Сам самичка

Вместо да разкажа как съм яла захарен памук и сладолед и как три часа съм стояла на пръсти на площада във Вършец, ще взема да помъдрувам. Понеже Люси е толкова много различна от мен, че след разговор с нея продължаваш да си умен и да мислиш :)

И така… голяма промяна ли е да заживееш сам и има ли ползи?

Да живееш сам изисква да имаш някакви доходи, да имаш поне наченки на организираност и чувство за отговорност, изисква да имаш кураж и това е.

В чисто практически аспекти от теб се очаква да можеш:

а) да си намериш подходящо жилище, да убедиш собствениците да ти го дадат, да го изплащаш;

б) да предвидиш всякакъв род разходи – от режийни до инцидентни;

в) да не умреш гладен, мръсен и бос;

г) да не развиеш шизофрения.

(ще ме прощавате, но тази седмица или пиша конспекти или попълвам таблици)

Точка а) може и да изглежда лесна, но не е. Според мен едно идеално жилище се намира в жилищен квартал (такъв с градинки между блоковете, малки магазинчета, денонощна аптека, що годе нормални съседи), от него бързо и лесно се стига до работа, училище, гара, пазар и много важно, не е твърде отдалечено от приятелите ти. Един идеален наемател пък е жена, която не пуши, не пие, има постоянна и добре платена работа, няма домашни любимци, има собствени мебели, ляга си рано и е фригидна (ако ще купуваш жилището, може и да не си фригидна или да не си жена). За тези, които не са, остава дългата борба с агенции и собственици, пазарлъци, клаузи с малки букви в договорите и наемане на агенция за почистване.

За тази работа трябва да се обърне сериозно внимание и на точка б). Очакваш или не, искаш или не, идва един момент, когато ти се налага да откриеш къде се плащат сметките, как и кога се плащат сметките, кое кога и как се замерва, кое ти е ИТН и кое – клиентски номер, че за някои неща само собственик може да подаде молба или жалба, без значение дали е жив или мъртъв и, разбира се, да откриеш, че жилището има просрочени сметки или пък данъци. За един грийнхорн задачата може да се окаже непосилна. Може да започнеш да получаваш смс-и за неплатен интернет, предупреждения за отрязване на тока, бележки под вратата, оставени от домоуправителя и изненадващи посещения от собствениците. Може да решиш да си залепиш голям календар на вратата и да заграждаш сроковете за плащане, да пускаш отпуски за дните, когато ще проверяват водомерите, дори да си купиш органайзер. Може да се регистрираш в Epay, може да сключиш договор с банката всички задължения да се изплащат автоматично, а може и да фалираш. И всичко това два дни преди да получиш честитка от Топлофикация, че им дължиш 20 лв, понеже са ти измерили показанията и преди някой анонимен хлапак да потроши отвратително скъпата брава на блока и точно един ден преди мобилният ти оператор да започне да твърди, че си провеждал разговори с Китай и Тайван.

Както и да е, за няколко месеца се свиква с тая бъркотия. Обаче нуждата да бъдеш сит, изкъпан, изпран, да не газиш трохи си остава. Отначало ще откриеш, че съвсем нямаш достатъчно чаши, вилици и пепелници. После ще откриеш, че храната за вкъщи винаги идва със закъснение, винаги е студена и никога не си струва парите (преувеличавам, де, понякога идва топла). Изведнъж ще ти стане ясно, че не е никак лесно да поддържаш къщата заредена с препарат за съдове, прах за пране, паста за зъби, тоалетна хартия. Винаги нещо ще липсва и ще научиш цял куп нови псувни. Редовно ще питаш приятелите си как се пере петно от вино, как се мият клеясали съдове и как се отпушват канали.

Ще се наложи да си организираш няколко санитарни полудни или направо санитарен полууикенд. Сам ще се катериш на стол да миеш прозорците, сам ще пълзиш на четири крака да си переш килима и сам ще обираш паяжините из цялата къща. Ще чистиш на себе си, ще готвиш на себе си, ще переш на себе си и в един момент ще говориш на себе си. Няма лошо, дори може да ти хареса, интелигентните разговори винаги са добре дошли. На мен ми харесваше първите месеци. Прочетох доста книги, изгледах доста филми, разходих се по доста паркове.

Докато открих, че да имам гости или папагали ми доставя много по-голямо удоволствие :)

Да, промяна е да живееш сам. Получаваш правото да спиш гол, да вечеряш течен шоколад и да правиш **** на масата в кухнята. Получаваш и една камара отговорности и битовизми (много повече от тези, които си предполагал).

