Как не станах хаджия :)

То се е видяло, че живея от петък за петък. Или по-скоро не се вижда, с тая мойта скорост на писане.

Та тоя петък се излюпихме къде 11, 11 и нещо, и вярна на обещанието си, хванах да се гиздя за пазара :) Докато не ми казаха, че ще ме водят в Йерусалим :) В просъница чух 50те минути за 15 и веднага заизбирах с кое шалче да се загърна, видиш ли, да не настина на Божи гроб :)

Купиха ми най-страшните оранжево-синьо-розови сандали с цветя. Това че левият и десният са различни, само ги прави още по-хубави :)))) Нахранихме котката и час по-късно бяхме на нещото-което-тук-наричат-планина. Подухва вятър, пече слънце, почти няма палми, но пък има четири дървета. Планина е, няма какво друго да е. То и затова тая планина я има само в македонската уикипедия.

Признавам, много е хубава столицата или трите булеварда, които видях. Къщите не са с цвят на пясък и са на по повече от 1 етаж. Абсолютно чисто навсякъде, трамваите – чисто нови. Толкова чисто нови, че на всяка спирка до машината за билети има поне по двама служителя, които ти обясняват как работи и после ти показват къде да си пъхнеш билетчето в трамвая. А той говори, свети, чист е, има сто милиона дръжки, движи се тихо и плавно и е студен като зимник.

Цените са много по-нормални, а магазините – много повече, тъй че човек спокойно може да си навакса 20те лв пътни. Както и да е, да не сме евреи, дайте да си говорим за архитектура. Не знам вие какво си представяте за Йерусалим, ама аз винаги съм си го представяла като някакъв голям музей, обитаван от някакви религиозни фанатици. Да ви кажа, че както си вървите по булеварда, пресичате един паркинг и сте пред Дамаската порта. И трябвало от другата страна да е старият град, някакви останки от крепости и красоти. Ами… тая порта е като преддверието на Ада. От двете страни на тясната уличка има маси с джапанки, бижута, наргилета, подправки, везани ризи, шапки… Не видях само домашни любимци и книги :)

Не знам що, ама бях решила, че трябва да купя броеница за маминка. Спирам се на първата малко по-красива, излиза един арабин и почва да ми обяснява как вътре има и по-хубави, истински, от камък от Йерусалим. Брех, въх, какво е туй чудо, трябва да се види! Вади ми броеница от черни камъчета, изрисувани на сърчица, уж от сребро. Пали я със запалка, да докаже, че не е пластмасова. 120лв (280 шекела). Питам други има ли. Вади някаква от костилки от маслина, която ми се разминава с разбиранията за кръгли топчета. И нея гори. И още няколко. Сваля цената на 250. 200. 100. А дали не искам да си купя пластмасова за 10? Решавам, че не заслужава да му купувам броениците и си тръгвам. Той ме преследва по улицата, изпуска някакви броеници, събира ти, тича след нас, намалил е вече на 20лв (50 шекела). Ама пак не можа да ме навие, проклет клиент съм аз.

В тоя момент реших нищо да не си купувам. Разбира се, може везана ризка, покривка, нещо за бебетата на Яна, евентуално някоя подправка. Почти изтичваме останалите сергии, като на едно място спираме, за да видя, че всъщност Via Dolorosa е улица със завой и е покрита и тя с лавки :)

Спряхме да обядваме в арабски ресторант – турска салата, иракски кубе, кебап, вчерашна пита, грамадна кана лимонана и курабийки 2лв бройката. Ама пък ресторантът беше в пещеро-катакомба.

Под сметката си бяха дописали 10% бакшиш, добре че пред входа имаше банкомат :) И на две крачки от там – входа за еврейската част на Стария град. Познава се по това, че минаваш метален детектор, а чантата ти – рентген. Пак добре, че не ме изловиха – носех си нокторезачка. И… и на две крачки от входа – Стената на плача. Което на разни други езици е Западната стена. Било е храм, сега това е останало. И вие сигурно, съвсем като мене, си я представяте грамадна и страшна, пък тя една такава никаква, напечена от слънцето,  хората се снимат с нея, евреите си овръзват ръцете и се молят нещо, жените, по-практично – пишат си желания и ги пъхат по стената. По тяхната 1\4 от стената. Щото е преградено, да не се смесват, че иначе… Будали! През някакво там време тия бележки се събират и се горят. А аз все съм се чудела как пък всичките се събират и дали няма да е много лошо да изхвърлиш нечие желание, за да сместиш своето. Цялата романтика развалят.

