Антъни Капела 2

Ако си мислите, че само Антъни Капела може да разказва истории чрез манджи… ми лъжете се :) Аз изчетох и книгата за бурата-та и съм още по-впечатлена от човека, тъй че сега и аз да разкажа нещо :))))

С Лиор си имаме периоди. Не дни, не седмици, имаме си…  онези протяжни часове преди закуската, неговите еспресо+цигара, докато се мъча да намеря пода, страховития един час преди обяд, ОБЯД, времето преди вечеря, ВЕЧЕРЯ, време да пишем думички в лилавата тетрадка. И всеки период си има нюанси :)

Понякога абсолютно ни мързи да излизаме от вкъщи, той вади някакво агне от хладилника и ми казва, че мога да направя магия. И аз го накълцвам на тънки филийки, омазвам го с разни подправки, чесън, малко люта чушка за ядец, кетчуп и изобщо… Хвърляме го във фурната, надничаме всеки пет минути и то става… невероятно :) През това време съм панирала някакви гъби и съм открила птитим в шкафа. Не го знам какво е, но му слагам индийско орехче и го сварявам. И на другия ден откривам, че това е израелски кускус и че съм го сготвила правилно.

Понякога пък напротив :) Ядем в неговия офис. И обяснявам на колегите му какво има в цървулите, а той дава разяснения за българската мусака и тукашното нещо с патладжан. Яде на крак, колко било вкусно, ама дай сега да изпушим цигара.

Понякога той ми прави нещо за закуска и ми дава да си ям в леглото. Но той яде културно на масата. Между лаптопа и умния телефон. И то е или със сирене или с шоколад. Няма средни положения при нас :)

Понякога се вдигаме до магазина, избираме половин час и накрая се прибираме с лук, картофи, сирене и пилешки сърца. Изхарчили сме сума ти пари, но вечеряме салата със сърца, настъргани моркови и лимонов сок. Безценно :) Той и дробчета по селски обича, и език ме уговаря да готвя, може и да сме му напипали слабото място на тоя Адам…

Понякога пък той решава да организира барбекю и да опече по едно кило месо за всичките му приятели. И ги кара да ядат от салатата ми с домати и българско сирене, моля ви се. Те си ядат, аз си се пърля. В резултат вече цяла седмица сънувам, че ме бие ток, спя на една страна, охкам и не давам да ме прегръщат. А от вчера си сменям кожата и всички ме мразят – мислят си, че съм ходила на плаж, докато са били на работа.

А понякога се налага да е Великден. И боядисваме яйца, а вечерта след съботното барбекю правим козунак. Заедно. Аз бъркам като побъркана, той сипва брашно. После аз блъкам тестото 100 пъти в плота, той гледа съучастнически. После “чакаме“ да втаса. Разточвам и редя шоколад, той се крие на балкона. И в един заспиваме в стая, която мирише на печена захар и… абе празнично ни е :)

И на другия ден излиза, че по време на Пасха са забравили да убиват пилета и сега няма какво да напълня за Великден. И се налага да страдаме с босилекови ньоки Болонез. Добре че имам щедра ръка и знам колко вино да сложа в соса :))) Е, пилето все пак ни се сбъдна – ден по-късно, ама кой ги брои :)

Тая година го пълних с гъби масловки, зелени маслини, спанак, розмарин. И топено сирене и цяло яйце, разбира се. И цялата работа върху ориз с булгур и спанак. Да, тука също имат булгур, само му викат бУргуль.

И така де… случва се да ни мързи, случва се да не ни мързи. И някой път даже си помагаме. Или откриваме съкровища в шкафа :) Разбира се, още ми мрънка за оная супа със застройка, аз компенсирам с мусака в четвъртък и кюфтета с пържени картофи в петък… да видим кой кого :))))

Стига сме били описателни, дай да радваме окото на Надя :)

И за доказателство, че пихме арак, да плесна и тая снимка:

И Великденско…

А споменах ли, че това всъщност е рецепта от румънски блог? И цялата работа е само с 4 лъжици захар. Много вкусно стана, Лиор е редил парчетата, та даже е и красив козунакът.

И пилето :)

А в Кириат Биалик имат ето такъв магазин и аз НИЩО не си купих от него :)

Advertisements

5 Коментари on “Антъни Капела 2”

  1. justjulia каза:

    Абе добре си живеете като гледам :) Пупу да не ви е уроки :)

  2. Маркуча каза:

    Аз само да река, че на снимката с арака има повече куче и по-малко арак :) И
    стига с тия кулинарен-блог-ама-не-съвсем, уж описваш някаква невинна случка, пък отвсякъде дебнат мусаки с патладжан, пилета с булгур, задушени езици в сос с гъби масловки… хайде до скоро, че май трябва да ида до кухнята.

  3. Svetlina каза:

    Смееш да твърдиш, че кучето не е живописно?
    За наказание ще ти кажа къде бях днес :)))))

    http://en.littleprague.co.il/

    Плачи, мили мой, плачи :)

  4. Маркуча каза:

    Ба, ще плача — направо пия (чешка бира хем)! Поне aракът ливански ли беше, та да завидя малко? В чашка, пълна догоре с лед?

  5. Svetlina каза:

    Младежо!

    Какъв лед, какви чаши на седемчасово барбекю по средата на парка? Тук арак се консумира със сокче. Даже си цедят сами портокалите :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s