И аз ли натам съм тръгнала?

Рожденият ден на мама мина ужасно. Толкова ужасно, че не знам дали може да бъде наречен рожден ден. Да не говорим пък за празник.

Вложих мисля достатъчно време и усилия, да избера подходящо стихотворение на Дубарова. Намерих си почивен ден, за да обиколя магазините за художници и любимия си магазин със сервизи. Два дни експериментирах на една стара чаша за мелба, докато се науча да пиша текст с бои за стъкло и докато проверя дали те се измиват лесно. Да де, ама като надписах целия сервиз и изчаках 24те часа, се оказа, че буквите не могат добре да се задържат на стъклото. Нашляпах точки от светло сребро и тъмна мед, щото ние с мама ги обичаме. Реших да компенсирам липсата на стихотворение, като го напиша в exploding box. Намерих си шаблон и започнах да планирам от какво да го направя и с какво да го напълня. Сестра ми се обади да си търси спонсор. Искала била да се подари на мама, няма пари за билет за връщане. Само дето нямаше и подходящ влак. Та… вечерта в 11 решихме, че ще пътува на другия ден на обяд и ще ми идва на гости. Разходки в Борисовата, малко пазаруване, ненаправен exploding box, опакован подарък в последния момент (от яд добавих скъпа картичка и малко козметика), автобус за сметка на кака…

И нищо. Не заварихме празник. Баща ми го нямаше вкъщи на датата. Мама беше на работа и после на съвещание в друг град. Сутринта в 6 сестра ми се пробвала да я поздрави. Нищо. Вечерта в 7 пробвах аз – чак се ядоса. Една сърдита жена, нежелаеща да бъде на 50, нежелаеща да празнува, нежелаеща да бъде щастлива. Не ми позволи да направя торта. А пържолите ми ги яде чак на следващия ден и студени. Успяхме да се скараме толкова сериозно, че на ден трети си напълних планинарската раница и се махнах. Ядосана, натъжена, разочарована и фалирала.

А едно от моите рускинчета има рожден ден утре. Примерно на 26 става. И не му се празнува. Не го било чувствало като празник. И е поканило много тесен кръг от хора на място с много алкохол. Като чуя за такъв рожденик, ми става много криво. Може ли пък да не пожелаеш да си организираш хубав ден? А то момето, уж моята зодия. И във всичко останало сме еднакви.

След три години и аз ли ще съм така? А след 27 и аз ли ще си стоя вкъщи по анцуг и ще отказвам да бъда снимана?

Пф.

––––––––––––––––––––––-

Желаещите да разглеждат снимки от най-хубавия град през най-хубавия сезон, да се наредят на опашка тук :)

Advertisements

11 Коментари on “И аз ли натам съм тръгнала?”

  1. keklanka каза:

    Ам.. Адашката. Аз щях да си изкарам точно такъв „празник“. Може би и ти си от нашата зодия. И аз не го имам за празник, но поне мога да си измия ръцете с факта,че имам такъв. Реших вместо подаръци и да каня който и да е, да помоля родата да ме спонсорира за едно пътуване до Шумен, за да пропътувам на рождения си ден едно сериозно разстояние. И за да ида в един пиано бар с част от хора, които са ми близки. И то не заради празника. Просто да изкарам една хубава вечер. За мен това е най-хубавият подарък. И мисля, че няма да е чудно, когато ще дойде момент да чувстваш нещата, които чувства Мимето. Ама знай,че наближиш ли 30 нищо чудно да започнеш да мислиш за деня като за специален и хубав отново :) Весело изкарване на Мимето и на тебе по-късно. И не.. не е задължително и ти да имаш моята, нейната, или на майка си съдба :) По всичко личи,че нямаш това намерение ) По-скоро имаш съвсем друго.. намерение :)

  2. justjulia каза:

    Ти решаваш накъде си тръгнала, ти ще решиш как да носиш годините си, как да ги уважаваш или как да празнуваш факта, че те има. Аз моите си ги нося с гордост и не само, че не ги крия, но и ми е кеф, че съм натолкова – хубаво е – 32 :)

    Друго – може да е имало странични фактори, които са повлияли на настроението и за които вие и идея да си нямате. Моят баща навърши 50 г. докато събираше багажите от родната си къща и я подготвяше за окончателно затваряне, защото вече нямаше кой да живее в нея. Ами определено имаше защо да не му се празнува. Шарен свят!

    Пък аз празнувам обикновено само със семейството си, някак най- ми е по сърце така :)

  3. деденцето каза:

    Ако не ти се празнува РД,може да отбелязваш деня в който си видял белия свят без да намесваш математиката в това.

  4. Svetlina каза:

    :)))))
    Ще видите вие :)))) В понеделник ще падне такова празнуване, каквото Дружба никога не е виждала :)))) А математиката е нещо твърде хубаво (за мен) и изобщо не ме плаши. Обаче страшно се вбесявам, когато някой отрича рождения си ден. Е как ще отричаш нещо, което е част от теб?
    Кеклей :) Оняден мернах магарето и… другия рожден ден трябва да го изкараш в София. Ако трябва, и в пиано бар ще те заведем :)

  5. Eoc каза:

    Е, има и такива дни… неприятно е когато съвпадат с рожден ден. И аз мисля, че от теб зависи. Аз съм на 33 и не пропускам, когато имам възможност да си подаря хубав ден, изобщо не е задължително да е рождения ми :) той и без това е засипан от много празници и ужасно много работа за мен :)

  6. Маркуча каза:

    Като прочетох какво си написала, ‘найш как се умислих? Напоследък все по-често се случва някой празник да премине в ден, когато трябва да се готви, за да се изплюска каквото има на вечеря, на никого да не му е специално весело, като цяло настроението да е малко над нулата и въобще… абе все едно думата празник е загубила значение. Човек иска да е уютно, светло, хубаво, а сякаш напук всички изглеждат уморени, мрачни, нацупени, все някой изпуска непремерени реплики… и ако щеш вярвай, но сега ме гони някакво страшно déjà vu, че всичко това вече съм го казвал/писал, което само показва, че «напоследък» е разтегливо понятие :)

  7. Nadeto каза:

    оф,не си тръгнала натам,ама като те хвана бой ще ядеш ))))

  8. Svetlina каза:

    Абе, аз ли така си мисля, или Маркуча се опитва да се самопокани на весел рожден ден?
    И кога празнува Еос?

  9. Маркуча каза:

    Пък ти като ме обиждаш няма да играя! :( Аз така да споделям мрачните си наблюдения от живота, а ти да ме подозираш в задни мисли. Отделно от това, не знам някой скоро да има рожден ден, на който да се самопоканя. Ха!

  10. […] празника си прочетох пубрикацията на Адашката –  https://vitanova.wordpress.com/2011/10/31/50/ и честно казано няколко дни преди нея аз самата си […]

  11. tutankhamon661 каза:

    Че то от 27 започва най-хубавото.
    Гаранция!


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s