Елена пак ще ми се смее

Новата мода при таксиметровите шофьори е да си имат телевизорчета и да гледат филми. Май повече новини и футбол, де. Ама снощи ми се падна един, който гледше предаване за малки истории, еманципация и феминизъм. По принцип темата ми е малко болезнена, малко много се паля, щот не се имам за дискриминарана и не виждам нужда от целия тоя шум и драма. Както и да е – научила съм се да не показвам такива работи. В такси.

Обаче после разговорът тръгна към бабите и как по чужбината те били носели светли дрехи, пътували, изобщо… живеели си били живота. Пък тука обществото било ги поставило в отвратително положение и бабите носели нехубави дрехи, тъмни, били тъжни, сгърчени, самотни. За пръв път чувам такова абсурдно твърдение :))))

Хайде да не си говорим за бабите и за обществото генерално. Щото бабите са част от обществото и хич не са малцинство и щом са се поставили на това място, значи си имат някакви причини. Да си говорим за що е баба и как аз и ти я третираме. Щото аз моята баба не съм я отсвирила, не я имам за предмет на доизживяване, не я имам за товар, не я имам за финансова и консервна опора. Не знам един човек, който да не уважава баба си, да не милее за нея, да иска да я облече в тъмни дрехи и да я затвори някъде. В нашата страна баба звучи гордо!

Означава, че имаш деца и че те имат деца и че си постигнала един вид щастие второ ниво. Двойно осъществена жена. Пък ако нямаш деца и си баба, пак имаш с какво да се гордееш – щото се иска много сила и кураж за това да можеш всичко сама или пък за да изтърпиш неможенето да имаш деца. Кари Брадшоу, за която двама правят семейство, не е българка. Тука рекламите показват усмихнати баби, които с кеф си гледат семействата, сервират закуска и доят крави. Хич не ме интересува дали според някого това не е дискриминиращо, подтискащо, използващо. Този вид маркетинг работи. При нас. Щото най е мило, най е сладко при мама и при татко. Ама само при баба можеш да изядеш 28 мекици и да легнеш да спиш с ръце, омазани с пудра захар. Не знам и на друг език да се казва, че внуче е по-мило от свое. В България да си баба е удоволствие.

Ако пък ще си говорим за дрехите на бабите и за тяхното непътуващо, непразнуващо ежедневие (уж), дайте първо да помислим кого и с какво сравняваме. И двете ми баби са раждани на село – едната е живяла в кирпичена къща, возила се е с теснолинейка и се е оженила за първия, който я е поискал; другата е изкарала трето отделение, погребала е братя и сестри и сама си е построила къща. После са видели социализма, станали работнички освен домакини, изучили децата, редили се на опашки за купони (далеч не в днешния смисъл). Та някой смята ли, че мечтата на такава жена е да си остави къщата и да ходи да пътува? Вечер да излиза на кино и опера? Да ходи на шопинг за дрешки?

Просто такова е поколението на нашите баби. Те цял живот са копняли за спокойствие, за сигурност, може би и за малко почивка. Сега намират удоволствие в безкрайно повтарящите се сюжети на сапунките, в плетенето на една-две-пет куки, в дундуркането на внучета, в събирането на по кафенце с комшийката. И са най-щастливи, когато внучка им донесе две шестици в бележника или пък когато тя помоли баба да й направи пълнена франзела. Нашите баби не са като чуждите баби. Чуждите баби имат различни мечти, различно минало, съответно и различно настояще. Нашите баби черпят на осми март и на Бабин ден.

Моята маминка носи черен пеньоар на кафяви цветчета, щото сама си го е харесала, два месеца е спестявала паричките и накрая си го е купила. И като реша, че на сините й очи подхожда син пуловер, тя го облича под пеньоара. А всичките й приятелки почват да събират за същия пеньоар. И в това няма нищо лошо! Каквото иска, това да носи! Заслужила си е. А пък аз помня, че като малки и ние имахме пеньоарчета и мантички и престилки. И не само, че не сме се чувствали зле, напротив, със сестра ми гледахме едновременно да се намъкнем и двете в красивия розов пеньоар на мама. Дотолкова си обичаме бабите и майките, че се стремим да бъдем като тях в неща, дори толкова незначителни, като дрехите. После порасваме, по телевизията казват, че щастливите баби носят светло. И се объркваме – част от нас се опитват да променят родителите си, част от нас се опитват да странят от тях… Но рано или късно ще се превърнем в тях. Крушата не пада твърде далече от дървото, да знаете.

Не ни се били забавлявали бабите! Я излезте на Великден на площада и пребройте колко баби са на хорото и тропат и се смеят с глас! Моята маминка си има дружинка, с която ходят по гората (и нивите) и по цяло лято си събират разни работи. Билки, сливи, дренки, охлюви, орехи, лешници… Да не мислите, че реват, като ги берат тия билки? Ми, не. Хубаво им е. Знаете ли по какво се познава, че на една баба й е хубаво? Както си седи, си заспива и се усмихва. Една такава сбръчкана и усмихната. Може и да похърква, може да е седнала върху дистанционното, точно преди любимия ти филм, може да имаш гости… но всъщност ти става едно много мило. И домашно. И спокойно. И направо щастливо.

Забавляват си се! Обаче с неща, които са подходящи за тях, с неща, които ги влекат. В пенсионерските клубове какво има? Има седенки и клюки, има театрални вечеринки, има банкети, има хор, има танцова група, има четения, има даже екскурзии. Пък която не се чувства като за пенсионерския клуб, си седи на пейката пред блока и развива каквато си иска дейност. Или в градината на село и си изправя лехичките, полива си зюмбюлите и си кръщава козата на Мич Бюкянън.

За по-предната Коледа много мислих какво да подаря на маминка. Накрая й взех много скъпа и джиджана метална кутия за обяд, щото на техните банкети всеки си носи храна от вкъщи. И един много красив тъкан шал. А тя най се зарадва, че съм си се прибрала вкъщи и че от сто легла избрах да спя в нейното.

Добре, може и обществото да ги е поставило в това положение. Може да искаме бабите ни да са такива. Може и бабите ни така да искат. И къде е лошото? Искаме да заменим нашите баби с Мадона? Или просто си говорим по телевизията и не се слушаме.


6 коментара on “Елена пак ще ми се смее”

  1. justjulia казва:

    Е, много ама много, ама много ми хареса. Бабата си е една прекрасна жена, коята не се различава по колорит от никоя друга. А и бабите са толкова различни, че ако седна да ти говоря за моите свят ще ти се извие :)

  2. Svetlina казва:

    :) Да, ама по телевизията говорят за други неща – и от тях не ти се завива свят, само ти оставя кисел вкус в устата. Още не разбирам оная леля как реши, че някакво огромно, могъщо и анонимно общество е решило, че нашите баби трябва да бъдат наказвани, че даже и ги е наказало.

  3. helen казва:

    не. аз се смея на една голяма руса жена и искам да споделя с теб, ама те няма :)) а не желая да я излагам чак пред цялата интернет общественост. тя сама се справя доста добре с това :))

  4. Elena казва:

    Моля те, поствай по-често :)

  5. Svetlina казва:

    Сега ако кажеш и по-дълги да ги пиша :))))

  6. […] Елена пак ще ми с&#107… via Жълтурчето by Svetlina on 3/17/12 […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s