Когато мечтите станат реалност

Сякаш камък ти пада от сърцето :)

Ето, сума ти време исках фотоапарат и онзиден просто влязох в магазина и след 50 минути разговор и бумащина си смених тарифния план и получих малък, тънък, черен фотоапарат :) Когато се прибрах вкъщи, разкъсах кутията и започнах да си играя с него. Веднага нащраках картичката за рождения ден на бебе Теди. Даже спах с него. Може обикновено в леглото да ми правят компания 2 телефона и дистанционно, но мечтата си е мечта :)

В момента се опитвам да разбера защо не ми прехвърля правилно снимките на компютъра, но при всички положения до няколко дни всичко ще е оправено. И… всъщност не ми се снима. Просто ми е хубаво да знам, че като ми се снима, ще има с какво :)

Разбира се, мечтите може да са много по-мънички и много по-лесни за изпълнение. Но това изобщо не значи, че не ти е хубаво, когато се сбъднат :) Ето, цяла седмица ми се ядяха картофки. Жълти картофчета. На фурна :) Снощи даже ходих на ресторант. Сигурно единствения ресторант в света, където не правят картофи :) Затова пък днес, като станах от следобеден сън, си спретнах такава невероятна манджа…

Намазах тавичката с маргарин, отгоре нахвърлях картофи, ако ме беше видяла мама, щеше да каже, че съм ги нарязала на каласпеди :) И се започна творене :) Много сол, малко черен пипер, много индийско орехче, малко къри :) Отгоре ливнах по една лъжичка мед, който да ги запечата и да ги направи много мекички. За капак се възползвах от подхода на леля – наситних орехи и ги смесих със сол. Поръсих картофите, сипах водичка около тях и ги пекох… не знам колко минути, но със сигурност достатъчно, че да ми замирише къщата на… щастие :)

Вкусът на такива картофи е… не знам, може би най-близкото са варени и после печени кестени. И на есен. На любимата ми есен. За нея друг път :) Сега за мечтите :) И за това, че без значение кога и как, постигнеш ли дори най-мъничката си мечта, се чувстваш голям и силен. С право. Ето, аз изядох картофките и сега ще си употребя новите сили за среднощно почистване на къщата, ако папагалите не ме проглушат, де :)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Tension sexual no resuleta е още един хубав испански филм :)

Advertisements

7 Коментари on “Когато мечтите станат реалност”

  1. Змей каза:

    Честито! :)

  2. Маркуча каза:

    Ох, душо, пожали си артериите и го хвърли тоя маргарин :)

  3. Svetlina каза:

    Пхехе :) И с какво да го заменя :) Обикновено маслото и олиото замирисват на всякакви странни неща, като ги сложа на котлона, включително риба.
    Да не отваряме голямата тема за това, че не ми се живее вечно :)
    Имам си фотоапарат, както Змейчо отбеляза :)

  4. Маркуча каза:

    Е, ако алтернативата е олио от рапица… А защо не нацъка снимки на картофките? Не че и така не си ги представих живо, де. С такива описания имаш минимум неделна колонка в някое списание.

  5. Svetlina каза:

    Щото паметта на фотото е у една рускиня да пробва дали ще работи при нея. Ако работи, значи имам проблем с драйверите и трябва да си търся четец. Поне така ми каза един инженер :)
    А по описания на манджи има някой по-добър от мене :) Виж Ирка какви ги приказва :)

  6. tutankhamon661 каза:

    Ти си такава веселячка, че май всичките ти мечти се сбъдват. Или поне повечето.
    Колко малко му трябва на човек …..

  7. Svetlina каза:

    Нов си в блога и не знаеш колко месеца потроших в мечтаене за фурна :)))) Не беше весело, но ето :) Имам си :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s