Знаете ли какво си честитим днес?

Няма нищо по-подходящо за публикуване днес от домашното ми по политология. Темата самичка си я избрах и я писах с голямо удоволствие. Мисля, че заглавието е достатъчно красноречиво и че инакомислещите ще си спестят четенето :)

ГЛАГОЛИЦАТА И НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКАТА И ПРОСВЕТИТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

 „Лети сега и славянското племе” – из „Азбучна молитва”, Константин Преславски

УВОД

В тази разработка ще бъдат проследени отношенията между славянските княжества от Източна и Централна Европа и двете големи империи – Каролингската и Византийската, и сложната вътрешнополитическа обстановка, в чиито условия е създадена глаголицата. Ще се покаже необходимостта от политика, която да осигури стабилитет на вътрешно-държавния живот на славяните, без да ги обезличава, както и значимостта на азбуката на Константин Философ за неговото постигане.

ИЗЛОЖЕНИЕ

1.     Рим и Константинопол

След 800 г., когато кралят на франките Карл Велики е коронован за римски император от папа Лъв III, в латинските текстове се употребяват принизителни формули като „Крал на гърците“ (Rex Greacorum) и „Крал на Константинопол“ (Rex Constantinopolitanus), което е израз  на несъгласие относно претенциите на Βασιλεία τῶν Ρωμαίων (Царството на римляните) да бъде продължение на Imperium Romanum (Римската империя). В традиционната историческа литература за вододел между историята на античната Римска империя и историята на нейната средновековна метаморфоза Византия, най-често, макар и неправилно, се избира 330 година (обявяването на Константинопол за новата столица на Римската империя) и по-рядко: 395 г., 476 г., 565 г. или още по-късна дата – 641 г. Същинската разлика между двете империи е във взаимодействието между църквата и владетеля. Докато на Изток патриархът е избиран с подкрепата на императора, папата е върховен владетел на държавите от Западна Европа. Цел на двете империи е да приобщят колкото се може повече народи (към себе си и християнството). През VIIIв. средствата им са предимно политически – на малките държави се предлагат най-различни блага или се организират вътрешни междуособици.

2.     Християнизация на славянския свят

 

Фиг. 1

На фиг. 1 се вижда, че най-големите славянски държави през VIIIв. са Великоморавия  (Moravia Magna) и България  (Bulgaria). Разбираемо, както Рим, така и Константинопол се борят за приобщаването им. Честите войни, немската зависимост на Моравия, постоянната размяна на територии между България и Византия, заселването на цели български области с военопленници, търговията благоприятстват културния обмен, но и византизацията на източните славяни и понемчването на западните.

Различни области от Великоморавия били покръстени от франкски духовници и византийски мисионери (през Италия и Далмация). През 828г. е построена първата християнска църква, а през 870 – първата епископия. През 862 година Великоморавия се възползва от вътрешните междуособици в Немското кралство и постига значителни успехи във войната. Тя укрепва позициите си в земите по средното течение на Дунав, което застрашава позициите на България там. По тези причини през същата година се изгражда военен съюз между Людовик Немски и хан Борис I срещу великоморавския княз Ростислав. Освен това българският владетел се задължава да приеме християнството от Римската църква. Византия побеждава арабите и напада България, която е в изключително тежко положение след гладна година и четиридесетдневно земетресение. Още през есента на 863 година започват преговори и е сключен така нареченият „дълбок” мир между България и Византия. С този си ход Византия отдава предпочитание на “политиката на кръста” пред “политиката на меча”. Българският владетел е задължен да разтрогне съюза с немския крал срещу Великоморавия и да се покръсти с целия си народ, поставяйки се под политическото настойничество на Константинополската патриаршия. В замяна българите получават областта Загоре. По вътрешнополитически съображения цар Борис І се покръства тайно( 864г.). През следващата година е покръстена и цялата страна, като антихристиянският бунт на боилите е потушен изключително жестоко. Владетелят приема славянската титла княз и християнското име Михаил.

3.     В борба с обезличаването

Стабилитетът на вътрешно-държавния живот на България е  застрашен от проникването на византийските културни традиции. В същото време поданиците на княз Ростислав (Растица) са тормозени от немското духовенство, които проповядват на чужд език и изискват „доброволни” дарения за построяването на църковна система. Изключително силна е немско-латинската църковна и просветна пропаганда, проправяща път за владичеството на германските феодали. Князът на Великоморавия избира да поиска помощ от Византия – през 862г. той моли императора да му изпрати учители и духовници, “защото всички добри закони излизат от вас“.

