Оптимизации

Има няколко вида хора:

  1. Такива, според които асансьорът знае къде са, но не знае къде отиват;
  2. Такива, според които никой нищо не знае и трябва да кажат на асансьора къде са;
  3. Такива, които не се интересуват кой какво знае и не държат да кажат нещо смислено на асаньора;
  4. Такива, които не знаят къде отиват, но натискат винаги двете копчета на асансьора и си говорят на вратата;
  5. Такива, които абсолютно никога не натискат сами копчето на асансьора.

Не че съдя хората, които са различни, само бих желала да им припомня, че е хубаво да мислиш с кого общуваш и да се съобразяваш кое как може да се приеме. Ако теб те домързи да свършиш нещо, да попиташ как или да кажеш на някого да го свърши, не ми пречиш много. Ако държиш всички да чуят какво вършиш, какво си свършил, как и да им диктуваш те как да вършат това и онова, не ми пречиш.

Обаче ако аз очевидно съм от първия тип (погледни горе) и имам навика да мисля, преди да върша нещата, да ги върша сама, изисквайки възможно най-малко от другите и преди всичко, да върша неща, малко по-внимателно моля. Ако имаш да ми предложиш по-добро решение, предложи, аз ще се зарадвам и сигурно ще се възползвам. Ако имаш каквото и да е друго, не си ми потребен и не ща да те чувам. Ти си ми загуба на време. Непрактичен, нерационален… exploit.

Аз съм мъж. Като ми кажеш, че имаш проблем, първото нещо е да се опитам да ти го реша. Ако имам повече проблеми за решаване, тоест повече работа, ми е добре, чувствам се действаща, полезна, рационална, feature, asset. И като направя нещо, ми става много хубаво. И така имам повече хъс да започна следващото. Аз не съм човек, с когото можеш да си разговаряш за времето или за това колко много си свършил или колко много ти остава. Аз по-скоро мога да ти помогна с нещата за вършене или да ти покажа как да ги правиш по-оптимизирано. Нямам нерви да те уча, само ще ти покажа. Едно, че според мен с грешки се учи най-трайно, друго че ми е пределно ясно, че няма да ме разбереш. Ако не си от моя тип, няма да разбереш идеята на „отвори линка в  3 таба, тук натисни тоя шорткът, тук – това копче, през това време зареди едикой си файл и си копирай това от едикъде си“, а ако беше от моя тип, това щеше сам да си се сетил или щеше да си ме шпионирал как го правя, вместо да чакаш аз да ти показвам.

Мога да бъда много полезна, ако ме ползваш по предназначение. Аз съм магаре. Аз работя. Аз работя не внимателно, не перфектно, а с хъс. Дай ми много работа и я забрави. Ще я свърша. Ако не мога, ще потърся как, ще измисля, ще се науча. Не мога да бъда ползвана за увеличаване на самочувствието ти или за изслушването на болките ти. Освен това не можеш да ме накараш да върша чужда работа. Не намирам логика в това.

Така де. Любезно моля да не забравяме, че когато говорим, всъщност говорим на.

Иначе след 9 часа започвам училище :) Ще ме учат на езикова култура и уеб програмиране. Едното ми е интересно, другото полезно, тъй че нямам нщо против да спя по-малко. Общо взето така ми работи чутурката :)

Advertisements

10 Коментари on “Оптимизации”

  1. tutankhamon661 каза:

    Всичко това ти хрумна от един асансьор?!?
    Представям си какво ще стане, ако прочетеш книга.
    А може би ми е бедна фантазията, за да си го представя?

  2. Svetlina каза:

    Хахаха :) Да :) Като вляза в асансьор и почвам да си мисля „Аз съм мъж…“ :)„

    И леко :) У наше село и книги четеме. На бостано :)

  3. Маркуча каза:

    6. Такива, които чакат асансьора на първия етаж, но натискат горното копче. След като асансьорът упорито отказва да дойде, №4 се намесва. Duh, както казват колегите отвъд Голямата вода.

  4. Svetlina каза:

    Тези са си вторите :) Които казват „Асансьоре, заповядвам ти да пътуваш нагоре“ :)

  5. Маркуча каза:

    Бъркаш сe, душо :) Нали №2 бяха «такива, според които никой нищо не знае и трябва да кажат на асансьора къде са»? Щом си на първия етаж, по-долу от това няма, а асансьорът не е тук, логиката диктува да натиснеш долното копче. Ама не, упорито натискат горното и чакат асансьора да слезе. Логика :)

  6. Svetlina каза:

    Неее :) Ти се бъркаш. Ако съм на третия и отивам на петия, значи трябва да натисна нагоре. Същото е и ако съм на първия и отивам на твоя :) Асансьорът знае на кой етаж съм. Той просто се интересува къде искам да ида, за да познае коя кабинка да ми изпрати :)

  7. Маркуча каза:

    Ама ти изхождаш от предположението, че има повече от една кабинка :) Е, guess what, същото се случва и когато има само една. Абе то си е направо… нали… таковата. Относно това дали си мъж — ако ходиш на шопинг, значи не си :)

  8. justjulia каза:

    Ми аз не ходя на шопинг … и асансьор не ползвам … следователно мъж ли съм или не съм … иииииии и бъркате и двамата – н апървия етаж има само едно копче за навсякъде, номера е, че някои не се сещат и него да натиснат :-P

  9. Svetlina каза:

    :-P
    Тука пише, че не пазарувам, а купувам :) Мъж съм си :)

  10. […] така, мило мъжко население. Връщам се към предишната си молба – когато говорите/вършите нещо, помислете как то […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s