Уча се. За двама

Колкото и странно да звучи, за пръв път участвам във връзка. Не обсебващото отношение на ****, не пасивното присъствие на Калоян и определено не недораслото и егоистично… нещо от преди вече 4 години. Истинска активна връзка. С ups & downs. С лоши дни, когато се съмняваме дали всичко има смисъл, когато се питаме дали пък не сме просто двама самотници, изгубили надежда, или пък когато се караме за малки глупости от сорта на „Искам да те водя в скъп ресторант всеки месец и да се фукам с теб“ и „Не обичам да си пия кафето навън, даже кафе не пия“. С невероятни дни, когато си лежа на дивана, чета за поредния изпит, а скайп ми бълва звуците на нощния Тел Авив, смесени с поредната глупава игра на PS3.

Откривам разни неща за себе си. Примерно, че не ми тежи да прекарам 6 часа с Лиор, веднага след това 4 със Силвия и още 3 с Лиор. Откривам, че все още обичам да имам време за себе си, но че вече не знам какво да го правя. Ето, измих чиниите, слушах хубава коледна музика, приказвах си с папагалите, лакирах си ноктите и съм на път за банята… защото просто нищо не ми се прави. А и колко е лично това лично време, ако го прекарвам мислейки си колко ми е било хубаво днес, колко по-хубаво ще е през януари, отклонявайки се размечтано към „а през февруари той има отпуска и можем да прекараме още седмица заедно, задължително трябва да му покажа Витоша“ и завършвайки с „дано да е затворил прозореца, три дни болничен му стигат“!

Освен това се уча да съм много честна и да си признавам желанията. Минах през какво ли не – одобрявах този или онзи курорт, не харесах едни сто снимки на красиви снимки от Берлин и Израел, обяснявах каква поза съм видяла в Интернет… Смешни малки неща. Които преди бих преглътнала. Или по-скоро… бих трупала на купчинка, за която по-късно бих поискала сметка.

И не се уча нарочно. Случва се случайно. Или не чак толкова случайно. Неведома работа :) Уча се да съм двама. Уча се да обичам на глас, уча се на търпение, пренареждам си приоритетите. Ако съм си мислела, че съм търпелива, щото мога да пусна 3 бебета да ми рушат къщата или да повторя стотина пъти „Да, Божко, лястовичките си летят с отворени човки и си гълтат мухи. Не, Божко, мухите не летят умрели“, много съм грешила. Имало по-големи степени на търпение. Има ежедневно повтаряне, че няма да го оставя, има ежевечерно „а защо пушиш в леглото“, има „ако още веднъж ме питаш дали ми е било хубаво с теб, ще пиша на майка ти, че си страхотен в леглото“. И какви невероятни усилия ми коства да чета по операционни системи, докато той си седи кашлящ и с температура и чака да се изуча! И някакси съвсем естествено в главата ми изплува „а защо уча, като по ми е важно и повече искам да съм с него и да си мълчим и да се гледаме и да се хилим?“.

Напълно си подмених отношенията с мама. Опитвам да водим дълги разговори, слушам за някакво лумбаго, за мъглата, за това, че няма сили да измете трината от тротоара, какво парцалче си е купила… Не всеки ден, но се опитвам. И тя усеща, че нещо е различно. Е, казала съм за розите, че обичам, че съм обичана, че съм щастлива. Но тя е мама, със сигурност усеща. Даже и с маминка проведох ДВА дълги разговора за седмица. Обичайно това щеше да е шестмесечие. Надявам се всички „тайни“, които й казах, да стигнат и до останалата рода и така малко по малко да свикнат с идеята. Работя по мащабен план. Опитвам се да прехвърля част от знанията си на колегите си, така че да не съм незаменима, когато след два месеца помоля да бъда преместена. Опитвам се да подготвя когото трябва, да успокоя когото  трябва. И се опитвам всеки ден да си казвам „ето, тази чиния е много хубава, но не достатъчно хубава, че да не мога да я оставя, като ида при Лиор“. Достигнах даже висините на „това, че най-накрая си намери овална йенска тенджера с идеалния размер и идеалната цена, не означава, че трябва да си я купиш – сама ли ще ядеш от нея?“. Малоумно е… подготвям се за края на света :) Или за началото на нов, знае ли човек :)

Уча ли се, раста ли или, както уместно отбеляза шефът ми, правя поредната най-голяма грешка в живота си? Не знам, ама ми е много хубаво :)

Advertisements

5 Коментари on “Уча се. За двама”

  1. Диана каза:

    Търсих го онзи свещник, както и една книжка, която ми даде. „Маминка“ ми навява спомени, защото и ние викахме така на бабите си, а освен теб тук никой не ги нарича така. За свещника – нали знаеш каква съм любителка на вещите – кой знае къде съм го забутала. За търпението – много ми хареса – то има наистина безкрайни измерения. За щастието – взимай с пълни шепи от него. Вече съм тук отново и ми е хубаво :)

  2. Svetlina каза:

    Аз, като бъдеща жена на евреин, да ти кажа, че вещите са едно голямо нищо :) Ето, думички като „маминка“ са много повече. Вярно, че човек понякога се улисва и губи и тях, но винаги може да ги намери пак, те си се трупат вътре.

  3. Yana каза:

    Поняго да си отглеждаш мъж е по-трудно от това да си отглеждаш тригодишно бебе! :)

  4. Диана каза:

    Най-много се радвам, че вие двете сте тук :)

  5. Svetlina каза:

    Няма къде да ходим :) Даже съм се върнала към стария навик да пиша по нощИте :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s