През 866 г. към Рим се отправя българско пратеничество. Кавхан Петър и боилите Йоан и Марин връчват на папата 115-те въпроса на княз Борис, отнасящи се до християнизацията на народа – вяра, морал, обреди, организация на църковния живот, християнско законодателство и др. Под ръководството на папата Анастасий Библиотекар съставя “Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите”. Почти едновременно Борис изпраща и пратеници до Регенсбург (крал Людовиг Немски) с молба да му осигури епископи и свещеници.

Гъвкавата политика на княз Борис в периода 866-870 г. принуждава Византия да бъде по-отстъпчива спрямо предявените от българската страна искания с цел да избегне опасността от съседство с една обширна християнска държава, намираща се под върховенството на папския Рим. В периода 864-885 ръководните църковни постове в България се заемат от византийско духовенство, богослужението се извършва на гръцки език. Трябвало е да се брани политическата и духовна независимост на страната и да се подпомага процесът на етническо и културно обединение на прабългари и славяни.

4.     Константин Философ и неговата азбука

Константин Философ (827-869) е византийски учен и дипломат от славянски произход. Завършва Магнаурската школа (Цариградски имперски университет), където и преподава по-късно. Императорският двор и Патриаршията го пращат на ред културни (църковно-политически) мисии. Багдадската мисия при сарацините, Брегалнишката мисия, Хазарската мисия, Мисията при аланите му дават възможност да усъвършенства своите дипломатически умения, а в същото време спомагат за оформянето на константиновата идеология. Разбира се, тя не е можело да бъде огласена, но Философът намира начин да въплати националистическите си възгледи в църковната и просветителската си дейност.

В делото на живота си той е подкрепен от своя брат Методий. Точната дата е спорна (най-вече защото съдаването на азбука е времеемко), но около 855 година Константин Философ успява да състави азбука на основа на славянското наречие около Солун. Днес наричаме тази първа славянска азбука глаголица. Тя се състои от 38 букви, част от които сходни с гръцките. Всички букви имат свои имена: аз, буки, веди, глагол, добро, есть и т.н. Те имат и числена стойност — първите десет за единиците, вторите — за десетиците, третите — за стотиците. Глаголицата е съставена само от един вид букви — няма главни и малки букви. Константин и Методий превеждат на новата азбука десетки гръцки църковни книги, дефинирайки и първите славянски граматически правила.

5.     Разпространение на глаголицата

                               i.            Великоморавия и Панония

През 862 г. император Михаил ІІІ отговаря на исканията на княз Ростислав за учени и духовници и натоварва братята Константин и Методий с мисията да укрепят християнството, като го разпространяват на славянски език във Великоморавия. Княжеството се нуждае от национална църква.

Константин и Методий се установяват в столицата на Великоморавия, Велеград, където създават духовно училище, обучават бъдещи свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на разбираем за хората език. За кратко време обучават над 300 мъже. Поставя се началото на славянската литургическа служба. Кирило-методиевото  дело се нуждае от подкрепата на държавната власт, но и от подкрепата на официалната църква. Немските духовници от територията на Великоморавия недоволстват и изпращат многобройни протести до папата, което налага спешен отговор.

През 867 година Константин и Методий тръгват за помощ към Византия, като по пътя спират в Панония. Князът на Блатненско княжество, воден от същите съображения като Ростислав, кани просветителите да развият мисия в Блатно и панонските земи. За шест месеца са обучени 50 книжовника;

                             ii.            Венеция и Рим

Братята спират и във Венеция (тогава Византийски екзархат), където Константин е предизвикан на публичен диспут от т. нар. триезичници. В речта си срещу триезичниците Константин се проявява като умел дипломат и оратор, защитавайки правото на славяните да имат собствена писменост и култура. Той извежда източния начин на мислене пред консервативния западен, откривайки път за използването на различни народни езици в богослужението, както и за изграждането на национални църкви. Идеите, развити от Константин Философ, са хуманитарни, демократически и просветителски, и изпреварват времето си.

В Рим папа Адриан ІІ признава официално славянската писменост и славянското богослужение, Константин става съветник на папата и приема името Кирил (епископ Велеградски). През 869 година е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе, а през 874 година Методий се завръща в Моравия като архиепископ.

