Хем е лято, хем ме награждават :)

Вече втори път получавам Liebster Blog Award! И ако си мислите, че това е хубаво, грешите :) Това значи, че за втори път са сметнали, че блогът ми има под 200 последователя. Ама то и Конфуций така е започнал!

Плюс това наградата стана повод един от последователите да се разкрие :) Още пет награди и всичките ще сте ми ясни!

Има някои правила, които трябва да бъдат изпълнени, за да се “приеме” наградата:

1. Публикувайте връзка, която води до блога на Вашия номиниращ с някаква информация за него/нея в блога си.
2. Споделете 11 факта за себе си.
3. Отговорете на 11те въпроса, зададени от Вашия номинатор.
4. Напишете 11 въпроса за Вашите номинирани.
5. Номинирайте 11 блога с по-малко от 200 последователи, като публикувате връзка към техните блогове в своя.
6. Уведомете номинираните за това, оставяйки коментар на блога им.
7. Не можете да номинирате номиниращия.
8. Добавете картинка на Liebster Blog Award на вашия сайт.тук
9. Не забравяйте да кажете на другите за какво е тази награда.

Факти за мене си :) Чак пък факти, истории ще разказвам :)

  • Преди сто хиляди години , когато бях на десетина, повлякох цялата махала на разходка в гората. Тайно. Аз бях каката, преведох ги през две вади и ходихме да играем на едно вирче с пясък. То не беше изпускане на кукли барби, на дрехи за кукли барби, не беше чудо. И все аз трябваше да ходя да ги гоня по камънаците. Прибираме се вечерта, двама бащи завардили двата края на улицата и какво? Не стига, че се претрепах да ги водя тия хора, да спасявам куклите, ами и ми се караха! Несправедлива работа!
  • Обаче аз все успявам да свърша нещо толкова лошо, толкова ядосващо, че даже да забравят да ме накажат! Примерно веднъж нещо се ядосах на нашите и си се скрих. Беше много интересно – седях си аз в кочината на прасето, на ръба на както-се-казва-дето-се-сипва-пумията и си се криех. Едно такова седях си напук и това е. Чувах някакви врати да се отварят/затварят, ама какво ме интересува. Дълго  време не помръднах. Баща ми мина да ме търси в дърварника, видях през дъските, ама нещо той не ме видя. Като ми омръзна да съм наказваща, се завърнах. Само ме питаха къде съм била, забравиха да ме накажат :)
  • Веднъж обаче ме наказаха в Нови пазар. Не вярвам да е било много подходящо да ме накажат, щото не помня да съм направила нещо лошо. Помня, че ми казаха да стоя в хола, с лице към стената и вдигнати ръце и да не мърдам. И помня как много бързо си придърпах стол и един поднос с курабии и гледах телевизия. От време на време мама се караше на сестра ми, да не  била идвала при мене, щото съм наказана. Рай!
  • Виж, маминка веднъж успя да ме засрами. Висях си на терасата, не, клечах си на терасата и си преливах вода от малки чашки (имаше години, когато не знаех какво са шотове). За по-сигурно преливах до чучура на терасата. Под нея имаше асма и навесче и там се събираха разни каки и батковци. На мен обаче ми хрумна да видя къде отива водата, ако я излея на терасата и… те се явиха на входната врата, да докладват на маминка, че съм ги била опикавала. Иди после обяснявай, че нямаш сестра :)
  • Изобщо цялата работа с обясненията ми е в гена. Примерно майка ми да видите как обяснява! Като й заведа гости, като ги подхване… Светлинка се катерила на секцията, скачала на масата и счупила ей тоя полилей, изкъртила мивката в банята, дълбала си името на стената в спалнята, потрошила огледало, заключвала се в кухнята и се къпала в мивката… все за Светлинка обяснява. Добре че не знае как си играех на таен агент и си криех тайните агентски джаджи зад казанчето в тоалетната ;)
  • Предполагам, че само аз успявам да скрия по нещо от мама. Като се сетя навремето колко единици пишеше и колко тестета карти, пингпонгки (валидна дума е!), тръбички за фишеци, ластици и… и… беше донесла :) Но ето, вече сигурно десет години не знае, че изкарах цял учебен срок права пред класа. Бях наказана да пиша права :) И да чета. Че беше час по литература. При нейн познат преподавател. Мани, остави се.
  • Изобщо… случвало се е да бъда кошмарът на госпожа Мама. Примерно в час по философия играех асоциации, сантасе и открит белот, докато по физика и информатика стигахме и до бридж :) За което държа отговорна само образователната ни система – бридж научих от класния и госпожата по математика.
  • Иначе бях много примерна ученичка. Само в пети клас госпожата от четвърти клас идваше да моли другата учителка да ми пише петици по рисуване, щото ми били много дребни рисунките, много детайли съм била имала.
  • Изобщо… от малка – инат. След шести клас трябваше да правим хербарий и най-добрите оставаха в хранилището на училището. Госпожата не избра моя за най-добър. Класната! Две години по-късно направих такъв главозамайващ хербарий за сестра си! И госпожата го хареса! Не прощавам аз такива работи!
  • Предпочитам да не отивам много към 7+ клас, защото става страшно. Famous grouse-ът на чичо ми взе да изчезва, приятелки на мама ме засичаха по улиците с бутилки облаци, приятелка на леля ме взе на стоп в ден, когато се предполагаше, че уча със съученичка в съвсем различен град… Изобщо бях много изобретателна. Играта „ако познаеш в коя ръка имам камъче, ще си сваля дреха, ако не – ти ще свалиш дреха“ аз съм я измислила :)
  • Нека не скромнича, аз съм измислила и анатомията и фармацията. Навремето лекувахме кукли, котки, петли, съседчета… ако нямаш достатъчно рани, ще ти направим. Кръв произвеждах от смачкани листа от роза и божур с малко червен тебешир и вода. И като истинска кръв на другия ден се съсирваше, ставаше кафява и трябваше да търсим нови рози. Главоболие обаче лекувахме с източна медицина. Заставаш на покрива на гаража, ама хубаво по средата, ако може в 2 следобед през юли, аз държа до слепоочията ти дребни магнитчета – пулове за табла. И стоим така, докато не ти мине. Толкова бяхме професионални! Имахме картони, рецепти, епикризи и… лекарски кабинет! Всъщност един на открито и един на закрито. Бяхме си построили бюро и рафтчета от тухли (пак на покрива на гаража) и бяхме обрали всички празни блистери, шишенца и тубички от квартала. После пренаредихме тухлите и си направихме казино :)

