Стар дом – нов дом

Който си мисли, че трудната част в преместването е преместването, очевидно никога никъде не се е местил. Ще дам подобно разписан отчет, пък вие ми кажете къде му е трудното :)

1) Трябва да се реши кое къде отива. Малоумно е примерно да вземеш със себе си неща, които не си ползвал отдавна, не знаеш как да ползваш или не планираш да ползваш. Преместването е идеален момент да изхвърлиш дънките от по-миналата година, да пратиш на сестра си пет чифта обувки, които не знаеш защо си купила и да върнеш на мама всичките двеста вече празни бурканчета. Няма какво да се лъжем, задачата е сложна, особено ако като мен имаш две вкъщита и много неща за изнасяне от третото. Значи първи етап – ОБМИСЛЯНЕ.

2) Трябва да се подсигури материално местенето. Да се намерят превози, чували, кутии, кашони, вестници и носачи-доброволци. Ако ще се пращат и колети, още неща. И всичко трябва да се организира във времето. Ако може – с безплатни неща или неща назаем. Освен това трябва да се спрат всички договори и сметки, обвързани с този адрес. Втори етап – ТИЧАНЕ.

3) Трябва да се отървем от свръх-багажа. Ако той е под формата на саксии и папагали, трябват допълнителен транспорт, инструктажи и китайски манджи. Сложното тука е,  че икаш да дадеш по малко на всички приятели и накрая излиза, че за две работни седмици трябва да се организираш да се видиш с всичките двеста приятели. Трети етап – РАЗДАВАНЕ.

4) Трябва сериозно да се наядем и наспим :) Да си осигурим два-три дни отпуска  за след местенето. Да сме сигурни, че има време време, има надежда, абе… че ще му се види краят на това местене. Местенето не става с приятели. Трябва сам да запретнеш ръкави и да си го свършиш. И ако си се погрижил да ти е добро настроението и тонусът, нямаш ядове – за два часа си готов с опаковането. Четвърти етап – ЗАРЕЖДАНЕ на батериите.

5) Трябва нещата да се приберат по кутиите и чувалите. Но по категории. Не е нужно, след два дни да се реве в ужас – къде ми е блузката, къде са ми лъжичките. Всички завивки на едно място, всички кухненски работи хубаво увити и в кутии, ако трябва и етикети ще се сложат (това ако разопаковането ще се случи много после или ако друг ще го прави). Много е важно да се усвои и изкуството Тетрис – или как да навреш двеста неща в половин кашон. Пети етап – ПОДРЕЖДАНЕ.

6) Почивка. Свършил си много работа, доволен си от себе си, гордееш се даже. Организираният транспорт (бил той и автобус 204) ще свърши останалото. А може и  посрещачи да си организирал. Седни, обядвай, завърти два телефона, похвали се. Шести етап – ЗАДОВОЛСТВО. Много важен етап. За да обичаш местенето.

7) Съвсем спокойно и методично отваряй багажа по категории и го реди в почистената нова къща. Направи го още първия ден, преди да си се превърнал в мишка, която живее в кутии и ходи на работа с едни и същи дрехи. Ако трябва, пропусни един сън, но не спирай, докато на си харесаш новата къща. Седми етап – ОСТАНОВЯВАНЕ.

8) Покани си гости – това са подаръци, пиене, усмивки и правене на нови спомени. ОБИЧАЙ си къщата.

–––––––––––––

Това за организираните хора. Другите не ги знам :)

––––––––––––-

Сега… на мен тая задачка ми се получи по-сложна. Един вид – второ ниво :) Щото трябваше да тичам и за документи, да карам късни смени, да давам обяснения защо искам да ходя точно при тоя мъж и точно в тая държава, и грип пипнах… Освен това местенето се разтегна в цял месец. Много е неприятно толкова време да се будиш с мисълта, че имаш нещо недовършено. Ама това е – като местя чак толкова покъщнина, завися от хората и от времето. Накрая всичко се уреди – продадох перарлнята и телевизора, ама на приятели, Яна ще дари принтера ми на ЛЛЛ, Маги ми приюти саксиите, Яна пренесе папагалите при маминка, сестра ми получи сериозно количество колети, Силвето получи подаръци за новата къща… а тати дойде с ван, натовари ми нещата и ми взе биричка :) Изкарах си два дни отпуска във Вършец, Надя и Люси ме изпратиха до летището…. където се оказа, че куфарът ми е точно 600 грама под максималното разрешено и готово :)

Тука ми отидоха 20 дни да се мъча да си почивам, ама и да свиквам, ама и да си обгрижвам мъжа, ама и да докладвам на всички разтревожени българи, ама и все пак да почивам и да съм усмихната и щастлива. Та… запретах ръкави и пренаредих мъжкия гардероб. Извадих всичко, сгънах всичко, направих спретнати купчинки и ето – две освободени рафтчета за мен. Строих Лиор да ми закове пирони, щото едното мърдаше и сега куфарът е празен :) А на ден 20ти дадох 40лв във Всичко за долар и пренаредих кухненския шкаф. Същата процедура – извадих всичко, измих и пренаредих всичко. Нищо не изхвърлих – мойто мъж не дава. Или той си мисли, че не съм изхвърлила 50% от грамадната му колекция пластмасови кутии. Имам много впечатлителни снимки. Шкафът преди, по време и след Революцията. Ама ми забраниха да публикувам снимките. Показахме ги на един негов приятел и той каза англо-немско-иврито варианта на “Брат, имаш си жена у вас!“.

