Липсващи фуфугали и нови наличности

Отвратителна работа. Вместо да ми липсва Яна, липсват ми фуфугалите. Снощи ми ги взеха, а вече се побърквам.

Пускат реклама по телевизията и аз се обръщам да видя дали я харесват. И ги няма. Излизам и по навик нося дистанционното в коридора, за да го изключа в най-последния момент, че да не им е скучно и тихо. Посягам да го оставя на клетката и… няма клетка. Връщам се, отключвам вратата, „Здравейте, пи…“ и се сещам, че ги няма пилетата. Снощи пекох едни картофи, ама бях в другата стая и за малко да ги изгоря, щото си мислех, че папагалите ще ги надушат и ще ми кажат, като са готови. Вечер гася лампата и затварям вратата, за да не ги събуди телевизорът. Днес се усетих, че оставям коридора светнат, а кухнята затворена, за да им е светло и да не им духа. А то само някакви обелки от ечемик останали.

И бях в две сладкарници и цял ден ми се причуват папагали. Видях се с едни приятели, питаха ме вълнувам ли се, че след 10 дни заминавам. А аз през сълзи казвам, че ме вълнува само, че си нямам фуфугали. Два пъти звънях на Яна да чуя дали са живи. И снощи два пъти, да ги видя как пътуват.

Иначе и Яна ми липсва. Малко. То не че е възможно да го загубиш тоя слон, винаги ще си я има. Ама хич не обичам да се разделяме. Нямам проблеми с това да сме отделно, ама разделите не ми понасят. Добре поне, че Божко се нави да спи в моето легло. Не знам как щях да го преживея, ако не ми беше дал да го гушкам. Като за последно. Щото тия растат като бурени – всеки път все едно се запознаваш с нов човек. По-прекрасен и от предния :)

Има и друго, което ще ми липсва. Все ми е тая за дрехите, които ще оставя тука. Даже и за книгите ми е все тая. Обаче домашната ми книжарница… Много има да я жаля, добре поне че е в добри ръце. Може и да не съм споменавала в блога, ама аз си обичам домашната книжарница. Винаги съм искала да работя в офис, винаги съм обичала да си играя с офис материали. С майка учителка и маминка застрахователен деятел, друго не може да се очаква – първите десет години от живота съм си прекарала в игра с индиго и с ония хартии, перфорирани от двата края. Та имах си аз в София един шкаф :)

Перфоратор, телбод, антителбод, двойнозалепващо тиксо, изолирбанд, два вида прозрачно тиксо, 4 вида лепило, кривки, триъгълници, линии, пергели, моливи от 10 H до 8  B, ммногоцветни моливи, маркери, три размера хайлайтъри, темперни бои, маслени бои, акварелни бои, текстилни маркери, три вида пастели, два комплекта четки за рисуване, сто гумички и острилки, стики ноутс, тефтерчета, кламери с животни, бебета кламери, грамадански кламери, обикновени кламери, кабърчета, пощенски пликове два размера, коректор с четка, калкулатор с някои математически функции, поне 15 химикалки (всичките от най-любимите ми видове)…

И още един шкаф :) Стотици джобове, цветни картони, цветни кадастрони, цветни листи, самозалепваща хартия, разни лепенки, гланцови блокчета, милиметрова хартия, поне два скицника и две блокчета, книжки с останали 3-4 нерешени судокута или кръстословици, различни цветове и размери класьори, папки, разделители… Имам и тръба, като на истински художник, да си прибирам рисунките в нея. И поне 5-6 вида опаковъчна хартия, хубав набор от панделки, десетки мъниста, звънчета, копчета и какво ли още не. И поне 5 гранчета прежда. И обръч и едни грамадни дебели дървени куки, които така и не успях да употребя за нещо голямо. Но започнах, де. Май са размер 12 :)

Мисля, че тези неща не ми липсват твърде много – яд ме е, че ги нямам вече, но… реално замествам една мечта с друга. Мечтата за домашен офис ми е заместена с вече изпълнената мечта за колело :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Лиор ми е купил така мечтаното червено колело без скорости и със кошница :)

Обичам го тоя човек!

Прилагаме доказателствен материал:

Светлинчица [21:27]
виж си пощата
Хенхуру [21:30]
:-))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Хенхуру [21:31]
КОООООООООООООООООООООУЕУООООООООО!
Хенхуру [21:31]
ЧЕРВЕНООООООООООООООООО!
Светлинчица [21:31]
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Светлинчица [21:31]
с кошницаааааааааааа
Хенхуру [21:31]
ДАААААА!
Хенхуру [21:31]
ПРИЛИЧАТЕ СИ!
Хенхуру [21:31]
:-))))))))))))))))))
Светлинчица [21:32]
ахахахахах
Светлинчица [21:32]
ще те пречукам
Хенхуру [21:33]
Е кво бе
Хенхуру [21:33]
Исках да кажа
Хенхуру [21:33]
отивате си
Хенхуру [21:33]

Светлинчица [21:34]
ахахаххаха

Светлинчица[21:48]
исках да пиша тъжна публикация
Светлинчица[21:48]
за липсавщи фуфугали
Светлинчица[21:48]
ама ся се хиля като ряпа
Светлинчица[21:48]
имам си колелоооооооооооооо
Хенхуру [21:49]
хахахахаха
Хенхуру [21:49]
хахахахах
Хенхуру [21:49]
хахахахаха
Хенхуру [21:49]
Ужасно
Хенхуру [21:49]
Не ставаш за тъжна
Светлинчица[21:49]
ставам, бе
Светлинчица[21:49]
държа ме цялоденонощие
Хенхуру [21:50]
:-D

Advertisements

5 коментара on “Липсващи фуфугали и нови наличности”

  1. […] Липсващи фуфуга&… via Жълтурчето by Svetlina on 3/13/12 […]

  2. Yana каза:

    Еее, нормално е да ти липсват Люси и Ваше Благородие. Все пак си живяла с тях. Ако бях живяла с теб и аз щях да ти липсвам повече! :P

  3. Svetlina каза:

    Да, обаче все съм си мислела, че липсването е психическо. Пък то излезе и малко физическо.

  4. […] от свръх-багажа. Ако той е под формата на саксии и папагали, трябват допълнителен транспорт, инструктажи и […]

  5. […] близо 90лв в една кутия :) Мдам – раздадох си старите канцеларски материали, сега си строя нов кабинет. Но […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s