Невидимия враг

В депресия съм. Изобщо не усетих как, изобщо не искам да си мисля защо. И го установих по въможно най-малоумния начин. Джордан (да бе, от филма) също беше в депресия днес :)

Да приложим доказателства:

  • Само си търся поводи да се скарам с Лиор, все едно искам да се саботирам
  • И постоянно ми се спи и все ставам достатъчно късно, че да не ида до министерството на правосъдието за всички онези документи, които ми трябват за виза
  • И като се чуя/видя с някого, не забравям да кажа, че го обичам. И изобщо не искам да затварям телефона на Яна. Никога. Пък.
  • Даже се обадих на мама и тати, да ги чуя как са
  • И съм толкова не себе си, толкова избягала от себе си, че три дни поред бях с рокли, полички, лакирана
  • И май не ми се яде. Само на закуска
  • И само се прозявам, и нищо не ми се прави, и имах гости в неделя и ми отне три дни да пренеса чиниите в кухнята. На части.

Иначе се опитвам да върша някакви неща, обаче за разлика от друг път не ми доставят удоволствие. Подстригах се, измих триста кила чинии, купих си отдавна мечтаната пила за пети и даже я пробвах… и не ми е така хубаво, както бих искала. Даже ми е близо до никак-хубаво.

Единствената причина да седя и даимам сили да пиша всичкото това тука, е че Лиор още е болен и заспа на дивана и камерата остана пусната, и сега мога да си го шпионирам и да слушам как диша. Едно такова… болно. И ми става мило и май малко ми се размразява душата и спира да мрънка.

Само дето наистина нямам време за такива неща. Хубаво, бях в Дон Вито в Красна поляна, обиколих Женския пазар, любимия си мол Стамболийски… опитвам се не да се сбогувам, а да се насладя за последно на всичките си любови. Уговарям Надя да ходим на въздушен хокей, каня Силвето на Фреди, мрънкам на Яна, че задължително трябва да идем в Скайлайн… Ама това не помага в борбата с депресията.

Помагат неща като прекрасния Свети Валентин, който прекарах в разпечатване на либовни писма и чатове, самолетни билети, касови бележки, картинки от фейсбук и всякакви такива доказателства, че си имам Лиор. Това за трите кила бумаги, които трябва да представя на интервюто за Виза. Помага и Люси, която подскача въодушевено и разправя как ще ми идва на гости и ще опитваме толкова много храни.

Ето така ще подскча:

За кулинарните фенове, случайно пападнали в блога, да уточня, че това са фалафели, фалафели с магданоз и пикантни фалафели. Също така кюфтета от риба тон. Салата с яйца, майонеза, кисело мляко и индийско орехче. Картофена салата и туршията на мама. А жълтото нещо е арабска лимонова туршия – baladi lemon.

Ама наистина нямам време за депресии! Затова днес се  взех в ръце, измих чиниите, изкопах си договора за фотоапарата и си ударих шамар. Мисля до края на седмицата да съм си изплатила кредитчето за фотоапарат, да съм направила мартениците и да съм пратила по един колет за Яна и сестра ми. А другата седмица смятам да се отпиша от училище и вече да стигна до министерството на правосъдието. Ако ще и това да означава да карам мама да ме буди всеки ден!

Освен това айде моля някой да поиска да ми купи пералнята :) Всичко си й работи, пазя упътването, характеристиките, всичко. Зероват, предно зареждане, пет килограма, енергиен клас А. На две годни и малко, 200лв. Може да видите още за нея ето тук. Или да си ме питате :)

Advertisements

7 коментара on “Невидимия враг”

  1. Вили каза:

    Искам и аз в Скай лайн, яде ми се „Примавера“, мнооооого.

  2. Svetlina каза:

    :))))))))
    Само не знам дали ще пуснат Божката :) Последния път миришеше на… непримавера :)

  3. Вили каза:

    Ще вземем и Естел да си миришат заедно на непримавера, докато трае дегустацията

  4. А едно въпросче, таз прекрасна пералня що я продаваш като е толкова млада и прекрасна?

  5. Svetlina каза:

    Защото не мога да я метна на гръб, да я пренеса до Израел и да я наредя до пералнята на Любовта :)

  6. Много ми хареса изказването ти, че нямаш време за депресии и дано никога да нямаш време за подобни чувства и изтезани на самата себе си. Блога ти е невероятен и благодаря за уточнението за фелафелите, които изглеждат много добре особено с този магданоз.Както казваш си трябва време да отделиш и да седнеш да пишеш в един блог. Все пак човек има и други важни ангажименти в своето ежедневие. Тук определено има интересни неща и всеки може да намери себе си в дадена статия.Дано пералнята си намери човек който ще пере в нея с голям кеф.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s