Семеен статус неомъжена – също с право на глас

Седя си и се чудя (вече трети ден) дали пък ми е работа. Абе не ми е работа, ама що да не се изкажа и аз. Знам, пак ще излезе, че нямам деца и че не разбирам, ма нищо, аз мога да модерирам коментари.

Зачела съм се в бгтатко (и коментарите, и коментарите), което комбинирано с новата ми мрежа от 200 най-добри приятели във Фейсбук… е просто ме побърква.

Там понякога (съвсем редовно) пише цял куп глупости, които са предадени ту като „голямо научно откритие“, ту като „безобиден“ коментар под нечия бебешка снимка. Аз нямам нищо против да си мислите каквото си искате и да си го и казвате на глас, обаче не може ли във вашата къща? Не може ли като критикувате, това да е лична позииця? Пак може да цитирате и линквате изследвания и примери, ама… нали… по-така. По-необидно, ненатрапващо се, някак си по-човешки.

Ей така примерно – на своя територия казвам какво мисля аз от позицията си на 23годишна рошла:

  1. Поколението, дето било направило Демокрацията, сега било произвеждало голите абитуриентки, щото нямали време да възпитат децата си/ не знаели как/ всеки бил възпитавал по свой тертип и напук на другите/ било повредено от консуматроските държави/рекламни кампании. Айде бе :) Голите абитуриентки имаха и културно облечени съученички. И всъщност бяха малцинство. И начинът, по  който протичат баловете, не е признак, че сме по-меркантилни от преди, а е съвременният израз на ориенталското в нас. Такива сме си, няма какво да се крием. И никаква въображаема общност, наречена Поколение, не ни е виновна. Има си родители, има си учители, има книги, има приятели, има личен пример, има идоли. Те всичките са от различни поколения и всичките влияят на оформянето на малките човечета. Доколкото изобщо има нещо лошо и има виновни. Аз нямам нищо против хорското щастие. Да  наблегна – абитуриентите не са деца, хора са. Сами са си отговорни, сами си решават, сами се излагат, сами се правят щастливи, сами си градят и рушат мостове. Който е искал (когато е трябвало), попобутнал ги е, дал е насоката, те са си избрали траекторията. Или пък са си избрали да си лежат и да си гледат кефа. Това е като сега някой да прави забележка на майка ми, че съм избрала да не си гладя панталоните или  пък да напусна вече втори университет. Ми не е виновна жената, аз сама така си реших. Защо й приписвате вина?
  2. Децата имали били някакъв огромен потенциал, на който ние трябва да служим – дали ще купуваме игри, храни, кукли, които  да го стимулират и развиват, дали ще ги оставим да виреят на поляната, понеже те имали по-правилни механинзми за научаване, възприемане, развитие и вроден усет за добро и лошо. Важното е, че родителството е професия (особено ако детето е още бебе) и ние трябва като робове да служим на тези кандидат-личности и да им осигурим богат избор от бъдещи успехи – ние им даваме средствата, те си ползват уменията и… накрая няма кой да чисти телефонните линии (който чел Стопаджията, чел). Ми пък не :) И така да е, родителите също са хора. Имането на деца не е професия, дълг или зачеркване на личностите мама/тати. То е етап и от тяхното развитие. То е нещо прекрасно, съвсем естествено (и натурално :)) и съвсем не толкова трудно – я колко деца и родители има по тоя свят, така ли щеше да е, ако беше трудно? А тези мили дечица, като пораснат и не оправдаят очакванията (или пък не си изберат нещо, което мама тайно е желала, но никога не им е казала)… кой ще ги гледа? Знам, знам, dream big, ама нали трябва всеки ден любимият човек да види, че си уцелил гърнето и да засвидетелства радост (нали трябва да имаш и нематериални опори, самочувствие, чувства, това-онова)? А той (те) – се мръщи, в първи клас още не решаваш системи параметрични неравенства от n-та степен с к неизвестни?! Как