Чорапена работа

Напоследък съм се размислила, че ми наближава рожденият ден. Според другите може и да не е така, но според мен две заплати по-рано е точното време за замисляне на пирове. Защото ако ще го правя, ще е поне малко по-добър от миналите години. Пък свинският шол, пълнен със сини сливи и лук, полят с винен сос определено вдигна летвата. Притеснено ми е, защото историята е доказала, че изключително рядко каня същите хора на два поредни рождени дни, просто троша приятелства за около календарна година. Освен това изобщо не обичам да поканя 15 души, трима да кажат, че евентуално може би ще дойдат, петима да ми заръчат да им  напомня ден по-рано, двама да обещаят да закъснеят, накрая голяма част от тях да не дойдат или да ми доведат непоканени хора. Ред трябва да има, кажи не и да приключваме с кандърмите и чуденките!

Обичам всичко да ми е организирано и подготвено. Като бях малка, си приготвяхме дрехите за детската градина, а после и за училище, от предната вечер (подготвя се и един вариант за внезапно влошено време). Така имаш време да се настроиш (и да спиш повече сутринта). Мислиш си какво ще правиш утре, как ще изглеждаш утре, абе.. подготвяш се. И за чалга така се подготвяш. Отдалече. Ето на, вчера ме изненадаха, че ще трябва да имам три почивни дни вместо два. Естествено, зарадвах се, и без това от толкова болести през седмицата се бях изморила, после се сетих, че мога да си ида към Вършец, току виж смокините са станали за ядене вече. Ама желание никакво. Нали трябва да знам какво ще правя, като ида там, кой ще си е вкъщи, кои автобуси ще пътуват, кои дрехи да взема.

Не че не ми е ясно, че дори и да имаш планове, те се развалят, о, много ми е ясно даже. Като се знам какви жалки опити правя да пазарувам по списък :) Обаче аз съм добра в планирането. Старая се да планирам и изненадите. Примерно като ходя на планина, планирам, че има шанс да се пребия и си нося цяла торба лекарства, питайте Надя :) Ето тази история ми харесва, но не защото хората импулсивно са скочили и бам в Австрия, а заради веселия тон, с който е разказана :)

И така, де, сега се чудя дали да правя рожден ден. Защото знам, че Яна иска да дойде, което от една страна значи, че Яна може да не дойде, а от друга, значи, че ако реша да не правя рожден ден, може да се наложи да правя :) После ако почна да каня хора и те пак да ми увъртат, страшно ще ме заболи глава. И пак ще направя повече храна, отколкото е трябвало.

Колкото и да не вярва, колкото и да се плаши Клим, обичам всичко да ми е подредено. И ако ми дойдат изненадващи гости, не търча насам-натам от куртоазия или щото съм чевръста домакиня, а щото не знам къде да се дяна от притеснение, че това не е по план и че може да нямам достатъчно измити чаши или изпрани чаршафи. Напоследък взех да свиквам с гостите в къщата, та държа постоянен запас бисквити и студен чай, както и пачка флаери на ресторанти наоколо, но пак, по би ми било забавно и приятно, ако имам времето да се подготвя, че ей сега хора ще се разхождат по терасата, че тая вечер ще се ляга късно, че няма да играя конквистадор с крака на бюрото.

Картинките на харда ми са подредени в много папки, които са в други папки. Снимките отделно. По дата и място. А когато мога, сядам и им сменям имената. Мога да натрупам купчина пране на леглото и два дни да не го сгъна, често се случва, но през всичките тия два дни ми е криво и гледам много да не  поглеждам към леглото.  И съм напълно наясно, че много хора това изобщо не го схващат. Като Люси, която не можа да разбере, защо ми се развали настроението, като не намерих подходящи чорапи за моя бежов панталон. Да, бяхме във Вършец, където имам само 5-6 чифта чорапи, нито едни не бяха подходящи за панталона и бях готова да си остана в леглото, вместо да пътувам с неотговарящи чорапи.

