Куха зелена лейка

Цяла седмица свиквам с мисълта, че в сряда ще бъда интелектуалка и ще ходя да слушам (аз) джаз (!) в клуб (!!!). За пръв път всичко ми е наред. Намерих си кавалер, уговорих се с шефа да ме пусне рано, станах навреме, изкъпах се, облякох си чисто новата пола и въобще… много бях елегантна, в края на смяната се гримирах, взех автобуса, стигнах навреме, заведох кавалера на любимата си сладкарница (Атене, разбира се (заради Щастлив понеделник и Щастлива пчела (предимно))). Съвсем навреме намерихме мистериозния вход А3 на НДК, Мария пък намери нас и изобщо… всичко започна прекрасно.

Тя ни беше предупредила, че ще има закъснение, тъй че си поръчах дайкири и се заоглеждах. Студио 5 изобщо не е лошо като атмосфера, определено ми беше приятно да съм там след работа. Оказа се, че съветът на Клим да си облека хубавата елегантна черна рокля с цветя е неподходящ (то не че го послушах) – около мен беше пълно с моми с бели ленени туники и мъже с дънки. А пък Марина Господинова беше облякла много красива рокличка и откри „концерта“ с любимата ми песен.

Много хубаво пя момичето, Мария се направи на мръсница и прочете едно много… розово стихотворение :) А Венцислав Благоев демонстрира свирене с куха зелена лейка. Единствената ми забележка беше, че нямаше паузи и ушите ми много се измориха. И една питанка се породи… музиката за слушане ли е и лошо ли е да си говориш, когато звучи музика? И изпълнението в клуб с маси и всичко концерт ли е? Защото ако е концерт, не бива да си говорим. Но ако сервитьорката ми предлага вечеря, а кавалерът ми е поръчал бутилка вино, искам и да си говоря. И да се чуваме, а в това малко помещение хич не се получаваше. Някои хора пиеха бира и пушеха на две крачки от Марина Господинова и малко взе да ми се обърква интелектуалното чувство.

И после всичко свърши. Красиви цветя и довиждане. И една от трите сервитьорки ни осведоми, че трябва да платим билети още веднъж, ако искаме да останем за още един концерт. Отговорих, че всъщност сме я чакали, за да си поискаме сметката. И започнахме да чакаме. Да чакаме. Много да чакаме и да се изнервяме. Изплува мисълта как не са уважили идеята да кръстят тази музика Jap (jazz and poetry), както и споменът колко време издирвах в нета колко струват тези иначе така специални билети. Явно трябва да минеш през Фейсбук, за да намериш сайта на клуба (друг начин няма, той е просто страничка, създадена от някойси antiteza с неработещ линк), за да видиш къде се продават билети и да идеш на сайта на Евентим, за да провериш цената. Не, сериозно. Представете си как седя на мъничка масичка, питието ми отдавна е свършило, свещта догаря, разказвам на кавалера си как съм заглеждала тези свещници в Джъмбо и как съм подарила един такъв на Диана преди… 2 години сигурно.

Втори път ни поискаха билети. Втори път казахме, че искаме да си ходим. Крайно вбесени (и разочаровани) се наредихме на бара, за да си платим и всичко да се свършва. Трима души едва ни обслужиха за десет минути, като накрая се оказа, че нямат дребни, нито десетолевки. Тъкмо събрахме каквото можем и… сервитьорката пак изчезна. Не знам с кой акъл решихме все пак да си платим и подадохме паричките на бармана. Сервитьорките в Студио 5 не заслужават и 2 стотинки бакшиш, честно! Нито пък заслужават някога да се върна, да им плащам билет, а не вход, но да не съм на концерт, а на събиране на по бира и цигарка.

А навън ръмеше съвсем леко, лятно и романтично. И вместо да си помисля „какъв прекрасен край на вечерта“, си казах „я, навън било по-хубаво“. Ефектът от текстовете на Мария и хубавия глас на Марина… остана назад в миналото. Главата ми не побира как горката Мария можа да дойде от Стара Загора, за да представи усмихнатите си песни, тъжните си песни, любовните си песни (и стотина пролетни такива) в клуб, в който нивото на обслужването е далеч под нулата.

Гадно е да очакваш интелектуална или поне музикална вечер, а да се прибереш, премазан от качеството на услугите, за които си платил малко над 40лв.

Advertisements

8 Коментари on “Куха зелена лейка”

  1. Emil A. Georgiev каза:

    Много сериозни проблеми с персонала има у нас. И това е наистина жалко, защото е в състояние да развали едно иначе добро изкарване.

    Апропо, що не оставихте парите на келнерката върху некоя (празна) маса или просто на бара и не си тръгнахте демоснтративно?

  2. Svetlina каза:

    Празни маси, колкото искаш. Просто не знаехме колко, а не искахме да оставим повече :-)
    Какъв персонал :) На много места хората се държат, сякаш едва ли не трябва да ми е гузно, че ги разкарвам да ми вземат поръчката или да ми донесат сметката. Онзиден влязох в магазин за обувки, докато продавачката си лакираше ноктите на краката пред вратата. Понякога липсва елементарна култура, къде съм тръгнала аз да очаквам customer service или customer care?

  3. Emil A. Georgiev каза:

    „докато продавачката си лакираше ноктите на краката пред вратата.“

    Алеле…

  4. Svetlina каза:

    Мдам :) И все ще се намери някой да каже, че са ми високи изискванията :) Чак ми е странно, че още не са се явили защитници на отрудените сервитьорки, които работят само с двайсетолевки и с хора, които плащат по два билета за 2 часа престой :)

  5. Маркуча каза:

    Аз се ръководя от мъдростта на Конфуций «нагъл сервитьорка вземе бакшиш друг път». Ако толкова не са имали време да ви донесат сметката, оставяш колкото ти се откъсне от сърцето и бележка «За такова обслужване — толкова пари» и не стъпваш повече там.

  6. Георги Лозанов каза:

    Изглежда сте имали лош късмет.
    Четейки вашето описание, придобивам усещането, че съм бил на същото събитие в паралелна вселена :)
    Попаднах в Студио 5 почти случайно. Предишния ден една приятелка откри вечер с Jazz и поезия (просто като го написа в Google) и речено-сторено.
    За мен тази вечер беше великолепна, изпълнителите, обслужването и тихия дъждец след това.
    Единственото неприятно нещо беше, че на съседната маса имаше голяма шумна компания, но и те(в същост мили и културни хора) намалиха децибелите след като им направиха забележка.
    Сервитьорката ни беше много любезна и търпелива, поне 5 минути я разпитвахме за различните вина и ястия в менюто и изпълни 2-те ни поръчки бързо.
    Музикантите … хъмм … за да не претоварвам коментара си, ще кажа само, че свиреха отлично и излъчваха чар и веселие като Казанлъшки рози на празника на розата.
    А за Мария, която четеше стиховете си в паузите и беше превела песните на български няма да кажа нищо, защото не съм поет :-)

    П.С. Дамата която събираше таксата за втория концерт, също беше много любезна и ни изчака да решим дали да останем след като изслушаме първите две изпълнения на следващата група.

  7. Svetlina каза:

    :)))) Значи или различните сервитьорки са на различно ниво, или другия път трябва да поръчам и вечеря :) Или да заведа Мария на пикник :)))

  8. […] я познала или бъркам И най-после я видях тази нейна куха зелена лейка Share this:FacebookLike this:LikeBe the first to like this […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s