Поредица от злополучия

Прибирам се аз от нощна смяна и за своя пълна изненада откривам някакво много късно повторение на „Поредица от злополучия“. Пък само четири пъти съм го гледала, защо не :) И добре че го гледах, та сега да не се отчайвам :) Героите са момче, което обича да чете, момиче, което изобретява и бебе, което хапе. Питайте Лиор – аз съм всичките три :)

Значи… открих, че е останал само един билет за полета, който си бях избрала. Спешно се обадих на шефа, той разреши, Лиор ми даде картата си, пробвах се да си го купя и не ще и не ще. Bulgaria Air нещо не се оправят с MasterCard. Добре… ще платя с моя Epay. Което ме остави с 0,45лв. Любовта излиза в обедна почивка да ми прати парички, ама не, не можело, трябвало от друг клон на банката. Добре… ще ми прати през PayPal тогава, аз нали имам акаунт. Само дето там ми е записана дебитната карта, дето миналата година я откраднаха. Опитвам се да регистрирам новата карта, ама не ще. Сещам се, че ще ми вземат 1 евро и ще ми пратят код за потвърждение. А нямам 1 евро. Тичам до банката, внасям пет лева, звъня на яниния мъж да ми регистрира картата и тръгвам към МВНР. После на преводач. Където оставям едни 48лв (подробности друг път, да не урочасаме нещата още повече), после Районния съд, после Маги ми купи шоколадов мус :) Обаждам се на банката, да… парите от PayPal ще дойдат… петък, понеделник, нещо такова.

Няколко дни поред ми гасне токът по няколко пъти. Веднъж угасна три пъти, само докато бях под душа. И до пощата ходих два пъти. И сто неща свърших, но все тичам, все в последния момент, все се успивам. И все да се видя със Силвето и все нещо става. Сняг, дъжд, земетресение, болно куче… Най-накрая успяхме да се видим за две секунди, колкото да ми даде студентската книжка. Отписах се от УНИБИТ, хванах автобус, глобиха ме, взех си свидетелството за съдимост, натресох си дилемата с куфарите, дадох ДЕСЕТ лева за ъгълчета за снимки, прибрах се вкъщи, загорих два тигана и десет палачинки, тръгнах за нощна смяна. Някакъв идиот не знам как, ама успя да се забие отзад на автобуса. На нагорнище. Преди завой. Нашият шофьор слезе и ни заключи. И това на някакви десет минути пеша от офиса. И закъснях, разбира се. Без да споменавам, че в момента имаме отпускари и че тези десетина дни дупе ще трябва да ни е много яко. Реално сме двечки и две новобранчета. И цял ден на работа не ми вървя, чак си тръгнах по-късно. Вечерта уж да правя торта за гостенките… може ли пък да не ми се стегне Доктор Йоткерчето? Може! Друг път – както баба знае – нишесте и това е. Всичкият крем ми попи в бишкотите.

Уж нов ден… с Лиор жестоко се успахме. Ставам в 12, колкото да се обадя на Виолета, да кажа, че съм задник и че няма да можем да се видим, пък то и на нея й изскочило нещо. И отивам да пазарувам за гостито. Имах пет лева на ваучер за храна и още 1,22 :) Изхарчих 5,31 (знам, невероятна съм) и ще имам какво да ям следващите 2-3 дни. Въпреки че ако трябва да сме честни, ядат ми се портокали. За по-сигурно реших, че няма да готвя баница с ябълка, а ще купя готово руло. Прибирам се, изчиствам хола и хващам да мия чинии. И изведнъж светът свърши!

Чу се странен звук и пльок! Цялата кухня подгизна. Оказа се, че съм задръстила някаква тръба и мръсната вода от мивката изтича през бившата тръба на пералнята. Звъня на пожар на тати, той инструктира, че всички работи се развиват наляво и че трябва да измъкна марчука от У-образната тръба и да ръчкам с нещо. Сглобявам ръчкало от 5-6 шишчета и тиксо, навирам си носа под мивката (щото шкафът не може да се отмести, щото е залепен със силикон за стената, щото да си хазяин значи да си зъл) и какво? Така и не стигнах до задръстено. Но всякакви гнусове от маркуча ми се изляха по плочките, в шкафа и по коридора и чак при папагалите. Пак звъня за помощ. Да съм била набутала шише в дупката от пералнята и да съм го била изолирала с нещо. Айде обратно навивай маркучите. И шише нямам. И са ми останали некви 91 стотинки. Добре… изсипах каквото имаше останало от препарата за прозорци и набутах шишето в дупката. Което всъщност е много трудно, щото дупката в шкафа е една педя и в нея има три тръби и един маркуч. Пък аз съм застанала на пръсти, боса, в локва гнус, студена, разбира се, по розов анцуг, навит до коленете, лилава дреха на точки и престилка на ябълки. Понеже съм егати съвършеното момиче, имам изолирбанд. Та значи захапала съм аз ножицата, пъхнала съм си главата в шкафа, всичко друго плува някъде, Лиор ми се смее от скайп и се мъча да увивам тъпата тръба. Поне три пъти развивах маркуча и го чистих наново. Сто легена гнус изнесох. И тъкмо реших, че съм готова и тати каза да сипя препарат за канали и… гостенките ми на вратата. Връчих им чехли и срам – не срам… едната ми сервира, другата ми мие пода. Маги беше донесла пица и палачинки, да ме спаси от кулинарните мъки. А Раличка донесе шоколааааад :)

Сега не смея да ида да измия новите съдове, че кой знае какво ще стане. Може пак да спре токът, да ми падне нещо на главата и да няма кой да работи нощната смяна. Но пък това би ме отървало от въпроса дали ще имам 75лв за таксови марки в понеделник. Без да споменавам, че дотогава ми остават точно 2лв в телефона и че точно на тоя ден ще ми спрат и Интернета, щото съм била закъснявала.

Добре че имам 11-годишно вино и палачинки :) И че съм гледала Лемъни Сникет и знам, че има оправия :)

А, и си припомних един добре забравен филм :)

[22:51:18] Светлина: мога да го гледам много много много пъти
[22:51:19] Светлина: :)
[22:51:36] Nadya: кой пиле?
[22:52:54] Светлина: повелителката на подправките
[22:53:01] Светлина: the misstress of spices
[22:53:54] Nadya: ммм
[22:54:00] Nadya: за тебе ли се разказва?
[22:54:33] Светлина: нееее
[22:54:42] Светлина: за една съвременна магьосница
[22:54:44] Светлина: като приказка е
[22:54:48] Светлина: ама с чушки
[22:54:49] Светлина: :)

Advertisements

5 коментара on “Поредица от злополучия”

  1. tutankhamon661 каза:

    Това е цял сценарий за филм и то по истински случай. Може да изкараш някой лев.

  2. Вили каза:

    Кога пък си казвала, че си задник? И утре ще ти донеса портокали, ако не се омаскариш на задник, де…

  3. Svetlina каза:

    За портокали всичко правя :)))))

  4. […] Поредица от злоп… via Жълтурчето by Svetlina on 3/3/12 […]

  5. Svetlina каза:

    Понеже има разтревожени, да успокоя, че имам Интернет. Следователно съществувам. В смисъл, че явно съм го платила, значи е дошла заплатата, значи днес тичам по държавни институции, другите стискат палци.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s