Може и да има ползи да живееш сам. Аз лично имам малко задръжки. Да живея сама е много по-добре от това да живея с някого, който не ми е семейство, но пък развива моята самодостатъчност. Което според мен изобщо не е хубаво. Искам да оставя място за някой, който да се опита да ми бъде достатъчен. Въпреки че Хеленка по-хубаво го е казала:

Алтернативата на пълната зависимост определено не е само пълната независимост и самодостатъчността (както ти правилно си отбелязала :-)). Има и трета възможност – нещо като „взаимозависимост“, което ти позволява и ти по-добре да се развиеш / осъществиш като личност и същевременно да помогнеш на някой друг да го постигне. Точно затова и това е в основата на „партньорството“.

Ето, ако бях отишла във Вършец сама, ако нямаше на кого да пея, докато ми лови раци и кой да ми се смее, като ги ям с престилка на врата, нямаше да ми е чак толкова хубаво. Освен това би ми бил полезен и един човек, когото комарите обичат да ядат. Щото Люси не става :)

Advertisements

12 коментара on “Сам самичка”

  1. helen каза:

    хаха :)
    само една бележка имам – предполагам, че имаш предвид „наемателът“ да е фригиден, a не „наемодателят“ :)

  2. Svetlina каза:

    От срам, чак оправих грешката :)
    Но простете ми, о фенове, поне в Ексел не правя така :)

  3. justjulia каза:

    Аз съм на точка а) от няколко месеца … но като чуят, че съм сама жена с дете и чинчила, вярвай ми погледите се вместват в цяла палитра от учудване защо си го причинявам, до недоверие, че ще мога да плащам….. та трудна задача е.

    Но, свикнеш ли да живееш сам, вече не можеш да се върнеш при родителското тяло, не си склонен да се разправяш със съквартиранти и определено би допуснал само някой, който поне малко се добрижава до представата за партньор. Ето аз вече три години откак се върнах при родителите ми и не мога да свикна … ама тооо аз и пубертет им натресох де :)

    Много хубав пост – поздравления!

  4. Svetlina каза:

    :))) Действай с подставени лица. Прати пубертета за наемател :))) И после за всичко обвини чинчилата ;)
    Досега все съм попадала в идеалната категория наемател, ама с тия двата папагала… паднаха ми точките и със сигурност би било трудно да си намеря ново вкъщи. Добре че засега не се налага.
    А на вас тримата ви желая наистина много късмет!

  5. Маркуча каза:

    То хубаво **** на кухненската маса, ама не се ли наръбват меките части? Или густото компенсира ръбенето? Питам, щото досега не съм пробвал на точно на масата. Във връзка с масата, открих, че хич не ми се готви — много врътня за едното плюскане. В един момент минах на ергенска диета — от понеделник до петък каквото има и бира, събота и неделя, с повече мерак, готвено и бира. При лошо време — чай с ром или ром с чай, както дойде :)

  6. Svetlina каза:

    По принцип на мъже, които пият ром, бих даже показала кое как. Ама да те просветля и тебе… меките части на мъжа си остават ненаръбени :) Даже веднъж в щастлив изблик (след половин шише джин) постигнах и тъй нареченото густо набрана на масата, незасягайки никакви меки части :)

  7. Маркуча каза:

    По принцип считам, че жени, които не се свенят на половинка джин, заслужават уважение :) Иначе тамън за женските части ставаше дума. Въпросът беше дали просто е било изблик на ентусиазъм à la «9 седмици и половина», или имаш обстойни наблюдения и а) ръбенето е неизбежно, но си струва; или б) има как да спасиш меките части от синини без да изживяването да изгуби от чара си :}

  8. Svetlina каза:

    Ентусиазъм? У мен? Бъркаш блога :)
    Иначе синини от маса получавам, но докато вървя, не заради густото ти. И веднъж от едно легло, ама защото изкъртихме две пружини :)
    И още по-встрани от темата… от 3 години не мога да намеря с кого да пия. Явно след първи курс хората се променят :) Добре че само хората :)

  9. на Естел майка й каза:

    Стига с тая маса, че кварталът още се тресе след последното ти „сядане“ на нея!!! И на нас ни се спи, все пак:)

  10. Svetlina каза:

    Шшшт! Единият й крак си беше по-къс от преди да се нанеса в апартамента! Ако имаш оплаквания, да те свържа с хазяйчето :)

  11. tutankhamon661 каза:

    И сама, и с някой – всяка ситуация си има предимства.
    При мен е като хан и в повечето време гостите ме изнервят, защото времето никога за нищо не ми стига, а присъствието им никак не ми помага в решаването на този проблем.
    Но пък в редките случаи, когато цял ден не съм видял жива душа, невероятно, но факт – става ми криво.
    Така че търси баланс! Ако може.

  12. Svetlina каза:

    :))) Съботите са си мои, сама съм и се правя, че чистя къщата :) И само папагалите знаят, че всъщност нищо не правя :) Но много обичам гости за обяд в неделя :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s