Поемам дъх след 11те „факта“ и преминавам към интервюто :)

1. Правиш ли това, което винаги си искал да правиш? Аз исках да съм художник, фотограф, учител (щото мама не искаше)… кандидатствах културология и автоматика, приеха ме и двете… нещото, което винаги съм искала да правя… семейство. Работя по въпроса.
2. Чувстваш ли се щастлив? Точно днес – да. Иначе и аз си имам периоди. Важното е да чувствам, нали?
3. Какво те мотивира/нахъсва? Едното голо браво. Или „не можеш“.
4. Какво те обезсърчава? Липсата на браво, когато заслужавам.
5. Какво би ме посъветвал? Стига с тоя ар-ен-би :)
6. Коя е най-голямата грешка, която си правил? Нямам идея. Още нямам подходяща отправна точка, че да мога да се обърна и хубаво да обхвана измеренията на всичките си грешки.
7. От какво се страхуваш най-много? Гадни долни мръсни плъхове!
8. С какво искаш да бъдеш запомнен? Не настоявам. Но ми харесва как всички помнят маминката на мама с нейната цветна градина. Няма да е лошо и мен да ме помнят с нещо почти безмислено, много хубаво и ужасно женско :)
9. Какво искаш да оставиш след себе си? Минимум три деца!
10. Кое е най-красивото и ценно за теб нещо, което си направил със собствените си ръце? Чак пък красиво. Много се гордях, като пренаредих мазето, като боядисахме кухнята на маминка, радвам се всеки път, когато направя картичка за някого (аз лоши картички не правя, щото са само за специални хора), сещам се за една пита-слънце за Бъдни Вечер… аз по цял ден майсторя хубости :) Шегувам се, просто което си е мое, си е най :)
11. Ако можеше да живееш в някое друго време/епоха, кое щеше да е то и защо? 1800. Не се налага да си избираш мъж, не се налага да се бръснеш и можеш да си готвиш по цял ден, а и вече има книги и училище за момичета.

