Старата песен на нов глас

Майчиното недоволство от мен достигна нови висоти :)
Сега не само съм й крива, ами и може да ми се обажда за моя сметка. Щото, виждате ли, само за храна съм била говорела и само съм си била угаждала и така не може.

А на нея ясно ли й е, че:

  1. Това е блог, а не корабен дневник – не е изчерпателен списък на нещата, които ми се случват – редовно пиша за събития от преди седмица или за нещо, което само ми е хрумнало. Така се случва.
  2. Аз си имам връзка и се опитвам да я заздравя, развия и тралала, също и да участвам в нея. И има цял куп неща, които не искам да пиша тука, къде щото предпочитам да си останат лични, къде щото знам, че накрая ще стигнат до нея.
  3. Като ми се обажда 3 пъти в седмицата, нямам какво толкова да й кажа. Не е като да мога да си позволя да ходя на сафари в Рамат Ган всеки уикенд. Ето, днес ходих до Всичко за долар и на женския пазар. Това не е щото само храна ми е в главата, а е щото днес пазарът затваря и цените са ми по джоба. И почти слънчасах, та цял следобед си лежах и правих нищо.
  4. Дори нещо да съм я разочаровала, позицията й на майка би трябвало да е успокояваща. Не нападаща. Абе… поне да си затрае.
  5. Като я питам какво да готвя за вечеря, очаквам а) да я зарадвам и б) да ми каже какво да сготвя за вечеря. Аз се опитвам да имам някакво зряло общуване с нея  и да не се вбесявам от нищо, тя нито се опитва, нито нищо. Приела е, че съм хипопотам и това е – нищо не може да го компенсира.

Отделно, че тук събитията ми са от съвсем различен вид :) Изобщо никога не съм наясно кой ден от седмицата е, доста еднакви ми се получават. Никой не ми звъни по телефона,  не гоня никакви срещи и срокове – ходя с раница и фотоапарат, никакви часовници, нищо. Много ми е хубаво. Един цял нов свят – свят, в който може да е много шумно, а може да чувам само себе си. Понякога всички тия хора, говорещи на 200 езика, са ми просто бял шум и аз си вървя и си приказвам със себе си или пък и се карам с Лиор и хич не ми пука – даже ми е кеф :)

Събитие ми е, че купих пералня. Събитие ми е, че купих и щипки и вече не е проблем да си простирам чорапите на терасата. Събитие ми е, че Люси вече втори път ми се обажда. Събитие ми е, че днес си купих едни плетени кошове и в магазина говорих само на иврит. И че утре ще пренаредя още едно ъгълче от къщата. Подредя имам предвид :)

Събитие ми е, че ми се получиха вторите лозови сарми. Първите не станаха много-много. Събитие ми е, че в понеделник сме канени на сватба. Четвъртата сватба в живота ми, първата сватба, на която съм канена като притурка към някого, а не щото ме обичат. И всъщност е хубаво :) Хората да те приемат за неразделна част от нещо. Хубаво е да си имаш половинка. И той да ти звъни да те пита верно ли си го пратила до магазина само за масло и бира.

Събитие е, че Маркуча и Ан Фам ми пишат писма. И че спрях да се беля и вече мога да нося рокли. А днес събитието е, че е уикенд и мога да си лежа между купчините пране и да гледам как Лиор цъка ПС3.

Случките вече са друго нещо. Случва се да ходим по комшийски у една немкиня да играем Wizard. А като ни мързи – уча Лиор на сантасе, а той ме учи на дурак. Или дружно учим Клаудио на немската игра и ядем телешки и зеленчукови шишчета. Случка е да се запозная с неговото онлайн другарче от Канада или да ме заведат на китайски с бъдещите младоженци и да платя 40лв, задето сме видяли хлебарка колкото палеца ми. Случва се и да ям хамбургер при Мойсей и да осъзная, че тва над мене не са чайки и гларуси, а най-грамадните прилепи, които съм виждала.

Също така се случва да ни се обадят, че в Рамат Ган било имало изложение на храна, аз да си помисля, че е нещо като изложба, ама на храна, а то да се окаже грамадна поляна с шатри, където най-лъскавите ресторанти предлагат да опиташ от всичко – на съвсем нормални цени. Да ям креп (абе – катма с шоколад), да ми подарят цял буркан шоколад и след това да опитам най-доброто месо в тая зеленчукова държава – ей този Bife Ancho Argentina.

Advertisements

2 Коментари on “Старата песен на нов глас”

  1. justjulia каза:

    Хубави са си ти събитията … и хранителни :), което радва моята изгладняла душа (абе много ми се яде тия дни, откачам направо и ще стана тюлен). Я си се радвай на събитията аааааа, по-добре ли ще е да пишеш – ходих на работа, прибрах се и си легнах – станах и пак ходих на работа – прибрах се и си мегнах – и т.н.

    Обичам такива събития като твоите, я си ги събитийвай и изживявай и да не ти дреме … и си яж кат ти е вкусно :)

  2. Ani каза:

    Темата с килограмите и храната ми е позната. Знам какво е! И понеже е нещо, което е поправимо и за да ми се махнат от главата всички с тъпите подмятания и саркастични погледи – ето – сега съм слаба:)И да ти кажа е гот – всички дрехи ми стават, на плажа нещата са супер и въобще…За решителен и позитивен човек като теб това ще е нищо работа! Виж проблема с майка ти….така както го описваш – няма оправия май…


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s