Пролет пукна

Май :)

Клаудио ме хвана за ушите и ме издърпа от депресията. По-скоро ме накара да приказвам, да приказвам и после да слушам, да слушам и сега знам даже какво ми беше. После така се случи, че още в същия ден разбрах и на Лиор какво му е, после се прибрах и открих, че дават най-сълзливия филм на всички времена и като го подкарах, си ревах до 5 и половина сутринта. Е така, с глас. И на обяд мама ме събуди – били търсели хартия за разпалки и намерила мои съчинения от втори клас. Колко много обичам моята красива мама, която е с нисък ръст. И как като порасна, ще стана яростна и ще си отмъстя на възрастните :)

Значи проблемите ми могат да се наредят ето така:

  1. Не съм сигурна как да се държа в една връзка. И съответно ако не ми се покаже, че съм се държала правилно, се сдухвам. Примерно положила съм някакви усилия, човекът отсреща изобщо не се сеща да каже мерси. То не че трябва, ама явно аз имам нужда.
  2. Понякога му натяквам разни работи. По много пъти. Сама съм си виновна – злопаметна съм. А мойто мъж точно така не обича – за него разговорът може да се проведе точно веднъж, за предпочитане утре. И край.
  3. Усещам, че и той не се чувства много добре напоследък. И не ми казва. Не ми е зле, че му е зле, зле ми е, че не ми казва.
  4. Ама днес наистина е 23 февруари! Денят, в който традиционно си позволявам баба да ми липсва. А тя днес ама много ми липсва! И вчера даже.

Обаче моите мили дугарчета малко по малко ме върнаха към живот. Не с някакви философски теории, а с практични съвети. И с много смях. Вчера уж да лекувам Надя с вицове, разсмивах себе си. Първа точка имам още да я боря, но имам и напредък. Много ме успокоява, че успях да го накарам да ми обещае нещо. Всеки ден ще отделя по пет минути да си мисли какво хубаво съм свършила днес. Без да ми казва, че рискува да се ядосам, че не е забелязал нещо. Пък и сега му е ясно, че това ми липсва. Може да ми е малко мързеливичък, малко да не се сеща за другите, ама го бива в приказките. От които така да се нуждая!

И те май се върнаха вчера. Като открих, че всъщност детето е притеснено. Решило, че животът му свършва, че отивам там и край. Пък винаги има място да размисляме, да променяме, да се отказваме. Можеше и да го набия, задето не ми е казало, ама се сдържах. Може пък да не се чувства много мъж, неможейки да се справи със ситуацията. А реално… кой мъж не би се стреснал?

И… ей сега се хващам да работя. И няма да мисля, че е 23 февруари. Уж.

Иначе съм си добре – изхарчих 30 лв и този път се зарадвах :)

Advertisements

3 Коментари on “Пролет пукна”

  1. justjulia каза:

    АМи, крайно време беше да излизаш от тая депресия. И що го тормозиш човека, това е връзка, нормално е да си има някакви спадове и неДОразбирателства, ама хич не им се връзвай де. Наслаждавай се!

    Пък днес си е нормално баба ти да ти липсва и моята ми липсва, щото много приличам на нея, ама до най-гадните си недостатъци … ама така … спомням си я с усмивка и липсата някак е не като дупка, а като пълна със смях каца с мед … е нищо не казах, ама ме разбра :)

  2. Svetlina каза:

    Готино сравнение :)

    А ние с Любовта се оправихме, цял ден лежим и се хилим :) Това между миенето на чинии, изнасянето на пералнята и издаването на застраховка :)

  3. Това ми беше една от любимите песни, бях я забравила! Пролет пукна, ама почти :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s