Последен философски напън :) Въпроси към следващите щафетници :)

  1. На вас става ли ви изключително мило, когато някой стар приятел е много пиян и ви се обади в 3 сутринта, ей тъй, да ви чуе? Аз умирам от кеф :)
  2. Кога плачете – когато стане нещо тъжно във филма или когато има трогателно щастлив хепи-ендинг?
  3. А на работа плакали ли сте?
  4. А по улиците?
  5. А да сте пили от мъка?
  6. Според вас има ли хора, които не бива да имат деца?
  7. А родители-приятели има ли? Нужни ли са?
  8. Вярвате ли, че има хора без грам въображение?
  9. А хора без изобщо никакви желания?
  10. Вие какво желаете=копнеете?
  11. А какво има за вечеря?

 

Ако изобщо някой се навие да ми отговаря на въпросите, това ще са:

Оставям място за хора, които не са на мушката, но имат въпроси и отговори :) И пак да мерся на Нора :)

Advertisements

12 Коментари on “Хем е лято, хем ме награждават :)”

  1. […] Защото те обичам, Светлина […]

  2. justjulia каза:

    Честито ти и да знаеш, че се смях много :) А правилата на тая награда са се променили от нова година до сега … ей еволюция значи :)))

  3. Svetlina каза:

    Ауууу :) Ами ти защо се смееш :))))

  4. Deneb_50 каза:

    Не,сега.Може би по-късно,нали знаеш че съм по въпросите а не по отговорите

  5. Svetlina каза:

    На мен ми стига и да знам, че си жив :) Много се криеш, бе деде ;)

  6. Eoc каза:

    Поздравления :)
    Може и да участвам, но нищо не обещавам :)

  7. Svetlina каза:

    :)))))))))) То си е малко като Олимпийските игри, не е работа за 2 минути. Но пък дават медали :))))))

  8. Маркуча каза:

    както-се-казва-дето-се-сипва-помията се казва «копаня» :)

  9. Svetlina каза:

    Хахаха :) Копанка :))))) Сега чак се сещам :))))) Мерси, о Маркуч! Радвам се, че не те е погълнала Черна дупка, беше взел да липсваш :))))

  10. gold account каза:

    Такава всъщност нямам. Работила съм като каква ли не, но никога не съм имала амбицията да се развивам професионално или да градя кариера. Още като ученичка в десети клас започнах работа като анкетьор към Gallup International. Участвах в две мащабни проучвания и успявах да уча и работя едновременно. Като студентка се пробвах за няколко седмици като барманка, но после ми предложиха да преподавам английски в местната природо-математическа гимназия и аз приех с огромна радост. Да стана учителка бе сбъдната детска мечта. Преподавах на 8, 9, 10 и 11 клас. Разликата във възрастта ни не бе никак голяма, но това не беше пречка децата да ме слушат и уважават. Обичах си работата и учениците ужасно много и това ме правеше супер щастлива! Пак като студентка работех и за един приватизационен фонд, а стажа си изкарах в две туристически фирми. След като завърших ме назначиха за секретарка в една от компаниите на голям столичен холдинг. После излязох по майчинство за цели 6 години. Мислех си, че след това никой няма да иска да ме вземе на работа, но се оказа точно обратното. Почти във всички фирми, в които кандидатствах, бях одобрена. Отново започнах като административен асистент в дъщерна фирма на френска фармацевтична компания за ветеринарни медикаменти. Прекъснах работа, когато забременях с най-малкия ми син. А после дойдоха тортите и собствена фирма за маркетинг и реклама. О, щях да пропусна най-същественото – един ден продавах кифли и гевреци на спирката на Плиска. Чакахме си ние рейса с моята приятелка Валя и някъв чичка дойде при нас и вика „А бе, момичета, искате ли да изкарате некой лев?“ и докато се освестим от това неочаквано предложение, стовари пред нас една камара щайги със закуски. Хич не се и замислихме. Само след няколко часа бяхме с десет лева по-богати.

  11. […] to use it right, but I’m definitely motivated and will do so soon. Also my little Sunshine gave me an blog-award and I’ll be answering her questions as soon as […]

  12. […] you, dear Sunshine, for the Liebster Blog Award This is an award for your favorite blogs with less than 200 followers and it goes with these […]


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s