смееш! Та те са вложили в тебе 1-2-7 години, толкова и толкова хиляди левове, стояли са до леглото ти, когато си бил болен (това невероятно мъчение да бъдеш с детето си)! Във втори клас получаваш първия си бележник, но вместо шестици редиш тройки и четворки. Ти вече знаеш, че заслужаваш много, но и знаеш да не се напрягаш много. Къде ще си решил, че учителите нищо не разбират, къде ще си решил, че ще ставаш бизнесмен и че училището е просто досадно забавяне, къде си разочарован и отчаян и обезсърчен, къде пък имаш нов Плейстейшън и вече правиш планове за първата си кола (на 16, разбира се). Накратко – способностите на твоето дете не са безкрайни, то очаква всякакви видове фийдбак от тебе (спомни си как работят прилепите), не е нужно винаги да си безгрешен, строг, обичлив или там който принцип си избрал да следваш и… честно казано – твоето дете има шансове за щастие и без да го заливаш с грижи, имущество или списъци с университети в Европа.
  3. Родителите трябвало да са приятели на децата си. Тъй ли? Що, какво им е, не знаят как да са родители ли? Всяка жаба да си знае гьола, така ли беше приказката :) Вие уважавате ли приятелите си, считате ли ги за опора, стараете ли се да не им опетните името, стараете ли се да оправдаете доверието, любовта, очакванията им? Ако да – сигурно сте имали родители на място. Родителят трябва да положи основите, да даде дефинициите, критериите за всички тези качествени определения – не да отговаря на тях. Не да иззема чужди функции. Не да се самонасажда като задължително условие за правилното функциониране на твоя живот. Носи червейчета, носи, носи, обясни ти как се лети, па те бутне от клона. И ти си доволен и щастлив, че ей на – можеш нещо. Можеш и сам. Ти си Нещо. Родителят-приятел е като бастун за детето – вярно, че няма да падне и да се пребие, ама и няма да се научи да лети, няма да поиска да лети. А няма и да поиска да си търси и намери приятели. Това вече го говоря от опит – виждала съм деца, които общуват само с приятели, избрани и одобрени от родителите, и не проявяват никакъв интерес към външни хора, както и към забранени дейности. Защо да се катеря по дървета или да замервам съседите с водни балони, като моят най-добър приятел Мама не прави така?
  4. Децата трябвало да се пазят от компютърни игри, хазарт, филми с насилие, книги с жаргонни изрази, чалга, родителите трябвало да се образоват на тема Фейсбук, Туитър, блогове и форуми. Да не влизаме в подробности, че моето понятие за дете се различава много от масовото разбиране. Обаче вие сериозно ли твърдите, че вашите отрочета не могат да правя разлика между реално и фалшиво и между добро и лошо? И че ще се научат, като им прилагате цензура? Пф. Добре. Нямам какво друго да ви кажа.
  5. Имало било грешни и правилни начини за гледане на бебета и е от огромно значение да промотираш своя начин под снимките на бебетата на всичките си познати, също по паркове и кафета. Я пак? Ако ще къщата ти да е направена от екоматериали, да няма нито един ръб, да си кърмила две години, след това да си захранила с щастлива био храна от Хималаите, никакво месо, розова кашерна сол и гий, да го обличаш само в еко френдли материали с естествени оцветители, но в същото време в джендър неутрални цветове и с кройка, която позволява на кожата да диша… непоискано ти е мнението. Ще накараш другата майка да се чувства не-щастлива. Може ядосана, засрамена, отегчена, а може направо да иде в кръчмата и да се напие от мъка. Аман от съвършени мами и техния светъл пример! Тихичко… на ушенце… да ви кажа, че тия, грешно отгледаните, бебета пак стават хора ;)
  6. Хайде сега, върнете се обратно до първия ред, прочетете, че не се имам за получовек, понеже нямам деца, помислете дали имате да ми кажете нещо… или ми купете шоколад.

