Купальники для всех

 

Като не ти дойде идея за заглавие, преписваш табели от Хайфа :))))

Аз да се  похваля, че вече имам виза. Позволено ми е да излизам от Израел, както и да работя в Израел. Цяла една година. По тоя повод Лиор най-накрая ми купи нормална сим карта, както и една много красива поставка за бижута. Разбира се, аз си я бях харесала предварително :) И, разбира се, той каза, че това ми е подаръкът за рождения ден :) Нищо, той така каза и за сандалките предния месец ;)

Ако някой се чуди как се получава либовна виза…

1. Събираш трите документа с апостил и им вадиш ксерокопия

2. Принтираш в много голям формат либовни снимки

3. Принтираш писма, чатове, извадки от фб

4. Принтираш телефонни сметки и на двамата, билети и изобщо всякакви справки, които могат да покажат как ви е променен животът заедно и как сте заедно (особено като не сте в същата държава :))

5. Принтираш неговите фишове за заплата – 6 месеца назад

6. Събираш писма от приятели и роднини (от двете страни), подписани, датирани, с копие на ЛК (за израелските граждани стига само personal id number) и телефонен номер за справка. Задължително писмо и от мъжа. И аз написах едно – едни нищо и никакви 13 страници с картинките

7. Осигуряваш писмо от неговия хазяин, където той потвърждава, че всички наеми са платени навреме ПЛЮС второ писмо, даващо разрешение двамата да живеем заедно

8. Снимки за документи (и на двамата), поне три копия от паспортите (прикрепят ги към досието ви – с телбод)

9. По желание – справка за обща банкова сметка

Колкото повече, толкова повече :) Иврит и английски само се приема :)

Той трябва да запази час в общината, което спокойно може да е след два месеца, тогава се явявате с всичките документи (в огромна надписана папка, разделена по категории и изобщо…). Минавате ренген и всякакъв вид проверки, редите се на опашка, събират ви документите. Но не, няма да ви приемат папката, даже джобовете не. Искат ви това и онова, вие го подавате в определен ред, те го слагат в голяма торба, заедно с квитанция, че сте платили 175 шекела (69.0676 BGN). Ако нищо не липсва, ви дават дата за интервю – между 0 и 12 месеца.

Разбира се, подредената папка и всичко взимат акъла на лелката. Тя е много щастлива да работи с нас. Mission completed.

Следващите 4 месеца Лиор учи рождения ми ден, цвета на четката СИ за зъби и квадратурата на апартамента. Аз научавам семейния статус на сестра му, селото, в което е роден и куп полезна информация (включително телефона на секретарката на неговата фирма).

Подготвени сме по всички въпроси, които Гугъл ни подсказа. Обувам пола и сандалки, слагам най-зелената си тениска, една грамадна изкуствена китка в косата и… ренген, проверка на чантите, свалете си коланите… Отново чакаме часове. Първо разпитват него – на иврит. Питали са го с какво съм се заниавала 4 месеца, как сме се запознали, какво работи, познава ли ми родата, как сме стигнали до министерството, какво имаме в апартамента…

После мен ме интервюират на английски. Как дойдохте днес? Ми той Лиор не знаеше, че автобус 239 води до тук, ама ми повярва и така. А къде живеете? Дизденгоф и Нордау. Ама кой номер? Аз разпервам пръсти и най-сериозно казвам МАТАИМ ТИШИМ ВЕ ЩАИМ. Каката почти припада. Познава ли родителите ми? Да, ама падна един сняг, затвориха града и едва се измъкнахме. С мама си говори на френски-немски-английски руски. Аз познавам ли неговите роднини? Много ясно! Ходихме на сватба и познавам 3те лели и майката и братовчедите, само чичото не познавам. Ама нищо – обяснявам аз – само майката се брои за роднина, тъй че по тая точка грешка нямам. Той кога излиза за работа? Обяснявам цялата сложна схема с графика и смените му. А вчера кога излезе? Откъде да знам пък аз?.. а, да, в 8. А кога се прибра? Нямам идея, ама след работа ходи на фризьор и до руския магазин и като се прибра, ме заплаши, че ще ми спре филма, щото искал да гледа новините в осем. Щото нали точно деня преди интервюто… некъв идиот реши да гърми евреи на Сарафово. А ти какво знаеш за атентата? Аз ли? Аз в Бургас не съм била.

Размина ми се :) Жената каза, че ни одобрява и ни прати при някакъв човек, в друго министерство, в друга сграда, да ми бил проверял апостилите. Той, милият, работи 3 дни в седмицата. На входа ми взеха нокторезачката и фотоапарата, подписвахме се, претърсваха ни, ескортираха ни в асансьора и ни заведоха в една  чакалня пълна с руснаци. По някое време ни дойде редът и като ни подкараха по едни коридори…

През цялото време се чудех тва сега катакомби ли са или някаква Черна дупка, погълнала и съсредоточила в себе си всичкия комунизъм от света. Пък аз се чудех къде е изчезнал. Едни дълги коридори, от двете страни на които имаше наредени грамадни кутии с папки, аудио касети и какво ли още не. И още много много много коридори. Болнично осветление, ту мозайка, ту теракота, хората униформени и сърдити и половината на име Евгени.

Англоговорящ чичо с униформа избра да си говори на иврит (с Лиор). Как сме се запознали? Кой кога е летял? Ще ни снимат документите още няколко пъти и като решат какво да ни правят, ще пишат факс на другото министерство, а на нас ще ни се обади Евгени. Мерси.

Отиват няколко дни, Евгени ни уведомява, че са пратили факс. Минаваме ренген, сваляме коланите и чакаме няколко часа. Още 175 шекела (за entry visa). Лепят ми двете лепенки в паспорта. Честито! Мазал тов!

Сега тръпна в очакване на следващата година, когато пак трябва да им доставим документи. А принтер вече нямам. И българският ми паспорт изтича 10 месеца след визата и ще трябва да се сменя, ама без да го връщам на Български паспортни служби.

Още не съм се освестила. Но пратих смс-и до България. Поне 400. И хората ми честитят. Радват се. Даже и Ася, дето е от Бургас :)

 

 

 

 

Advertisements

2 Коментари on “Купальники для всех”

  1. An каза:

    Хаххахаххах! Великолепен разказ! :)))) Съвсем скоро и аз ще разкажа за това как се взима българско гражданство, но при мен няма да е толкова цветно и весело. :)

  2. Svetlina каза:

    А, нямало да бъде цветно :) Само докато си изредиш имената и вече ще съм се ухилила до ушите : ) Като знам моят шеф как си сменяше българската лична карта, тръпки ме побиват. Хем той и адвокати си носеше.


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s