Влюбена в евреин – не чак толкова лошо в крайна сметка

Поради засиления интерес от страна на Лаличка и неувяхващия такъв на Све, както и защото имам много сериозното намерение да бъда подробна за евреите, Израел и любовите, да взема да започна отнякъде, а :)

Ако Лиор беше българин на 29, нямаше да ми каже, че иска 3 деца. Най-малкото защото нямаше да иска деца. Особено три. И ако беше християнин и ако не планирахме да живеем заедно съвсем скоро, аз нямаше да настоявам да разкостим темата в такъв ранен етап. Обаче той е евреин, доскоро е виждал бъдещето си по съвсем различен начин, а за да опитаме да сме заедно, аз трябва да си зарежа живота, папагалите и всичко.

Първо всеки изложи желанията си. Той иска три, първото момиче, еврейчета. Аз искам поне две, поне едно момиче, християнчета. После една-две вечери поспорихме относно тяхното възпитание, в какъв ред ще учат нашите общо четири езика. От време на време си лягахме сърдити или затваряхме видео разговора, но стигнахме до някакво споразумение. Щом ще живеят в Израел, настоявам първият им език да е иврит. Искам да се чувстват на място, където са. Щом започнат да се самоопределят като израелчета, мама и тати, могат да си говорят вече и на английски, немски и български. Което значи мама спешно да научи иврит. А тати да започне да проявява интерес към българския и да спре да ми спори, че на немски всичко се пише, както се произнася, щото schnitzel има 6 звука, а не 8.

Няколко пъти зачеквахме темата с религиите, обаче така и не я оправихме. Официалното примирие се върти около моето предложение да си празнуваме двойно количество празници и да ги оставим сами да си изберат. Той не ми вярваше, че ще си удържа на думата, но официално обещах да ги пратя в еврейско училище, ако искат да стават еврейчета. Тук компромис аз не правя, защото така или иначе съм на мнение, че е гадно родителите ти да ти натресат религия. Особено пък по българския начин – уж принадлежиш към християните, пък у вас няма икона или Библия, на Никулден се яде KFC и нямаш никаква идея какво има на 14 септември. То не че Лиор е егати заклетият евреин, даже кошер не спазва (дето ядат само „чисто“ месо от животни, убити по „чист“ начин (добре, де, има и други правила за кошер)). Обаче му е важно неговият Бог да благослови децата му, че и майка му да ги благослови. А госпожа Хавива е костелив орех.  И така – в тая работа с религиите – 1:0 за мене.

Само дето то не е религия, като религия. Щото било много спиритуално на осмия ден да клъцнат пушката на момченцето. Тука вече се разразиха жестоки скандали. Аз, обичайки компромисите, и търсейки начин да не раждам три момичета, се консултирах с не чак толкова вярваща еврейка със син. Имало било три начина да се направи срезът, а в Израел всяка болница предлага да го направи за теб, не е нужно да викаш брадат равин вкъщи. Връзват бебенцето, местна упойка, клъц, няколко часа наблюдение и после цял живот натякваш на Лиор, че ти е причинил душевна травма. Отне ми две седмици, но снощи получих уведомление. Решил бил да направи компромис и той. Съгласен е да е в болница и да не правим тържество от събитието. Само ние тримата и равин, който да благослови бебето. Аз не мисля, че бих отказала благословии за бебето, тъй че се съгласих. Да се отбележи, че това е много голямо благоволение от моя страна, защото съм виждала и чувала достатъчно турчета, които първия ден вият от болка, докато родителите им се черпят, а първата седмица едва кретат. Тука смея да кажа, че нещата седят ето така 2:2.

Много сме дипломатични. Надявам се не само на приказки, де. И не само сега. Успоредно с това се учим и на други работи. Той да прави компромиси, аз пък да си казвам, когато нещо не ми харесва. Опитвам се да наложа някакви граници на неговата приказливост, щото вече има приятели, които ми знаят и бельото. Прасковено, Хеленка! Той пък се опитва да ме научи да говоря за чувства. Защото аз мога да пиша за тях, да чатя за тях, даже се оказа, че мога да пиша и влюбени см-и между еротичните такива. Обаче като опре да се казва „обичам те“, се въртя на стола, закривам очи, обръщам глава, казвам го тихо или пък издебвам да не ме гледа и така.

Учи ме на полезни думи като слънце. Пита ме как празнуваме Великден. Няма търпение да опита пълненото ми пиле. Много сладко се опитва да ми разказва по нещо за всичките си приятели, обаче има твърде много и им загубих края още преди седмица. Вечер ми казва какво има в хладилника и ме пита какво да си наготви. Вече го научих как се белят варени картофи и как се прави пудинг на доктор Йоткер. Умира от желание да му направя френски шницели. Аз пък взех, че ги сготвих на рускините. Възмутен е, че не ям патладжан и изумен, че ние зелето всъщност го готвим. Искаше даже снимка, да се увери, че не го пращам за зелен хайвер.

Аз му разказвам за Вършец и особено за баба си. А той пък в казармата бил отговорен за сирената на Тел Авив. И имал много смешна брадичка. Сега е отговорен да ме буди. Отначало ме караше да му пиша имейли, за да не забравя в колко часа трябва да ставам. Сега се е научил даже да познава кога съм му затворила, щото ми се спи и кога, щото съм будна. Ето, вчера го излъгах, че съм станала, ама не ми повярвал и след 20 минути ми звънна пак, да ми напомни все пак да стана. След още 20 станах, честно!

И май се обичаме, а :)

---