Ясно ми е, че сега много хора си мислят, че целта не трябва да е щастие, а успех. А ако не си щастлив, успял ли си?

––––––––––––––––––––––––––––––-

5:13:42 PM nadya

Кво праиш?
5:13:44 PM nadya

;D
5:15:48 PM me

mmmm
5:15:58 PM me

samoubivam se ritualno
5:16:04 PM nadya

Що?
5:16:04 PM nadya

5:21:00 PM me

пиша в блога по скандална тема
5:21:10 PM nadya

оу
Advertisements

9 Коментари on “Семеен статус неомъжена – също с право на глас”

  1. Маркуча каза:

    И тия работи ги пише в БГтатко, редом до «От другата страна на пениса», «За какво говори въображаемата жена» и «Евтините жени на София»?! Да нямат скрит форум «Мъже под чехъл»?

  2. Маркуча каза:

    И още едно, старо, но златно: http://bgtatko.bg/4211/zmiya-uhapa-silikonov-byust-umira/

  3. justjulia каза:

    Толкова много си права, абсолютно те подкрепям. А колкото до всички вманиачени родители – чакай да видиш като им влязат децата в пубертета ;) Както мога да потвърдя от опит – те тогава става страшно.

    А от идеални родители по форумите – аман. Това идеалните жени в БГ се нароиха като гъби – супер майки, перфектни домакини, перфектни съпруги, перфектни професионалистки … ааааа не на мене тия, да ви видим на живо. Та от мен да знаеш, това дето се пише изобщо не е онова дето е истина – примери мога да дам бол, особено лични :)

  4. Svetlina каза:

    Хахаха :) Маркуч, Маркуч :) Откъде се извъди такъв семитофил, бе :)

    Иначе бгтатко си е добър сайт, ама малко в повече ми идват всичките тия алтернативни мнения, с които ме заливат – общото е, че никой не одобрява сегашното положение – едва ли не сме тръгнали да унищожаваме малките човечета. Пък то не е така – има още малко време :)

    Оф, Пулия, Пулия :) Препоръчвам ти да прочетеш 400те страници за борба с кризата в бгмама – там най-сериозно се твърди, че супер-мамите се къпят след всяко ходене до тоалетна, телата им са вечно обезкосмени и невероятни и пестенето от вода, козметика или луканка е немислимо. А мамата, която предложи седмично меню за по 10лв на ден, не е супер.

    Всичките тия работи аз може да ги възприемам като забавни четива, ма има хора, дето ще им се вържат. И какво правим тогава?

  5. Маркуча каза:

    Ни съм фил, ни фоб, не разбрах откъде си направи такъв кардинален извод :) Иначе сега видях, че имало и бгтатко.цом освен бгтатко.бг.

  6. helen каза:

    Your children are not your children. They are the sons and daughters
    of Life’s longing for itself. They come through you but not from you,
    and though they are with you, yet they belong not to you. You may
    give them your love but not your thoughts. For they have their own
    thoughts. You may house their bodies but not their souls, for their
    souls dwell in the house of tomorrow, which you cannot visit, not
    even in your dreams. You may strive to be like them, but seek not to
    make them like you. For life goes not backward nor tarries with
    yesterday. You are the bows from which your children as living
    arrows are sent forth. The archer sees the mark upon the path of the
    infinite, and He bends you with His might that His arrows may go
    swift and far. Let your bending in the archer’s hand be for gladness;
    for even as he loves the arrow that flies, so he loves also the bow
    that is stable. ……
    Kahlil Gibran “The Prophet”

  7. Svetlina каза:

    Аз се разтревожих и проверих. Змията, дето ухапала момичето, не е умряла. Моделката после ходила на свиждане, правили си снимки.
    Само ми подаваш грешни информации тука!

  8. justjulia каза:

    Хеленке, страхотно е! Копнах го във Фейсбука

  9. Svetlina каза:

    А мен защо ме нямаш в този Фейсбук?


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s