Първи раз, два, три

Много ми хареса да летя лоу кост :) Седалките ми се видяха по-удобни, хората бяха по-нормални (и не говореха всичките на иврит) и най-важното – пропуснах момента, когато сто човека получават сандвичи в ръцете и групово оглупяват огладняват. Има-няма 2 часа и кацнахме в Истанбул. Часове преди настаняването в хотела. В Истанбул имаш два избора – можеш предварително да се запишеш за автобус или да вземеш такси. Освен това има две летища – европейско и азиатско. Съвсем по турски такситата си имат уредник, който говори по малко на всеки език и услужливо раздава съвети. Превозиха ни до европейската част за час (и 120лв), където си взехме автобусните билети и закусвахме… нямам идея какво. Симитени гевречета, айран, нещо доматено и нещо с месо. Аз ако не им опитам доматените манджи, кой :))))

Попитахме един полицай как да стигнем до хотела, той ни посочи метрото. Научихме се да работим с автомата за жетони, който има и немско меню даже (3лв на човек). Само дето се оказа, че от последната спирка на метрото трябва да вървим 15 минути до спирка на трамвай. Добре че си намерихме един евреин да ни преведе до спирката :) Да, евреи виреят навсякъде :) Знаете ли как изглежда трамваят в 20милионен град? Чакаш три влака, разбутваш хората с лакти и се радваш, че си намерил къде да се хванеш. На спирката ни посрещна друг услужлив турчин (с костюм), който предложи да ни заведе до хотела срещу бакшиш. Хвана ми куфара и хукна да бяга по едни баири. Мъж ми се стараеше да подтична след него, а аз спирах да си щракам снимки. Старата част на Истанбул е много красива!

10лв бакшиш по-късно бяхме в лобито на Hotellino.  Със собственичка еврейка и рецепционистка от Разград. За пръв път попаднахме на добър английски, напоиха ни, приеха ни един час по-рано от уговореното, дадоха ни карта на града, собственичката лично ни нарисува къде било най-хубаво, каза ни кое как се стига, за кое нямало да ни остане време. Рай :)

На нас покана не ни трябва – оставихме си чантите и дим да ни няма. Още напървия ъгъл Лиор ми купи подарък. На втория ъгъл друг продавач ни спря да ни се скара, че е трябвало от него да купим – за 2 лева по-малко. На третия ъгъл – Света София. Приличаше на голям супермаркет – в големия пек опашката беше от над 50 човека, а между тях се движеха сигурно още толкова амбулантни търговци. Същите са си като в Йерусалим – спреш ли поглед на него, поне 15 минути ще ти предлага далавери, особено книга за Истанбул – на руски. Мен ме хвана страх и реших, че няма да влизам. Снимахме се с фонтана отпред (който всъщност е много впечатлителен). То не бяха мозайки, не бяха фонтани и гейзери – много хубава изненада за препечената мен. Наоколо имаше достатъчно джамии, които да си разглеждам, не е важно да се влезе в църквата-музей.

Подминахме сока от нар за 7лв, печените кестени за 4лв и царевицата за 3 (мисира, де) и… ето ти Капалъчарши. Чаршия може и да е улица, но Капалъчарши е… грамадански лабиринт от еднакви баирища. След 3-4 магазина, където на много лош английски се опитват да те научат да се пазариш… ами отказахме се да пазарим изобщо. Ако едно герданче ми отнема 10-15 минути, не искам да си купувам нищо повече. Загубихме се няколко пъти, обядвахме в ресторант за скара (но пък агнешка :)) и… някакси събрах сили да вляза в един последен магазин. Човекът не говореше английски, немски, руски, български и иврит, тъй че ми пишеше цените на един калкулатор. 10+10+14… 35. Направо ме молеше да се пазаря. Айде, зимай го това левче и да си ходя вече :) Сигурна съм, че го разочаровах :)

От радост, че се измъкнахме от пазара, си купихме вода и се прибрахме да спим в хотела. Лиор е много добре с турския – посочва бутилка вода, посочва сладоледения хладилник и му дават студена вода :) ПЕТ часа по-късно от хотела ни дадоха препоръка и намаление за ресторант. Предполагам един от най-известните, щото видяхме много реклами за него, пък и беше препълнен – ресторант и баклава Hamdi. Храната се оказа златната среда между израелска и българска – сервираха ни хумуси и патладжани, но и гювеч и доматени сосове. На Лиор не му хареса много, аз обаче си изядох пръстите :) Турската овчарска салата (чобан салата) определено е нещо, което искам да си направя отново. Доматки на ситно, много магданоз, орехи на ситно и невероятно сладък оцет балсамико – толкова :) Вечеря за двама – 100лв, и бутилка розе – още 70.

