Малки бунтовници

Още от понеделник си мечтаех да е петък и да мога да правя каквото си искам. Да мога да лежа на дивана, зяпнала телевизора с часове или пък да чета някоя книжка (щото ми се е натрупала една доста нескромна купчинка). И после да спя коооолкото си искам. Да, ама не. Вярно, че мърсувах в скайп, а после гледах филми до към три, обаче частта с наспиването… малките нахалници закудкудякаха в 9 и 15. По принцип и те обичат да се излежават и обикновено нямат нищо против да отвия клетката по обяд. Само не и днес. Неистови крясъци. Не-ис-то-ви! В 9 и 38 събрах сили, погледнах часовника, погледнах го пак, погледнах и другия и се  изтъркулих на пода. Някак се добрах до терасата, отвих ги, видях че Люси бие Ваше благородие, смених им водата, сипах храна в двете купички, отворих прозореца и обратно в леглото. Да, ама не! Семейният скандал само се чуваше още повече. Толкова повече, че немските овчарки от горния етаж решиха да пригласят. В 11 вече бях достатъчно вбесена и обмислях дали пък не мога да си вмъкна тенджера под налягане в бюджета за юни месец. В 12 се бях навила да им извия вратлетата и да ги държа в кисела марината и да ги изпека в оребрения тиган. Добре че Силвия се сети да ме изведе на разходка :)

По принцип много добре се разбираме с пилетата. Сутрин не се плашат, когато ги отвивам, преди да се среша. Вечер ме посрещат от работа и ми се карат, ако съм забравила да сменя водата. А през уикендите си умират от кеф да гледат как готвя или как се мъча да измета всичкия ечемик от терасата. И по принцип не се бият. Е… явно това важи само за дните, когато не ми се спи ужаааааасно много!

Опитвам се да въведа ред в къщата, един вид… да изясня кой е шефът :) Цял ден не им говоря и им се муся. А вечерта уж забравих да затворя терасата. После уж забравих да завия клетката. И ако и утре ме събуди кукуригащ мъжкар, пребиван от жена си, ще им изхвърля храната и отивам на пазар! Следващата степен на гняв, която предвиждам, е да им крещя в отговор. И така докато той не започне да задоволява нуждите й :) Ако ние живеем 100 години, а те – 25, значи двамата жълтурковци са на по 20. И е крайно време да спрат да се кълват за такива маловажни неща като „кой да е на горната пръчка и кой пръв да яде от натрошените миди“.

О. И ако снесат яйца, ще си купя малки порцеланови чашки с капачета и ще направя пиян сметанов сос с гъби. Ще ги напълня с него, отгоре ще чукна по едно яйце и ще ги варя наводна баня. И после ще крещя на майка им и баща им. На френски!

Иначе си се разбираме :) А когато ме нямаше вкъщи за 3 дни (по Гергьовден), изобщо не умряха. Само им липсвах и кукуригаха всеки път, когато им излезех от полезрението. Толкова беше разнежващо, че им измих цялата клетка. И никой не ме изкълва :)

Споменах ли, че тия дни гледах Рио? И че музиката е… страхотна :)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

А на едно метро разстояние човек може да си купи книга, да я прочете и да я върне за 2/3 от коричната цена.

Advertisements

4 коментара on “Малки бунтовници”

  1. justjulia каза:

    В подобни отношения се намирам и аз с моята чинчила, особено, когато е решила да издъни клетката си в 3,40 през нощта :)

  2. Svetlina каза:

    :)))) Силвия имаше много добър трик с чинчилата :) Слагаше клетката в банята и така Силвето спеше нощем, а съседите й – денем :)

  3. justjulia каза:

    Моят подход е сходен, но спрямо останалите обитатели на къщата и степента на бяс на животното :)))

  4. […] Под влияние на слънцето и фуфугалите, днес образовах Лиор и гледахме Рио :))) […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s