Код оранжево

На мен ми дойде азиатски гостенин :) Хайде, средиземноморски да го наречем. Купил си синя шапка идиотка, сложил в сака чорапите и дебелото бельо от армията и ей ми го – дзиндзирика на летището :) Аз го дарих с най-мъжкокафявия си шал и с чифт ръкавици в черно и зелено. Попрекалихме със снежните преспи и кишата, тъй че завършихме цветния комплект с едни страшно красиви черни обувки от Матстар. Размер 44, не че се хваля :)

Правихме каквото правихме, и когато обявиха код оранжево за Монтана, решихме, че е време да я посетим. Категорично отказах да експериментира слагане на вериги по коли под наем по Врачанския балкан, също не ми се рискуваше с автобус през Петрохан, тъй че… влак. Станахме рано-рано, погледнах снега от другата страна на прозореца, и някакси не ми се возеше с градски транспорт. В това време номерът с такситата е да звъниш между 20 и 30 пъти и никога, ама никога да не го правиш от телефона, с който си им регистриран като абонат. После те закъсняват, после има задръстване, после объркват пътя, накрая стигате до Централна ЖП гара 10 минути преди влака. Това, докато по радиото съобщават, че северната част на Околовръстното шосе е затворена и че всички коли са пренасочени към южната, осем души били удавени, а след това къщите им замръзнали, а достъпът до Русе е отрязан, защото има 20 аварирали коли.

Купуваш билети, обръщаш се към таблото и що да видиш? Три влака със закъснение, четвърният е твоят, но нищо не пише. Даже и перон не пише. Редиш се на опашката за ядосани (ака гише Информация) и ти казват, че влакчето закъснява само с пет минути, почакай, може и да го изпишат. Така и не го съобщиха, но наистина изписаха перон. Ако влакът има начална, междинна и крайна спирка, с колко може да закъснее за междинната? Точно 15 минути. И може да има отопление само през половината време. А ходенето до тоалетна е организирано така:

  1. Слагаш си шал и ръкавици
  2. Заобикаляш заледената врата на вагона, държиш се много здраво, почукваш на тоалетната
  3. Ако случайно е свободно, влизаш вътре с припързулване, като се държиш едновременно за 3 от четирите стени
  4. НЕ разриваш 15те сантиметра сняг от обръча, просто се навеждаш и свършваш каквото искаш да свършиш. И да ти изстинат яйчниците, поне си щастлив, че косите ти са се вели като на Мерилин Монро
  5. Докато се дивиш на отворения прозорец, от който всъщност не духа вятър, защото е затрупан от сняг
  6. Докато по главата ти капе конденз от капандурата
  7. Докато следващият мераклия чука на вратата

На спирка трета и последна влакът пристига с общо 30 минути закъснение, а кондукторката обикаля да подканва хората да слизат през единствената размразена врата. Климатът на автогара Враца си е същият като на ЖП гара София. Вечна зима му се вика. Имахме да чакаме само 30 минути, но автобусът закъсня с 10, давайки ми време да се преклоня пред собствения си гений – бях си обула 3/4 чорапи и отгоре едни хавлиени :) Оказа се, че автобусът е обиколен и че вместо 45 минути ще е час и половина. Ама може би не, защото предната вечер не можал да стигне до по-високите села, по-скоро не можал да се върне, закъсал и там си останал. Но не би – имахме пътничка за там и се качихме до най-отгоре на Балкана. На Лиор му беше като увеселително влакче. На едно място два тира бяха тръгнали без вериги и бяха спрели да си ги сложат, при което някакъв камион замръзнал от чакане и цялото шосе беше задръстено. Почакахме си и продължихме. Малко по нататък една жена не можа да се размине с автобуса, завъртя се и се заби в преспите. Напряко. Нашият шофьор пак спря двигателя, слезе от автобуса, намери някаква баба, конфискува й лопатата и ходи да разрива колата, за да можем да продължим. Общо 60 минути закъснение. Имах идеалното намерение да взема такси, но на стоянката намерихме само една голяма купчина сняг, от която стърчеше огледало. Господин чужденецът си я снима, щото такваз кола не бил виждал. Един вид чудо :)

Толкова бях премръзнала, че след домашната ракия и домашното вино пак не можаха да ме убедят да изляза да развеждам госта из града. Чак на следващата сутрин се навих. Вършец беше разчистен на симпатични криволичещи пътечки. Три на брой. The girl next door и аз развеждахме мъжО ето така:

