София след Тел Авив

Обичам го! Ако преди бях еуфорична, ентусиазирана, от време на време малко меланхолична… сега твърдо го обичам. Кротко и настоятелно :) Ако сме се скарали сутринта и знам, че съм права, инатът ми издържа някъде до вечерята, после започва ужасно да ми липсва и ако не се сети да ме потърси преди лягане, случвало се е даже да се извинявам. Ако цяла вечер съм се търкаляла в леглото, говорейки си с него (примерно някоя игра за познаване), на следващия ден забравям да закусвам и се явявам на работа раздърпана и ухилена до ушите. Ако пък съм се върнала от нощна смяна и някой филм успее да ме разплаче (всъщност доста често напоследък), познайте на кого се обаждам! То после тъпкано ми се връща, защото на сутринта ме карат да припомням какво сме си говорили. Обаче пак е много хубаво. Любимият сънен глас ти казва че те обича, казва ти да изгасиш телевизора и лайла тов :)

Как съм си била изкарала в Израел? Ще ме извинявате, но правилният въпрос е как съм си изкарала с Лиор. Нищо друго не ме интересува. А ние си изкарахме чудесно:) Будеше ме толкова рано, че ме беше страх да погледна към часовника, и ме прегръщаше толкова силно, че… е как да станеш да направиш закуска?! Нито веднъж не се бяхме сетили да напазаруваме за закуска и всеки път се озовавах боса и недоумяваща пред хладилника. И всеки път някой ми напомняше да обуя грамадните му пантофи. Какво са седем номера разлика?! Сънена, рошава и много щастлива, бърках палачинки, соленки и овесени бисквити, мажех сандвичи и твърдо отказвах да му готвя традиционните бъркани яйца или шакшука. Още ми се виждат като за обяд тия манджи. Чак послеееееедната сутрин се взех в ръце и направих плато за закуска. Имаше сто хиляди неща, чак се снимахме с него :)

А като се върнах, той се научи да ме буди, да обръща камерата към котлона и да ме пита какво ще закусваме. Ей така, заради ритуала. Понякога решаваме, че в хладилника няма продукти дори за саднвич и само си приказваме. А понякога правим пържени филийки и солен кекс :) Тук е моментът да се похваля, че пробвах да сложим една местна подправка на филийките – Лиор каза, че е хубаво и различно, но смятам и аз да опитам напролет. Казва се зата(р) – смес от разни неща като сусам, мащерка, сомак… и те май на всичко я слагат, почти като нашата чубрица.

Изобщо… намирам семейния живот много приятен. Любовта е в малките неща, нали? А аз обичам всяко малко нещо у него. Как го мързи да си обръсне тридневната брада, как ми се моли да не готвя пак със сирене, как ми звъни да ме пита какво да ми купи от магазина, как ме пуска да мина първа, за да отключа вратата (нашата :)), как се дразни на майка си (точно както аз на моята), как заспива по средата на изречението и след десет минути се буди, за да ми каже лека нощ. Или как не се буди, за да ми каже лека нощ. Изведнъж заобичах и разходките. Оказа се много хубаво да те държат за ръка и да ти разправят, че някой ден ще те заведат да опиташ онези унгарски блини, а искаш ли от този замразен йогурт, а тука бях по-миналата Нова година, ето там живее едикойси… И по средата на многочасовото обикаляне на техния Женски пазар да ти бутнат в ръката фреш от нар. Дори майка му ми харесва. Точно е като моята маминка. И хем искам да се си грижа за него, хем не мога да седна и да му зашия дупката на дрехата. Ами нали ще трябва да пусна прегръдката?! И понякога ме ядосва. Точно като истинско семейство. И понякога ми иде да избягам в другата стая (банята или терасата). И после веднага ми иде да се върна и да се сгуша.

Тая седмица правим три месеца. Уж критични. Пък аз си мисля, че вече нищо не може да ни събори. Щом преживяхме шока от това, че не съм девствена :)

Толкова съм убедена, че всичко Е и ще продължи да Е, че след десет дни ще го водя на изпит при мама. Поръчала съм мусака и от хубавото вино на дядо Борко. А като наближи още малко, ще заръчам да му вземат и пантофи :) Утре е ден за Джъмбо пазаруване и мисля и аз да се поподготвя за израелското гости. Мдам. Аз съм щастлив :)

А София вече я чувствам като някаква спирка. Като мястото, където трябва да дочакам някаква си дата. От две седмици не съм си чистила къщата, не ми е мила вече. Но кроя планове да си взема пейнтзум и да пребоядисам неговата :) Прибирайки се от летището, си мислех, че да, тук съм невероятна – бърза, организирана, спестовна, до голяма степен и ориентирана. Знам всичко, мога да намеря каквото ми потрябва – от винтчета за обеци през чичко, който сменя батерии на тамагочи, до аптека, където ще ми продадат Алергозан без рецепта. И че това не ми е достатъчно.


One Comment on “София след Тел Авив”

  1. Nadinka казва:

    прекрасно! :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s