И понеже наистина не знам какво да ги правя тия три дни почивка, чета книга, гледам филми и от време на време си мисля какво да сложа в планирания колет за сестра ми. И понеже чета книгата за кафето на Антъни Капела, в която един влюбен младеж има задачката да измисли класификация на цветовете, формите, вкусовете и ароматите кафе, и на мен ми се дощя да подреждам. И си спомних старата идея да си опиша чорапите. Поне да ги знам колко са :)

Речено – сторено. Преброих ги :) 28  чифта обикновени, 3 чифта мрежести и още мнооого. Това, само тия, дето са в София. Както казваше съквартирантката ми:

[06.8.2010 г. 16:49:07] Съквартирантката : iskam da ti kaja , 4e ti si vinovna ! ako se 4udish za kakvo i tova shte ti kaja
[06.8.2010 г. 16:49:45] Съквартирантката : Imam 45 chifta 4orapi! predi da te sreshtna bqh normalen 4ovek, koito imashe 10-15 4ifta, a sega na kakvo zaprili4ah :x 4orapenoto 4udovishte (chuckle)

Прилежно подредени в две чекмеджета и кошница, разделени според вида :) Което вероятно обяснава, защо не ми харесва твърдението, че имало било дефектни чорапи :)

Освен това смея да не се съглася и с батко Никола, според когото носенето на бели чорапи не е хубаво.

И така. Аз си оставам с чуденето дали да планирам рожден ден, който да не се движи по план или да не планирам рожден ден и да бъда неприятно изненадана от приятни изненади :)

И отивам да простра прането :) Голяма радост ми е да си видя цялата тераса в оранжеви дрехи. Или червени. А понякога успявам да събера и цяла пералня зелени. За жълтите няма какво да говорим :)

Advertisements

15 коментара on “Чорапена работа”

  1. 3mey каза:

    Малко си луда, знаеш го, нали? :D

  2. Мария каза:

    ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥ ♥
    :)))))))))

  3. Svetlina каза:

    :)))) Щипка, щипка и половина :))) Луда ;)

    А за знаенето.. нека всеки знае, че съм луда. И че не оценявам плюшени играчки за рождения ден. Такива хора внимавам да не каня втори път :)

  4. Змей каза:

    Ъм, аз също не ги оценявам. По практичните подаръци съм. Има само една играчка, която обожавам и тя е един малък змей. :)

  5. Svetlina каза:

    Хахаха :) Змей :) Снимай го и го направи известен :)
    А аз съм съвсем сериозна за играчките, на 21я си рожден ден получих три плюс терлици койоти. И изобщо не искам да се случва отново. Майка ми и без това ме спуква от бъзици. Щото всякакви такива излишъци ги нося към Вършец и моята стая е заприличала на бебешка :)

  6. Yana каза:

    Я съм яко копеле! издържах толкова години на напрежението да съм ти приятелка. При това ще извърша геройството (според някои) да ти се домъкна на РД-то с всите дЕца (без Антон), при това планирам да пътуам с влака.
    Ще си мерим ли лудосттта или ще си остаем приятелки?!

  7. Svetlina каза:

    Значи това е :) Ще има рожден ден :)
    Значи трябва да се науча да пека ушички :)

  8. helen каза:

    хаха :)
    аз пък прочетох това http://kragozor.com/?viewID=1&bd_id=49 докато бях на море сега. мисля, че би ти харесала. вътре се готви волска опашка :)
    ако се видим някой ден ще ти я подаря…
    тази, дето си я чела ти, с кафето е по като за мен май :)

  9. Svetlina каза:

    Закупена и прочетена вече :) А бича опашка има на още едно място – в „Като гореща вода за шоколад“, но препоръчвам книгата пред филма :)
    Тая с кафето е малко в стил Ричард Бах или поне първите 100 страници. Малко мудно и описателно върви, но пак си има **** и ядене :)

  10. helen каза:

    но поне ако съдя по заглавието става въпрос за кафе, а не за волски опашки и карантии. :)

  11. Svetlina каза:

    Първите 170 страници – кафе и проститутки. И не можеш да отречеш, че в твоята книга има и паста и десерти и още хиляда неща :)

  12. helen каза:

    има да – паста с чревца :p

    хаха. не е лоша книга :) просто това не е моят начин да ми се отвори апетитът

  13. Svetlina каза:

    Мммм, Змейчо, R.D. Laing said, “Madness need not be all breakdown. It may also be break-through.” :) Съвсем случайно попаднах на цитата преди две минутки :)

  14. tutankhamon661 каза:

    Публикувала си този постинг на най-хубавия ден – 27 август, т.е. моя рожден ден.
    И мислиш за твоя. И за свинско говориш.
    Абе знам, че само хубави неща ще открия в твоя блог.
    Cамо гледай да пуснеш и снимка на манджата, че да не остана гладен:))

  15. Svetlina каза:

    Е, ще си почакаш още два месеца :) И понеже си най-големият фен на манджите ми… представи си салата с майонеза, риба тон, царевица, краставица и достатъчно много лимон :-)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s