Тъй като делото на Константин и Методий се обръща към развитието на новите народи, навлезли в историческия живот на Европа, то бързо разширява своя  фронт и не е само културно събитие, а явление, което се свързва с развиващите се феодални отношения със славянски характер. Солунските братя организират фронт срещу враговете на славянството, те призовават славянството към културно и политическо обособяване;

                           iii.            България

Обществено-политическата обстановка във Великоморавия се променя. Под немски натиск сестреникът на княз Ростислав го предава. Князът е ослепен, Методий е хвърлен в тъмница за две години. Според „Панонските легенди” папата праща църковно запрещение: всички кралски епископи да не служат литургия, докато държат Методия (затворен). През 885 година Методий почива, а папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на Кирил и Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство.

Климент, Наум и Ангеларий достигат българската граница и са сърдечно приети от княз Борис, който вижда огромната политическа изгода от усвояването на глаголицата като инструмент за затвърждаване националната идентичност. За кратко време страната приютява десетки Кирило-Методиеви ученици. В Плиска и Охрид се организират силни просветни школи, водени от Наум и Климент. Поставят се основите на писмената българска култура.

Макар Кирило-Методиевото дело да има най-вече епизодичен характер сред славяните на запад, то е важен момент в развитието на славянските народи, а и на целия европейски континент.То има прогресивен смисъл за цялото славянство, но за България носи най-дълбоки, съдбовни последици. Приемането на християнската религия и кирилската азбука са двата политически хода на Борис, които предпазват България от разпад, а българите – от асимилиране.

6.     Цели на Византия

Макар резултатът от създаването на глаголицата да е лесно дефинируем, причините за него все още са спорни. Изключително интересен е въпросът за отношението на Византия към създаването на славянската писменост. В българската историография основните хипотези са свързани с имената на Иван Дуйчев и Димитър Ангелов.

Според Иван Дуйчев византийската власт счита, че за да се превърне християнската религия във вътрешно убеждение на славяните,  християнските проповеди и книги трябва да се четат на разбираем за тях език. Като се опира на някои сведения от “Пространното житие на Кирил”, Иван Дуйчев приема, че с подобни намерения още императорите Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) правят опит за изнамиране на славянска азбука.

Според Димитър Ангелов от политиката на Византия спрямо Великоморавия не трябва да се съди за отношението й към славяните в имперските й граници. За Византия славяните винаги си остават варвари и опасни врагове. Политическата цел е славяните да се претопят чрез проповед на гръцки език, т.е. да бъдат погърчени. Димитър Ангелов посочва за доказателство на хипотезата си, че всички славяни в днешна Северна, Средна и Южна Гърция са погърчени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Създаването на славянската писменост е естествен резултат от трайното укрепване на славянските държави и от постепенното им приобщаване към християнската общност с нейните два центъра – Рим и Константинопол. Налагането на християнството като официална религия в славянските държави Великоморавия и България им създава обаче една сложна вътрешнополитическа обстановка, защото християнската религия и църковната организация са и път за проникване на чуждо културно, езиково и политическо влияние. Преграда в това отношение е извършването на християнското богослужение на славянски език и създаването на славянска книжнина, на чиято основа да се гради културния живот на държавата. Същевременно изнамирането и приложението на славянската писменост се явява част от политиката на Византийската империя спрямо Християнския Запад.

БИБЛИОГРАФИЯ

Анчев, Панко: Страници за старобългарската литература (1991) – 9-17, 152-171с.

Василев, Васил: История на България (1981) – 14-18с.

Георгиев, Емил : Нашето аз-буки-веди (1981) – 13, 16-17, 100-101 с.

Данчов, H. Г. , Данчов, Г.: Българска енциклопедия – том 1 (1993) – 149 с.

Драгова, Надежда: Кой е създар нашите букви (1993) – 34 с.

Преславски, Константин: Азбучна молитва

България при княз Борис (852-889). Приемане на християнството и въвеждане на славянската писменост в България, Доц. д-р Петков, Петко / http://istorianabulgaria.zazz.info/

Великоморавия / http://bg.wikipedia.org/wiki/

Византийска империя / http://bg.wikipedia.org/wiki/

Глаголица / http://bg.wikipedia.org/wiki/

Константин-Кирил Философ / http://bg.wikipedia.org/wiki/

Покръстване на България / http://bg.wikipedia.org/wiki/

Създаване и разпространение на славянcката писменост / История на България / http://history-bg.eu/

Europe in Year 900 / Europe / http://www.euratlas.net/history/

Religion / Great_Moravia / http://en.wikipedia.org/wiki/

Advertisements


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s