Много съм доволна – купих едни пластмасови касетки, нещата са подредени по видове, оказа се, че чиниите са повече от 3, намерих някакви консерви и канелони и изхвърлип праха за пране от шкафа  храната. Следваща мисия е да дам още 15 шекела за органайзер за найлонови торбички и да намеря (някакси) висока поставка за порцеланови чаши. В Икеа няма. Вече почти нищо не е извън шкафовете или на височина, която не мога да достигна без подскок. Другия месец ще взема плетени кошнички (ако намеря нещо на нормална цена), за да организирам и нещото, което наричаме маса. Искам да подредя двата много дълбоки рафта, щото есга са като под леглото на Кристофър Робин – подозирам, че има нови форми на живот, но не мога да ги достигна по никакъв начин.

Освен това ходихме на гости на майката на Лиор. Сътоветно сега имаме ютия, миксер, ринг за торти, форма за кекс и тавичка за пай и пица. Наследство :) Да речем още месец и ще вкарам къщата в ред. Но дори и сегашната ситуация ме прави щастлива и даже е гордея. Вече цели ТРИ пъти успяваме да разчистим масата и да вечеряме хубаво. Някой ден ще му намеря място на тоя лаптоп, честно! А, и покривка ще си купя, пък!

И така. Колкото време се изнасях, тука толкова време се нанасям. Ама и за никъде не бързам, уговорихме се, че нямаме срокове и задължения и че връзката ще върви с каквито си иска темпове. Само аз съм се заинатила да разуча хранителните магазини в най-скоро време, че се дразня така. Иначе сме си почти като семейство – пералнята не работи и пера с Вулканчето и изплаквам на ръка, прегоряхме на едно барбекю и вечер се мажем един друг с крем, сутрин вече ни мързи да правим закуска… И ми откраднаха колелото. Преди да го пробвам. Остана ми кошницата и сега в нея си редя картофите и лука. И отгоре целина и портокали за разкош :)

Тоя ден с колелото… не изпаднах в депресия или ярост, само защото изхарчих 40лв за нови обувки :) Два чифта :) Оказа се, че тези, които харесвам, са от минали колекции и са на разпродажби :)))))

–––––––––––––––––––––––

Абе, имам и снимки, ама друг път. Картофените цървули се опекоха, та ще е обличам и ще ходя да нося на Лиор обяд. Щото имам карта за автобуса :))))

Advertisements

5 коментара on “Стар дом – нов дом”

  1. Вили каза:

    Пренасяла съм се цели 8 пъти, уж всичко си ми е тук, но още си търся кафявата жилетка, която някъде изчезна.

  2. Svetlina каза:

    Бих обвинила Емо. Със сигурност той я е взел!

  3. justjulia каза:

    Пренасяла съм се три пъти и нито един от тях не е бил толкова организиран :) Ама то и аз не съм от организираните хора извън работа. И освен това и без да с епренасям ми изчезват нещата, ама това е щото съм много подредена :)

    Ще очаквам отчет на намереното в двата шкафа, че се заинтригувах :)

  4. justjulia каза:

    Забравих да кажа, та да допълня. На 8 март местихме една приятелка в нова квартира, аз бях превоза, за хамалин бяхме вебували приятеля й. Но, на втория курс останахме двете сами, че после да си се видим по женски и да си се почерпим. Пренесохме, направихме си кефа и после дните се занизаха нормално. 20 дни по-късно си отварям багажника след работа и откривам един чувал с посуда … ми забравили сме го :) (едно – това показва колко често си отварям багажника; второ – колко този чувал не й липсва на моята приятелка). Да ви кажа ли този чувал къде се намира … все още :))) Просто организирана работа ви казвам еййййй

    И едни сандали имам в багажника от септември, ама това е друга история :)))

  5. Svetlina каза:

    Ей сега виждаш ли що са нужни такива като мене :))) Да ви вкарват в правия път :) Даже бих ти дала пет лева, да ми дадеш да ти изчитя багажника :) Аз така навремето офертирах асистентката по една от библиотераските специалности да ме пусне да й подреждам кабинета, че направо не ме свърташе да го гледам разпилян…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s