Отвлечен живот

Хем е хубаво, хем не е :)

Хем не гоня срокове, не закъснявам за срещи, не си поглеждам часовника, забравям да си заредя телефона… колкото време искам, всичкото е мое. Хем… друго е да се смея на Надя само през icq, да гледам Божидар на клипчета, на фона чувам гласа на Яна и една сълза леекичко се прокрадва.

Не съм заменила предишния си живот. Особено приятелите. Разширила съм го, обогатила съм го. Така обичам да си мисля. Но не всяка вечер успявам. Напоследък все по-често не издържам – замислям се какво ли е хубаво сега да се разходи човек от Нови пазар до Станата, да дремне под някоя трънка и да пие студена вода от Първата и Втората чешма. Гледам снимки на съученици и съседи, проклет да е Фейсбук! Някой отишъл на планина, някой – на море, някой ходил на фестивал, пикник, язовир, снимал корабчета, асми с още зелено грозде… Знам, че не е завист, носталгия е. Още месец остана.

Лошото е, че от мъка по вкъщи почвам да се вкисвам и да си задавам разни други въпроси. За къде ми е мястото и за дали едната любов стига и дали пък изобщо я има и… и… и още хиляда неща. То не че моят Лигльо много помага. Мрънка, че за 4 месеца не съм научила езика, даже интерес не съм проявила, не съм можела да разговарям с майка му, не съм си била направила приятели тука.

Бе, човек, разбери! Тия четири месеца изобщо не бях на себе си. Ето на, първата книга я прочетох вчера. Верно, че я ометох за денонощие, ама пак :) То не е като да свикнеш с нови обувки. Свиквам с него, с тая налудничава стая, дето й викаме дом, свиквах с това да съм с някого постоянно, после пък свиквах с това той да ходи при приятелчетата си. Свиквах с отвратителната храна, с менютата, от които харесвам максимум една салата, с магазините, където нищо не мога да прочета, с града, който работи 5 дни и половина в седмицата. Свиквах с това да пиша смс-и вместо да звъня, да пиша имейли (тая част още не съм я усвоила правино, много бавно отговарям), свиквах с идеята, че сега мама е човекът, който ми се обажда най-много. И изобщо не съм свикнала още.

Обаче може и да е време да спра да мързелувам.

От днес започвам да пиша по-активно в блога. Да бъда пак себе си. Да компенсирам, задето тая година съвсем забравих рождения му ден (а той е вече на пет). Да започна да намирам думите за настроенията си. И да ги изливам навън. И на български.

От утре пък тръгвам да събирам подаръци. Септември искам да зарадвам всеки с нещо малко. Само дано не ги изпотроша по самолета.

И да, още утре ще внеса парички за училище за иврит. Септември почвам уроци, пък каквото ще да става.

.

.

.

.

.

Не знам. Уж нищо не съм свършила, уж нищо не се е променило за тия месеци. А се чувствам променена. Все едно излизам от някаква летаргия сега. И ме бият едни настроения, едни сантименталности, едни ядове, стой, та гледай.

Искам да нагушкам Божидар и да ям компот и… даже и сестра ми ми липсва. Положението е сериозно. Нищо че Яна и Надя ми пращат лютеници, а Ралица ми е пратила лаваднулови топчета (още не мога да й простя, нито пък за готварската книга (Лиор още не я е намерил :))).

 

 

 

Advertisements

4 коментара on “Отвлечен живот”

  1. Maria каза:

    Добре дошла в моя свят. Въпреки че при мен са 4 години, а не 4 месеца. Все още търся място тук (Австрия), търся приятели, работа. Но пък приключението си заслужава… Извинявай за латиницата, грозно ми е да пиша така, а не на кирилица.

    ––––
    Welcome to my world. Vapreki che pri men sa 4 godini, a ne 4 mesetza. Vse oshte tarsia svoeto miasto tuk (Avstria), tarsia priateli, rabota. No pak prikluchenieto si zaslujava… Sorry za latinitsata, grozno mi e da pisha taka, a ne na kirilitsa.

    ––––-

    бел. авт. Не го мисли, аз кирилизирам наред :) Знам колко е отвратително да се пише примерно през 2cyr.com

  2. Svetlina каза:

    Съвети приемам всякакви, особено по линията с приятелите. Писна ми да ходя с мъж на пазар :)
    Отправната ми точка са неговите колеги, щото уж вече ги познавам, но той ме саботира – не ги бил харесвал и не ми дава да ги каня насам-натам. А ако си намеря някого в това училище за иврит, той ще е точно като мене – тепърва свикващ с града и всичко.

    Сериозно ли и 4 години не стигат?

  3. Maria каза:

    4 години ей така отлетяха. На девети май (Денят на победата) 2009 се преместих при мъжо. Ей ме на: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=396659277375&l=9ff05bafad При мен с приятелите от курса по немски не се получи. В първия ми курс бяха арабки и туркини, тоест затворено общество с техните си нрави и обичаи. Повечето имаха и деца и бяха отдадени на дома, мъжа и семейството си. Та много време за кафе и клюки не сме имали. Следващият курс беше от Бюрото по труда, готини хора, аз забременях, а те започнаха работа, пишем си във ФБ, но за кафета и разходки време нямат. А сега с детето сме си двамката, хойкаме из града, зоологическата, музеи и се забавляваме. Питат ме за анкета защо емигрирахте? Убих ги с отговора: Аз съм любовен емигрант (тоест емигрирах при половинката си, от любов), а не икономически. Така се опулиха! Демек или съм много смела да зарежа всичко (работа, приятели, семейство) или съм много глупава.
    –––––––––––––––––––––––––-

    4 godini ei taka otletiaha. Na 9-ti mai (Deniat na pobedata) 2009 se premestih pri majo. Ei me na:https://www.facebook.com/photo.php?fbid=396659277375&l=9ff05bafad Pri men s priatelite ot kursa po nemski ne se poluchi. V parviat mi kurs biaha arabki i turkini, toest zatvoreno obshtestvo s tehnite si nravi i obichai. Povecheto imaha i detsa i biaha otdadeni na doma, maja i semeistvoto si. Ta mnogo vreme za kafe i kluki ne sme imali. Sledvashtiat kurs beshe ot Buroto po truda, gotini hora, az zabremeniah, a te zapochnaha rabota, pishem si vav FB, no za kafeta i razhodki vreme niamat. A sega s deteto sme si dvamkata, hoikame iz grada, zoologicheskata, muzei i se zabavliavame. Pitat me za anketa zashto emigrirahte? Ubih gi s otgovora: Az sam luboven emigrant(toest emigrirah pri polovinkata,ot lubov), a ne ikonomicheski. Taka se opluliha! Demek ili sam mnogo smela da zareja vsichko (rabota, priateli, semeistvo) ili sam mnogo glupava.

  4. Svetlina каза:

    Ох, да можеше да убедя Лиор, че такива работи стават. И че не може да гоня срокове за приятелства.
    Пък може да го ударя зад врата, току виж се усети :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s