на служба в неделя и празнуваше всички онези светии със странни за мен имена. 

Разрушава ли живота си (и себе си)? Или пък не? Може би тепърва започва да го строи. Да ми е жал ли за нея или да се радвам? И докъде ще стигне в отричането на неделите? Ами ако рожденият ден на сина й се падне в неделя? Да очаквам ли нервен срив, ако господин канадецът забрави да си плати интернета или закъснее за чата с 20 минути? И какво да й кажа? Да я поздравя ли за новата връзка или да я разпитвам, докато сама не се убеди, че не е здравословна?

Изобщо не е моя работа да я съдя. Евентуално би била моя работа да й помогна, обаче и тук има уловка. Защото не знам дали има нужда от помощ, не знам дали е в беда или е открила Тайната градина.

Както и да е. От девет минути е събота, а аз се въртя в кръг. Или ще ми дойде някоя мъдра идея утре сутрин, или неделята сама ще си дойде.

А статусът на момичето в скайп е „the sexiest parts of my body are my brain, my spine and my guts“.

Advertisements

2 Коментари on “Среднощни размисли”

  1. helen каза:

    нещата ще се развият от само себе си. не се тревожи. или ще стане по-зле или по-добре. Най-вероятно е първо да стане по-зле и после вече по-добре

    (стига приятелката ти наистина да е със силна психика)

  2. Svetlina каза:

    Поживем, увидим :(


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s