  1. Еееей там в мъглата, е планината
  2. Ето това е… абе как е читалище на английски?
  3. Ето това е Слънчевата градинка. Защото преди беше във формата на слънце. Ама то и без това сега не можеш да видиш формата.
  4. А това е статуя. Може и да е на жена.
  5. Под онзи куп сняг има дървен бухал и от него започва паркът.
  6. Това е мост, нищо че е го виждаш
  7. Дай да направим снежни ангели

И после… хайде на топло в кафенето. И не ме пуснаха, защото съм била имала много сняг. И разни минувачи ми предложиха да ме изтупат :)))) Другата част от Вършец – в друг сезон :)

На обяд се заредих с вино и чесън. И много правилно. Този път ние закъсняхме с 4 минути, а автобусът подрани с 3. Същият автобус, дето предния ден ни докара с час закъснение. Изобщо не могъл да стигне до селата и минал напряко. Нищо че по новините казаха, че от 12 часа в област Монтана вече е код жълто и могат да се свижат и тирове. И че всичките ШЕСТ влака, аварирали до обед, са размразени. Излъгахме единственото такси да ни закара до Враца, та Лиор можа да види що е то погребално шествие с автобус и катафалка, както и явлението баир, чистен от фадрома – едно платно разбира се. Границата между община Вършец и община Враца беше ясна за всеки човек с бъбреци – от нашия край снегът не бше изчистен идеално, а от другия имаше дупки като лунни кратери. Нищо де, стигнахме Враца, купихме си билети за влака и се настанихме за час в отсрещното заведение, в опит да се спасим от бялата смърт. Лиор си снима тоалетна без клекало. Пак явно някакъв културен феномен, за който съм била сляпа.

Връщаме се на гарата – всички влакове с 20 минути закъснение, нашият – 30. Намерих си незамръзнала пейка на завет и се опитах да чета Лична драма. После се опитах да танцувам. После се запознах с едно бебе-куче, което толкова трепереше, че каката го уви с шал и го гушна и можех да видя как й тракат зъбите от студ (на каката, де). Добре че ми е Лиор – по едно време ми каза, че закъснението вече е 50 минути и като видях, че се бъзика, ми стана много радостно, че е само 30. Разбира се, накрая излязоха 41. Което ние всички разбрахме, след като излязохме на перона. Кученцето също. Във влака обаче беше топло и почти веднага забравих че в ботушите имам лед вместо крака. И изобщо не забелязах, че стояхме десетки минути на гара БОВ да ни слагат незамръзнал локомотив. И в Своге. София-Север – София ни отне 20 минути.

Само час и половина закъснение и можем да се насладим на прекраснозаледените стъпала на Централна ЖП гара София. Тичаме към Цар Картоф да посъберем малко живец. Още час с автобус и сме си в Дружба. Човечето ми до такава степен е замръзнало, че чак се радва, че сме в Дружба. И някак намири сили да излезе на нова снежна разходка на следващия ден. За по-сигурно – пеша. И за моя огромна радост открихме, че Езерото е замръзнало, параклисите са побелели, деца карат шейни, а някакъв чичко си пробива дупка с черпак и се мъчи да лови риба с въдица. Идилия :)

(а на тази трябва да се цъкне, за да й се види красотата)

Advertisements

5 Коментари on “Код оранжево”

  1. justjulia каза:

    Е, много готин разказ, смях се от сърце. И после мен ме обвиняват в безрасъдство, ама поне виждам, че не съм сама в туй заболевание :))) Лиор със сигурност е бил в тежък метеорологичен и културен шок, от което разказът ми беше още по-смешен :)))

  2. Yana каза:

    Ммммм! Ако нямаше обявен код „Портокал“ нямаше да има какво да разказвате на внуците си пък….
    Ех…

    Помниш ли онова култово прибиране от Кекла?! :)

  3. Elena каза:

    Монтана ли?Аааа,какво те поведе на към моя роден град:).Какво ли си е мислел бедния Лиор.Искрено се радвам на историите,които споделяш.

  4. Svetlina каза:

    А, водих го да го съглеждат :) Нали съм от Вършец :)
    За това… не днес :) Днес събрах сили само за снимките :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s