Ето това вече е носталгия

Така се случи, че две поредни вечери гледам филми с китайци и големи войни. А преди това Спартак и филма за Атила. И не мога да не се замисля за две неща. Първо, как навремето си била голяма готвачка, ако си можела да сготвиш всичко, а не ако си можела да готвиш вкусно. И второ… навремето хората толкова са си приличали и е било толкова лесно да си намериш ешчето или изобщо някого. Били са изпокъсани, мръсни, често гладни. Единствената разлика е била в потеклото, ама то и какво потекло?! Хората са гинели отлкова лесно. Войни, болести, гладове, инциденти, мечки… В Бронзовата епоха средната продължителност на живота е била 18 години. По времето на полисите – 45. Възраждането – 60. Имало е времена, когато всички са били горе-долу еднакво образовани (или необразовани), хората около теб са вярвали в една или две религии най-много. Вярно, че в общия случай друг ти е избирал мъжа, ама то пък егати избора, дето го е имал. Налагало се е всички да имат занаят и да могат да гледат градина и/или домашни животни. Налагало се е всички да са силни и трудолюбиви. И всички са били. Всяко село си имало първа мома и най-пръв момък. Е и? Ще се вземат и готово. Останалите както и да се съчетаят, все ще е добре.

И не се оплакваш от живота си, щото виждаш, че и при другите е горе-долу такъв. Едно такова… спокойно ти е, почти ти е добре. Осъзнаваш колко си незначителен и обикновен и че от теб не се очаква да убиеш Лернейската хидра примерно.

Пък сега какво :) Хората се къпят и имат високо мнение за себе си и седят на балкона и чакат отнякъде да се появи я принц, я принцеса, я бял кон. И я се оженят, я не. А двама мои познати заявиха, че не могат да живеят и един ден без новини. Искали да се чувстват част от света. Че що, ако се чувстваш себе си, какво ти пречи да си част от света?

И завист, и конкуренция, и фалшиви цици на примоция по 4к, и огромно количество нещастни хора. По най-различни причини. Чак да ти е кеф, че си родена в настоящето, а не преди едни 300-400 години.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

А в момента толкова искам да имам на кого да кажа това…

 

Advertisements

6 Коментари on “Ето това вече е носталгия”

  1. helen каза:

    Е, то това е проблемът на съвременното общество – твърде много информация и прекалено голям избор :)
    Всеки прави по-лесен избор и купува в магазин с пет чифта сандали… или в ресторант със седем ястия

  2. Svetlina каза:

    Или ако е гладен :)
    Съвсем метафорично, де :)

  3. tutankhamon661 каза:

    Знанието носи светлина, но се оказва, че при щастието нещата стоят различно – поне в някои случаи. Колкото повече научаваш, толкова повече главоблъсканици откриваш. Изникват камара въпроси, на които искаш да отговориш. Това те изнервя, без да го осъзнаваш на първо време.
    А когато знаеш малко, въпросите също са ограничено количество. Нищо не тормози съзнанието ти.
    Човекът е устроен така, че иска постоянно да научава новости. Онези хора, които описваш, са били щастливи, понеже не са подозирали колко нови неща чакат да бъдат открити. Не знам дали ме разбираш. Лесно е да не желаеш нещо, ако не знаеш, че съществува. Но ако ти е известно, че го има някъде, направо ще полудееш, докато не го откриеш или научиш.
    Има една приказка – „Незнанието е блаженство“.
    То наистина е такова, стига да не разбереш колко събития се случват без твоето участие или знание.

  4. K каза:

    Била е 18 години, защото мноого бебета са умирали. Не че като станат на 18 всички умират :)

  5. Svetlina каза:

    Аз лично намирам утеха в това, че събитията се случват неслучайно, има си причини, има обяснения. Може невинаги да успявам да намеря причината, но знам, че е там някъде. Не чувствам, че нещата ми се изплъзват, ако не съм научила къде какво се е случило.
    Но да, човекът освен социално животно, е и любопитно животно. Е, не е като да няма насита. Мога да посоча цял куп баби, които след един момент спират да гледат новините за сметка на третото повторение на някоя сапунка. Възможно е да стигнеш до някакво спокойствие и да осъзнаеш, че има неща, които никога няма да разбереш (навреме) и че има неща, които не те засягат изобщо и не зависят от теб.
    Някъде тук вече може да се каже, че човек е станал мъдър.

  6. Svetlina каза:

    Мда де :) Постоянно около теб някой е умирал :) И си знаел колко е хубаво, че си жив и какъв шанс е. И си бил свикнал със смъртта, не си й робувал, не си й се страхувал.
    В единия филм един човек уби друг и му каза „Запомни лицето ми, за да си отмъстиш в следващия живот“, защото един животът е едно нищо, а пък смъртта е най-обикновено събитие.
    Сега може да тълкуваме раждането, сватбата, смъртта като инициации, ама е имало времена, когато са били… ежедневие :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s