Звездите ми говорят

Вярвате ли в съдбата? А че тя ви дава знаци? Или че някой друг ви дава знаци? Разни агнели, духове и всякакви такива радетели и благодетели. Е, аз не вярвах, пък виж какво ми се случи :)

В петък беше такава жега, че звъннах на тати. Който мислел да ми боядисва стаята. Хубавото на това да си на 2 часа път от вкъщи, е, че можеш да си си вкъщи след 2 часа. И че можеш да си спонтанен колкото си искаш, и носталгичен, и… да имаш къде да избягаш. Или поне така си мислех в петък :) Прерових сайта на Вършец и разписанията на БДЖ, направих си хубаво разписание От и До и си избрах да пътувам с влак. Не за друго, ама е много красиво в Лъкатник. Ама много!

Поръчах си събуждане по телефона в 6 и 20, напълно несъзнавайки, че ако стана тогава, нямам шансове да хвана влака в 7 и 30. Добре че сутринта се усетих и смених плана с автобус в 8 и 30. Нахраних папагалите, оправих леглото и открих, че има половинчасова дупка в разписанието на градския транспорт. Извиках такси, платих си като поп, намерих гишето на монтанските автобуси и… се оказа, че автобусът не пътува в събота. И неделя. Каквото и да пише на сайта. Все още нестресната от знаците на съдбата, се пренесох към ЖП гарата, където си взех билет за влак за Враца. В 9 и 30. Който съвсем случайно беше само първа класа със запазени места (пък аз нали съм с открадната карта за намаление…). Влакът от 7 и 30 замина в 9 и нещо, щото нещо било станало на гара Лакатник. А моят влак нямаше вагон А2 :-) И спря два пъти по пътя, за да изчака другите влакове за Лакатник (и двата начина за изписване са верни). Което донякъде беше хубаво, защото ми спести от престоя във Враца. И там така хубаво да миришеше на липа…  докато не ми казаха, че автобусът за Вършец минава през Лютаджик. За неосведомените, това е едно село. А автобусът обикаля през 2-3 села, стига до него и после се връща обратно по същия път. Зад мен един човек миришеше на… компост (по-мило не можах да го кажа), а до мен имаше двама съпрузи на 50+. Той беше ама много пиян и разговорлив, също така гръмогласен и възмутен от абсолютно всяка дупка по пътя. На това отгоре последния половин час се опитваха да разговарят с мен. Щото като съм от Вършец, не може да не знам дали имаме хотели и поща. А вие къде сте тръгнали, драги? Или по-скоро как :-) И с кой акъл :-) В 2 без нещо вече бях в града и пазарувах обяд за тати.

Сега… ако ловях вяра на съдбата, сигурно трябваше да се обърна и да тръгна към Дружба пеша. Само дето луд умора няма и не се отказах. Пък и имаше и от другите знаци. По пътя видях 5 щъркела и 3 бебета щъркели (може и да има повторения, заради Лютаджик). В неделя видях още един в града. А в понеделник си намерих 50 стотинки на земята. Иначе то е ясно, че с баща ми пак не правихме ремонт. Пак се развали времето, пак нямало да хване боята, пак проспахме двата следобеда и гледахме филми до късно :-) И правих постна мусака с грах, леля донесе домашен кекс, баща ми ми бра вишни, а братовчед ми – малинки. То не че е много трудно да оберат всичко, което се червенее из двора ;) Измих 200 чинии, оплевих 20 плочки, пометох терасата и толкова. Другия път пак. Аз съм почиващ, не съм домакиня :-РРР

Оу, и ходихме на разходка. Не знам как, ама баща ми измисли маршрут за цял час без да повторим нито една улица. Много, много, много хубава разходка :)

И стана понеделник и съдбата отвърна на удара. Станах една минута преди алармата в 6 и 30, завлякохме се до автогарата, но понеже съм магаре, седнах точно над гумата на автобуса.  Падна ми се чисто нов шофьор, който минаваше през поне 110% от дупките. Изпопадаха ми карантиите и ако си мислите, че преувеличавам, имайте предвид, че ламарината под краката ми се откърти по пътя и започна да трака. И за пръв път трябваше да изчакаме автобуса за София (да, щото според Монтана е много по-яко да ме прекачат на автобус Белоградчик-Монтана-Враца-София). Беше ужасно студено, за сметка на това след 15 минути успешно можах да седна на мокра седалка. И наоколо нямаше други и… си се возих така до София. И за пръв път тоя автобус да закъснее и да не смогна да си купя геврече от гарата. А в градския транспорт до мене седяха две баби и един дядо, които обсъждаха в коя болница кой преглед е безплатен и с кои пет автобуса да я достигнат, единият от Люлин, другият от Надежда. И тъкмо едната баба слезе, дойде друга, че и един чичко, който говореше нещо за американци, за журналисти и тралала. И даде на бабата ксерокопирани избрани статии от вестник „Атака“. Тебе лъжа, мене истина!

И така. Да вярвам ли, че не е било правилно да ходя във Вършец? И после да се връщам от Вършец. Или да обръщам внимание само на дъжда от щъркели и на факта, че тая сутрин сънувах как помагам на Мили и С. да пазаруват ужасно скъпи и грозни дрехи от някакво мъъъничко бутиче? Лъскави дрехи. И тя беше бременна.

Или да си гледам работата :)))))

Advertisements

3 коментара on “Звездите ми говорят”

  1. helen каза:

    а пък на мен една млада госпожа ми наду главата тази сутрин в автобуса. говореше на приятелка и говореше за кино, памперси, Малчо, една кола, втора кола, паркиране, метро, колело, съпруг – фармацевт, който първо работел в лаборатория и ходел с колело на работа и като пристигнел само си сменял опушената тениска с една риза от тия дето не се мачкат много… обаче сега вече работел в администрацията и имало по-големи изисквания към облеклото и затова по-често ходел с кола въпреки че работата му била много близо до вкъщи…
    о, боже, ужасно беше :)

  2. Svetlina каза:

    хахаха :) Да праща съпруга на кино и да яхва колелото, преди Малчо да се е отказал от нея в Държавен вестник :)

  3. justjulia каза:

    Приеми цялата случка като приключение ;) И аз имам поне две такива пътувания. Важното е, че си пристигнала там, накъдето си тръгнала и си изкарала добре вкъщи, пък другото – еми просто приключение, къде приятно, къде не съвсем!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s