В борба с Израел

Искам да ви кажа, че изобщо не е лесно да си българче в Израел, обаче се справям. И сигурно очаквате да тръгна да обяснявам за плюещото х, писането отдясно-наляво, за това, че съм в Ориента и как било нормално и е трябвало да очаквам да има разлики. Ама я ми посочете някой, дето може да ги предвиди тия:

  1. Гугъл упорито мисли, че съм рускоговоряща. Единственият начин да намеря рецептата, която ми трябва, е да я търся на английски или в Wiki. Няма компютър, който да не ме препраща към google.co.il и това сериозно ме вбесява. Google images се пада третият надпис отдясно-наляво. Вече мога да го уцеля със затворени очи.
  2. МюТорент ми се самоъпдейтна и сега е на иврит. Четвъртото меню отдолу нагоре и после второто вдясно е remove torrent and files :)  
  3. Ориентирана съм, ама на куково лято :) И пак съм по-оправна от Лиор. Той може и да знае къде е запад и че на ъгъла на Рошилд и Шенкин има банка и спирка на автобус 5, аз обаче си нося карта на града и при нужда спирам под първата табела и я разгръщам like a pro (и после почвам да я въртя, докато не застане в моята посока). Освен това станах спец по автобусите. Никога не знам по коя улица минавам, но знам landmarks за всяка спирка, която ми се налага да ползвам. Примерно под балкона минават 5 автобуса и аз научих Лиор, че два от тях ходят на пазара, а един друг минава близо до офиса му и няма нужда да чака най-редкия автобус на света :) (да не казвам пък какви хубави тениски му купих, последния път като се загубих)
  4. За обяд никой не ти предлага хляб. В най-добрия случай можеш да получиш филийка черен хляб. За сметка на това спокойно можеш да излапаш една салата за закуска. Наситнена до състояние, в което не можеш да познаеш съставките, но пък можеш да ги консумираш с лъжица или сламка. Това, дето на английски е spread, тука е salat (да видите нивото на моя иврит). Боря малоумните им менюта с домашна храна и шоколад. Мхм. Щото те в заведенията за обяд нямат и десерти. Ах, и си нося кетчуп в чантата. Обмислям да добавя и айран :)
  5. Тука е напълно нормално да ти изкрещят „Слиха!“ (звинете), да те сръчкат в ребрата и да ти минат през краката (бааааавно). Вече ръчкам доста сносно.
  6. И карам колело. Едни такива общински – зелено колело под наем, което плащаш на час. За половин час – не плащаш. О, изненада! Сичкото евреи пълзят с тия колелета – няма да казвам колко пъти трябва да спирам, за да не се забия в някой спящ на волана. Освен това карат по велоалеи – само дето по тях има повече пешеходци, отколкото по пешеходните. И те също спят. Веднъж карах зад три жени, които задръстваха целия път, срещу тях се зададе човек с колело и поне 3 щайги багаж, тия не се помръднаха, ние дрънчахме със звънците, дрънчахме, па се сблъскахме. Аз не можах да се пребия, ама неговия багаж съборихме. Лелките даже не се обърнаха да видят какво са направили. Аз затова сега звъня веднъж, карам бързо, крещя Sorry вместо Дръпни се и блъскам наред. Като не щеш мира… на ти Светлина на колело. Успявам да докарам 25 минути нещо, което е 20 минути с автобус. Така им се пада на автобусите! Като си мислят, че карат картофи, да карат без мене :)
  7. Упражнявам си мозъка. Орехи не мога да ям, че са много скъпи, ама хората си оставят по автобуси и спирки разни прочетени вестници, освен това по офис сградите и по улиците сутрин раздават безплатни вестници. Ако ги разгръщам отляво-надясно, бързо намирам судокуто :)
  8. Поканиха ни на сватба и аз смогнах за една седмица да разпитам двеста човека каква рокля ми трябва, да гугълна това-онова и дори да намеря сайт с културен английски и картинки. Самичка си намерих адреса, избрах си рокля и хоп – готови сме. И чанта си купих, даже две – по една от първия и втория магазин, с малка засечка – навръщане се загубих, но пък намерих къде да взема много  хубави тениски за мъжа. Кой е казал, че в Тел Авив продават само цигании и лъскави работи – Светлина каквото търси, намира.
  9. Докопах си една телевизия, дето дават От местопрестъплението Маями, Кости и Лас Вегас. И една, дето по цял ден подреждат, ремонтират и правят разпродажби. На английски :)))
  10. И още двеста работи, за които ще пиша друг път :)

И понеже това НЕ Е кулинарен блог, да кажа и за сблъсъка в кухнята :)

Има дни, когато се правя, че не съм в Израел и нагъвам таратор, докато Лиор яде сандвич. Или дни, когато го уча да яде лозови сарми със сирене и орехи. А има и дни, като днес, когато използвам всичко, дето ми мине пред погледа и си разглезвам мъжа :)

