Бръмбар терапия

Силвето само се оплаква, че не пиша за нея. То не е като да няма какво да се пише, просто забравям. Обаче сега не мога да пропусна.

След глупавата случка тази седмица ми беше много сдухано. Личеше си по това, че ходих на работа с роклички и полички и че се правех на весела. Деветте поредни смени (7 от които – нощни) съвсем ме разбиха. А на десетия ден се събудих в ранния следобед с мисълта, че ми е курбан и че все някого трябва да почерпя. Току виж тоя път номерът проработи и одефктените мъже ме подминат. Редовно, пак ми беше криво, че не съм си в Нови пазар, където има панаир, водосвет, хора, захарен памук и бира. Добре че за такива моменти си имам Силвето.

Ало! На работа ли си? На работа си. Айде като свършиш, да те водя на китайски. Имам курбан.

Един следобеден сън по-късно Силвия ми цъфва на вратата с грамадно червено цвете в саксия и трперещи от студ, се затътряме към китайския. И ме изслушва хууубаво. И ми се смее. Много ми се смее. А на следващата сутрин тръгваме по магазините. Почти по пантофи. Обикаляме кварталните магазинченца, глезим се с нови диадемки и някакви жълти сърчица, които трябва да се науча да си лепя по ноктите. Мерим много дрехи, купуваме си по една. И не млъкваме.

После се прибираме вкъщи да ядем кашкавалки и да учим. Уж. Най-хубавият начин за учене :)

Двете изтегнати на леглото, ядем целувки и уж четем по ОДД. Аз, разгърнала дебелото издание на УДК, тя, щракаща слайдове с грозен дизайн. Цели пет минути. Обсъдихме стратегията за сесията, направихме си шаблонче за заглавна страница, подхвърляхме си флашки с лекции и.. си правихме снимки.

Сега ще види къде съм качила снимките и ще ме набие.

Такава си е Силвето. Като реша, че ми се ходи на цирк, звъня на нея, и съм сигурна, че ще каже ДА. Стига, разбира се, да не е извън града. Освен това ме снабдява с любимото кулинарно списание и с кучешки косми :-Р

Ако сега не ме набият, не знам кога :) Знам, че тя е моята колежка-комшийка-набор на сестра ми, че прави много хубав чийзкейк и че няма нищо против да ми гостува в кухнята. Седи си на столчето и ми приказва или пък ми помага да правим соленки с кашкавал. Ама знам и, че може да ме набие. Напълно съм сигурна. На набор 90 това им е в кръвта :)))

Майка ми се опита да каже, че така не се учи и че гостите само ми пречат, но Бръмбар терапията действа! След като два дни си почивах със Силвето, просто седнах и няколко часа не станах от компютъра. Сега си имам 12 страници домашно по ОДД и нов оранжев пуловер, а тя има настинка :)

Ако трябва да сме честни, Хеленка също помогна. Вкара ми бръмбара, че господинът от предния пост знае къде живея и може да ме тормози с нещо повече от десетките смс-и. Сега нарочно спя на дръпнати пердета и от време на време гледам към терасата и се хиля като ряпа. Вече не ми е страшно, че някой непознат може да влезе. Сега ми е забавно, че може би някой глупак седи навън, щото аз съм му най-интересното занимание. Убийте ме, зла съм :)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––-

А днес рускините ще ме напиват с дайкирита. Ако оцелея, ще съм забравила унижението единственият човек, който твърди че те харесва, да не те харесва и да не може да измисли какво да те прави.

Advertisements

9 Коментари on “Бръмбар терапия”

  1. helen каза:

    ти си зла, зла жена :)

  2. Маркуча каза:

    В какво точно се състои «бръмбар» частта на терапията? Иначе, предвид (не)преживяното, намирам, че си зла изцяло в рамките на нормалното.

  3. Svetlina каза:

    Току що се чух с нея :)
    – Ало?
    – Пилееее :)
    – Бръмбааар :)

    Ти жени не си ли виждал :) Едни зли такива :) Пък сега ако ме видиш… много съм красива с новата диадема. Да им завиди човек на сервитьорките в Чил аут :)

  4. Маркуча каза:

    Ей, ама страшно племе сте т’ва жените :) Зли едни таквизи, както отбелязваш :) Аз какво съм крив, че си случила на някакъв П*тьо Марийкин, дето е гледал твърде много американски филми и не знае иска ли му се, не му ли се иска, ако му се иска — дали му стиска и пр. Просто не става много ясно откъде изникна бръмбарът, толкоз.

  5. justjulia каза:

    Ха-ха, единственият ми коментар в момента е цитат на дъщеря ми, която е до мен, докато чета и пиша: „Ха, мамо, виж не само аз обичам да си снимам краката“ :))) Точно тази кракова поза, заснета в различни размери и аранжимент си я имам и аз на компютъра в поне 200 различни кадъра.

    Зла не си, направо си добричка на фона на случката ;)

    Смях се много

  6. Rois каза:

    Харесах пак! :)

  7. Svetlina каза:

    Хахахаха :) Пулияяяя :) Покажи малко от колекцията крака, не се стискай!
    Маркуч, аз ако бях случила на такъв само веднъж, сигурно нямаше толкова вътрешно да го взема. Ама тия работи не се разказват по блоговете, че ще ми излезе име :)
    –––––––––––––––––––
    Даже не пих дайкири :) Пица и розе. После Капитан Хук, което било ром, ликьор и 80 вида сокчета. После черен шоколад с череша.
    Остарявам.

  8. tutankhamon661 каза:

    Мале колко си зла:)))
    Почти ме стресна.
    Но по-важното е, че сега Силвето е доволна.
    Друг път не я дразни с неспоменаване:)

  9. Чудесен материал за бръмбар терапуията. Въпреки възрастта си обичам да чета блогове и още не съм се уморил от това. Продължавайте да творите в същия дух!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s