Въпреки че от терасата на ресторанта се виждаше морето, че и съседната Синя джамия, решихме да си търсим баклава на друго място. Примерно баклава с шам фъстък за 30лв. И да ви кажа – в Турция не просто имат торти – те имат МНОГО торти – грамадни и красиви и сладки… имат кремове и даже сметана от каймак :) А споменах ли ЗАЙЦИТЕ? Един чичко имаше малко зайче, средно зайче и голямо зайче. Бели кролики. Тва дребното го гушках и гушках и лигавих… а другите две ни дръпнаха по едно късметче – на мен ми се падна много дълго, значещо, че някой ме обича, на Лиор му предстояло голямо хубаво начало – по 5лв на човек. Ако някой ден остана без работа, ще си взема зайчета :)))))

Атвобусът до Бургас изобщо няма да го обсъждам. Просто благодаря на всички кокошки, които пренасят злато в багажа си без да го обявят на митницата, както и на камикадзето от Сарафово. Шестте часа станаха 8 и нещо, обяд така и не видяхме, разминахме се с Кеклата, в Бургас пристигнахме буквално пребити – такси до летището, където не ме пуснаха, щото съм била с куфар, пък не можело да оставя депозит за колата в кеш, трябвало кредитна карта и шофьор с намколко години стаж и… Има много по-приятни начини да изхарчиш 600лв и да си самоналожиш запор на  кредитната карта. Карай, свързахме се с Израел, които не одобряват харчове в Турция и България, разрешиха да блокираме 1200лв. Абе, луди ли сте? Добре, ние можем да си го позволим, но един средностатистически българин кога ще успее да си вземе кола от вас? Ей тъй, за един ден?

Моето мъж много хареса Несебър. Иска пак да идем, за повече от час, по-скоро няколко нощувки. А аз пък останах много втрещена – на един щанд видях по-красиви и полезни сувенири, отколкото за 5 месеца в Израел. Другия път никакви подаръци на никого :)

А в Аврен Яна ни посрещна с пиле със зеле :))))))))))

Божидар вече сам си обува обувките, почти спи сам, ходи на градина, има си въображаеми зайци, които храни с въображами моркови, но не и с въображаемо зеле и внимава да си полива редовно въображаемото дърво. Искрен пък почти лети с тая патешката походка, горко й на котката :)

На другия ден заведохме трите деца на музей в Девня. Ако си мислите, че знаете английски, пробвайте да преведете двайсете вида соли и киселини, които са изложени в музея :) Аз се справих само с архитектурната част – разни колони, терми, пещи… и след почти николко време вече запознавах Лиор с маминка. Жената беше приготвила толкова много (и вкусна!) храна, че за пръв път си чух мъжа да отказва ядене и да предлага за вечеря да дояждаме от обяда :))))))

Водихме се на разходка до Паметника (за който не е от Шумен – Създатели на българската държава), разказвахме си за хановете и правихме идиотски снимки :)))

Явно имаше и други призовани за шуменска сватба, щото засякохме и малко съученици. Изобщо – пълна програма (включително гадни шейкове). И показахме на Лиор как се прави – оставихме точно никакъв бакшиш на сервитьорката и платихме почти само със стотинки :))))

А на другия ден ми се сбъдна мечта :))))))) Ходих на фризьор :)))))

Много се радвам, че останах и за цялата прическа, в крайна сметка тя беше по план, а подранилата сватба – не. Пък и хванах общата снимка :)

Сигурна съм, че Лиор друга такава сватба не е виждал – ритуална зала в Шумен, църковен брак в Голямата пещера на Мадарския конник и после ресторант обратно в Шумен. И то за обяд :) И с подаръци и цветя :)))) Не можах да му покажа Конника, но нищо, ще има и други ваканции.

И понеже никой не се интересува чак от такива подробности, ето малко картички – лично производство :))))

[публикация с продължение :D]

Advertisements

2 Коментари on “Първи раз, два, три”

  1. helen каза:

    ей, 10 пъти ти казах НЕПРЕМЕННО да влезеш в Света София и ти – напук :) нищо, то си е за теб :)

  2. Svetlina каза:

    Ми да ме беше подготвила психически, бе :))))) Кажи раздават вътре мекици с пудра захар, да видиш как ще се наредя на опашката :)))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s