Значи… той искаше сос с горчица и мед (цяла седмица ми се моли да го купя тоя мед :)))). И ме заведе в магазин, дето точно срещу горчицата имаше пилешки гърди на примоция. Идеално. Веднага докопах и някакъв сос от нар – абсолютно черен, гъст, кисел и малко сладък (не че знаех предварително) и това реши всичко. Докато Глезльо си избираше сиренце, аз измислих вечерята :) Награбих портокали, нана (като джоджен, ама не), карфиол – нали сме в Страната на Плодчетата :))))

Сотирах в масло червена и светлозелена камба (тука нормален пипер нямат, но пък имат поне 5 цвята камби), някакъв половин лук от оняден, отгоре лиснах соев сос и наредих месцата. Тая работа много бързо се зачерви, тъй че сипах малко водичка и я преместих на бавния котлон :) Сварих половинки бебета червени картофи с обелката (и такова не бях яла до преди четвъртък), разтопих още малко масло, изцедих портокал в него, и сума ти сос от нар, нахвърлях картофките, попарен карфиол, доста нана, че и лимонов сок.

И дойде ред на прословутия горчичен сос. А то – две минути :) Стопих масло, отгоре горчица, мед, черен пипер, розмарин, малко вода, разбъркваме, пробваме двеста пъти и готово :) Лиор много обича да ми помага.., когато дойде ред да опитвам :)

О, и ядохме някакъв хляб с ядки и плодчета. Аз си чупех там, дето няма плодчета :) И съм много щастлива, че не му угодих да направя и плодова салата :)

Не знам коя снимка е по-хубава, тъй че ето и двете. Споменах ли, че вечерята беше ама много много много вкусна? И сочна. И най-накрая ядохме сос :))))

This slideshow requires JavaScript.

––––––––––––

От днес в блога ще седи и колонка с нещата, които ми липсват. Почвайте да приготвяте подаръците – мисля наесен да мина да си ги събера :)

Advertisements

11 коментара on “В борба с Израел”

  1. ikaterinska каза:

    Спокойно! И на мен все ми дава резултати на руски :) Решението – от сетингите на гугъл избираш език – да търси само резултати на български. А сосът от нар (меласа от нар му викам аз) много върви на сьомга.

    Звучи така, сякаш все пак се чувстваш добре и си прекарваш чудесно – надявам се :) . Ама пиши по-често, все проверявам рийдъра и все те няма :P .

  2. ikaterinska каза:

    Забравих – много съм гладна в момента. Това на снимката изглежда умопомрачително!

  3. Yana каза:

    Я шът! Звучи като да се забавляваш. :-) Аз бих направила списък с нещата които НЕ ми липсват. По-ободряващо и повдигащо духа е. lov u!

  4. Svetlina каза:

    ХАхаха :) Аз точно написах, че ще го сложа тоя списък и Интернетът умря :) Днес пак ще идва техник – евентуално може би тоя път ще раздавам шамари :)

    Иначе настройките на гугъл може и да ги уцеля – понякога не ми излиза на иврит :) Още по-лошото е, че мойто мъж има WinZip само на немски :) Само за Файърфокс можах да го убедя да свалим английската версия :) Та и компютъра като цялата работа – делим, ама не баш и сме съгласни, ама не баш и сме доволни, ама горе-долу :) Ма пък по равно :)

    Иначе аз сьомга не ям. Посткоитално погинали рибоци – ето така ги вижда моят болен мозък. Но Лиор е известен със своята сьомга в Тариаки сос, тъй че му предадох да пробва и с нара :) Мерси :)

  5. Yana каза:

    „посткоитално“
    много забавна дума, ке умра от смях :-D:-D:-D:-D

  6. Svetlina каза:

    Аз съм ентелегент :) Посткоитален, летален и проактивен са ми във всяко изречение :)

  7. An каза:

    „Та и компютъра като цялата работа – делим, ама не баш и сме съгласни, ама не баш и сме доволни, ама горе-долу :) Ма пък по равно :)“

    Нали знаеш каква е идеалната еврейска сделка? И двете страни да са по малко недоволни! ;)

  8. Svetlina каза:

    :)))))))))))

  9. Вили каза:

    „Гугъл упорито мисли, че съм рускоговоряща“, това е щото си русичка

  10. Маркуча каза:

    Като казващ «истински разтапящ се кашкавал», имаш предвид « истински {разтапящ се кашкавал}» или «разтапящ се {истински кашкавал}»? Щото второто е по-трудно :)

    Re: иврита в менютата — направи си отделен акаунт, настрой си езика и повечето програми ще ползват точно него.

    Re: общинските колелета — някой въобще плаща ли или всички карат по половин час и взимат ново колело? Питам, за да знам дали съм безнадеждно културно-географски увреден, или и на други е хрумнала тая дребнотарикатска схема. Зарежи т’ва «Sorry!», прави като туземците: викаш «Слиха!» и газиш ба-а-а-а-авно или по-бързо според случая.

  11. Svetlina каза:

    Тука и двете са трудни (за кашкавала), май само пармезана упявам да го разтопя :)

    Аз съм с отдлен акаунт, иврит и това е :) Или немски :))))

    Иначе колелетата… ти плащаш абонамент и отгоре на него плащаш 1 евро на час. Или 0 за 30 минути. При всички положения не са на загуба ;)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s