Със скоростта на светлината

Ако един месец си планирал екскурзия и осем дни си я изпълнявал, колко дни ти отнема да се освестиш и да си събереш мислите в блог пост? Нямам никаква идея :) Затова смятам да напиша няколко изключително вълнуващи и живописни публикации на тема как да и как да не пътуваме в/от чужбина :)

  • Решихме да спестим от самолетни билети и да летим само до Турция, от там – автобус + рентакар. Не се подготвих достатъчно и избрах рентакар, който има резервация онлайн и средна цена, а можеше да се свържа с някого в България, който да ми резервира нещо на по-добра цена и нещо, заради което нямаше да се наложи да обикалям две летища (там им били паркингите и офисите). Освен това имахме само еднопосочни билети Турция-България, защото в Интернет намерих само един актуален сайт и тази конкретна фирма нямаше автобус в удобен час. Търсенето на офиси на превозвачески фирми в Бургас и Варна (все непознати за мен градове) ни затри време и нерви и накрая пак си взехме билет от същата фирма.
  • Доплатихме за жипиес, който излезе неактуален и не много умен. Трябваше ми главно, за да намерим пътя до Аврен и Вършец, а те му липсваха в картата :))) Заради което отново се загубих във Враца :)))) Не намери даже пътя за летище Варна, където трябваше да го върнем. Но най-неприятно беше, когато ни свали от магистралата и се наложи да си сменим маршрута тотално, защото ни заби да караме след някакви велосипедисти, оградени с полицейски кордон (саааамо от Стара Загора до Бургас).
  • Предполагам стана ясно, че сме пътували сериозно. Само с колата минахме над 1500км. Хубаво беше, че Лиор видя някой и друг град, различен от София. И сигурно и по-малко щеше да мрънка за състоянието на пътищата, ако се бях погрижила по-добре за графика. Почти всеки ден пътувахме за някъде, съответно все ставахме рано или пък пристигахме късно. Ходехме си перманентно уморени, но пък и без аларма се будехме в 7 :)
  • Вероятно София най-много ни измори. Мислех да се движим с градски транспорт и пеша, мислех да си купя дънки и диадемки, това-онова и за него, да се видим с приятели (той също си има приятели там), да мина през аптека… ами не. Бях предупредила всички за датите, предния ден се обадих да уговоря часове и места за среща… и, разбира се, имаше хора за 9 сутринта и за 10 вечерта. Хайде, не сме се убили от път, взехме само един автобус и няколко таксита, само на 4 места се срещнахме с нашите хора, обаче това ни изяде времето. Най ме е яд, че можеше повече да съм с Надя, която уж ни беше домакиня, а всъщност все я сварвах по пижама. Грешката може да бъде поправена много лесно – можеше да избера дата, час и място, да уведомя всички навреме и само да седя и да ги чакам.
  • Не се видях с всички. С Кеклата не можах по технически причини, Елена ми избяга по традиция, за Мирелка останаха точно пет минути, за което е виновен баща ми, но имаше и една издънка – не се видях с госпожицата, защото… ами никой не знае защо. Нито дойде, нито се обади да каже, че няма да дойде (мисля стана ясно, че ходехме по адреси и можеше да вместим и нея). Не можах да си видя Еси и Теди, само за мъжките бебета имаше време – тази дискриминация трябва да се поправи другия път. Видях се обаче и с разни други хора и леко болезнено стигнах до извода, че всъщност не ми трябват, не са ми интересни, не съм им интересна, може да си ги спестя. Прекарах час и половина на телефона (това само изходящите), опитвайки се да компенсирам пропуските, но единственото, което постигнах, беше да ядосам Лиор, защото си крадях от времето за двамата.
  • Екскурзията беше прекрасна – разнообразна, вълнуваща, интересна, обиколихме някои от любимите ми ресторанти, открихме ново прекрасно място, мама и маминка ни готвиха вкусна домашна храна… беше и прекрасно дълга. Ако трябва да променя нещо, бих я направила… ваканция. Повече време за почивка, повече часове без планове, повече време без хора. Може би няколко дни по средата, когато не се налага да пътуваме, може би плаж за повече от час, а може и закотвяне в един град (примерно Нови пазар) и правене на кратки излети наоколо (ей къде са Шумен и Варна, Плиска, Преслав, даже Търново не е чак толкова далече).

Беше много освежаващо, откъснахме се от всичко телавивско, свършихме много неща, видяхме се с много хора, научихме много… Просто можеше да концентрирам всичкото планиране във времето преди отпуската и после само да жънем каквото сме си посяли. Бавно да го жънем :)

Очаквайте продължение със записки и снимки от Истанбул-Бургас-Аврен-Нови пазар-Шумен-Мадара-Вършец-София-Варна-Истанбул.

 

 

 

Advertisements

2 Коментари on “Със скоростта на светлината”

  1. Yana каза:

    Чакаме… Ама ти не се туткай много-много!

  2. Svetlina каза:

    Бе оу! Ти подреди 500 снимки, да те видим :)))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s