Особено с полицейския ван до Стената на плача. А тва грозното скеле е някакъв път към арабската четвъртина от Стария град. Но само полицаи могат да преминават. Идилия. Точно срещу Стената са еврейските къщи и една кухня за хора в нужда. Аз, разбира се, не ходих да се редя да си пожелавам работи, ама направих едно калпаво видео, да има там.

Добре де, повече снимки нащраках :)

И любимата ми  :)

Изскачихме сума ти стъпала, ама какво да им гледаш на хората на къщите. Подслушахме някакъв гид и документирах наскоро открита римска улица. Няма нищо общо с римските пътища, дето ги показваме на нашите туристи:

Цялата еврейска работа – няма 2 кв. км. Ама пак стигна, да срещнем едно дете, дето искаше да му купя някакви червени конци за 2-3 шекела. Дадох му 10, щото реших, че му трябват стотинки, изобщо не схванах частта с конците. Ама Лиор каза, че е хубаво да се носят. И тогава чудо – хлапето проговори английски. Каза, че съм добра жена и после please give more. Още му се радваме :))))

Купихме си най-готиния сладолед на света и чичкото ни каза как да стигнем християнската част. Там вече напазарувах за бебетата от един човек, който направо ни издърпа навътре в магазина си и каза, че всичко е на промоция – на половин цена. Нищо нямаше етикети, ама се разбрахме. Човекът се оказа готин, даже английският му беше поне на моето ниво. Напазарувах си подаръците и една камила за Лиор, да си има там. Само свещи за Божи гроб отказах да си взема. Някакви такива бели, със син връх, ама 4лв.

Сега, аз съм културен човек, гледала съм филми за Христос. Много добре знам, че е погребан в планината. И очаквах да си походя до там. А то, съвсем на ъгъла до магазина :) Някакъв много голям храм с много висок таван с изрисувани звезди, в него сума ти народ, нареден на опашки и няколко свещеника, показващи откъде да минеш. Един човек ни обясни, че православните не признават това място за гроба, само един камък, на който Исус бил подготвян за погребението. „Ей на тоя камък се молят руснаците“. Разбрахме се. Разгледах десетината икони, радвах се на стотината гълъба, чудих се на хората, които седят на опашка, само и само да се снимат с будката или олтарчето (така и не разбрах  кое точно е баш Гробът) и… хич не ми беше такова, под лъжичката. Даже свещи нямаше, по полилеите и кованите лампи имаше най-обикновени крушки. Аха да си тръгнем, и някакви монаси взеха да пеят на латински и да обикалят, задръствайки изхода. Е, измъкнах се – простак си влязох, простак си излязох. Някой друг да става хаджия. То не че жените ги броят за хаджии.

Решихме съвсем да си ходим. Мен ми беше малко криво, че не можах да си купя кръстче, ма то и къде ще намеря да го освещавам… Компенсирах и си купих шафран :)

Нали помните, че беше петък? Петък към 3 следобед всичко затваря, хората се подготвят за шабат. Тъй че се оказахме единствените хора, разхождащи се по алеята с магазините. Съвсем на Пловдив прилича, само дето е чисто и нямаше никакъв проблем да си събуя сандалите и да щракам боса. И аз си щраках :)

Тук-там имаше площадки, от които Западната стена се вижда от задната страна. И едни скулптури за продан. Харесах си поне шест.

Вечерта ми се обади мама. То било Петровден :)))) На тоя ден тя ходи да пали свещ, задето ни се размина една катастрофа. Аз до Божи гроб стигнах и не запалих свещ, ама на, има кой да ме мисли и да ме варди от лошо.


5 коментара on “Как не станах хаджия :)”

  1. justjulia казва:

    Нещо ти е бил кисел ден, ама аз се посмях … особено ярко си представих арабина с броеницата :)))

    И добре че са майките, все да ни/ви мислят :D

  2. Svetlina казва:

    Бе то и арабите не са тва, дето показват по филмите :) Успявам да ги различа само по формата на главата, иначе по цвят, вкус и мирис са си нормални хора ;)

  3. Yana казва:

    хихихихи! добре си се позабавлявала!

  4. Маркуча казва:

    Не бързай с хаджилъка. Един миг невнимание и после цял живот «баба хаджийка» ще ти викат.

  5. Svetlina казва:

    Тва е, ако дядо ти е хаджия. Което е ако той не е евреин :)
    По тая линия съм застрахована :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s