Завръзка (с други думи менюто :))

[продължение на публикацията с продължение]

Като ни омръзна да ядем мекици и новопазарско сирене, метнахме сестра ми на колата и болния ни мъж ни превози до… Търново :)

И то се знае, хванахме всичко в ремонт :) Освен това след като платихме по 15лв на глава за един особено невкусен обяд, решихме да не плащаме вход за Царевец, а да си продължим пътя.

Към Вършец :)))) Защото е най-хубаво и сладко при мама и при татко :)))) Имаше толкова много храна, че дори на мен ми отидоха часове, за да опитам от всичко – добре че имахме само един ден там, иначе щеше да се наложи да си купувам нов гардероб :) Показахме на Лиор града – оказа се съвсем различен без сняг и ледени висулки :)

По настояване на моя милост го заведохме и в най-добрия ресторант наоколо – магерницата на Клисурския манастир. Да се отбележи, че не е мъжки, а смесен – нали така пише в последното изречение :)))

Мисля, че моето семейство успешно поръча всички видове манджи, тъй че готвачът да трябва да загрее всички пещи, котлони, скари и каквото там още. Нямат ястие, което да не си струва чакането. Тъкмо навреме за оздравелия ми мъж.

А на снимката се вижда къде съм кръстена ;)

И най-хубавото коте на света. В такива моменти най-ясно си личи колко обичам Лиор. Заради неговата алергия не можех да пипна котето, чак се просълзих, толкова миличко беше котачето. И не го пипнах.

Продължихме гурме ваканцията с пица :) В София ядохме Mr. Pizza и бихме рускини на дурак :))) После закусвахме в Неделя, пихме фреш на терасата на мола (много гурме!), обядвахме в Мама Миа и завършихме с най-любимия ми Цар картоф, на Люси сладоледа и китайския на Дружба 1. Всичко това придружено с активна размяна на подаръци, прегръдки, целувки и никакви снимки :)))

Толкова. Един ден за София, едва смогнах да мина през три магазина, да си взема клинчета – така де, нали е ваканция :) За спомен :)

Помолихме жипиеса да ни заведе до Варна, ама през Казанлък и Бургас. Той обаче прояви инат и ни свали от магистралата някъде около Стара Загора и вече нямаше връщане. Разбира се, малко след Стара Загора започнаха да изскачат полицаи – на всеки 200 метра. Предадохме се чаааак когато стигнахме механа Воденицата, която се оказа ресторант с много звезди, река, чудно меню и прекрасно обслужване на два езика. Там ни осведомиха, че полицаите са се наредили чак до Бургас – пазели някакви велосипедисти, които се движели с 60км/час и тъкмо ни били изпреварили. Хапнахме си богато, починахме и взехме смелото решение да цепим през Върбишкия проход :)

И може ли да не си снимам новото клинче :-Р

И прохода хванахме в ремонт. Лиор още разказва през какви пътища е трябвало да минава :))))) Пътуването се проточи цял ден, тъй че просто набързо минахме през Варна, купихме си автобусни билети и право в авренската кръчма :)))) То не беше бебета атакуват грамадните хъскита, Светлина играе с папагали, бебета искат да скачат в изкуственото езерце, Лиор разнася Искреновци, Божидар зомбирано гледа чалга по телевизията, не беше чудо :)))))

Ден последен беше специално за Варна.

След задължителната закуска с лютеница знаете ли какво следва? Обяд с пица :) Бях обещала да му покажа картофена пица, тъй че за стотен път хапнахме в Кончето. Искрен щеше да изяде някакво бебе-коте, а Лиор призна, че моята картофена пица е най-добрата в света :)))

Всичко  се разви по познатия сценарий – поръчвам си аз айс нектар, Божидар ми го изпива/разлива, поръчвам още един, той решава, че си е за него, но пък не го изпива :)))

Пратихме Лиор на масаж, колкото да си купя нови обувки, диадема за Искренчо, книги за 100лв и да се спрем за по още един горещ шоколад :)))))

Мъж ми успя да изгърми 100лв в казино, а за награда го водихме на море :) Там поне не може да харчи :)))) Хванахме едно студено море с големи вълни, колкото да направя най-веселото видео в цялата си кариера :)))

 

Още вечерта в нощния автобус за Истанбул бях започнала да тъгувам по бебетата. Два дни с тях и си нов човек – за никъде не бързаш, нищо не е твърде спешно или твърде важно. Лиор вися на янината веранда да гледа звездите, където пък аз се припичах сутринта, докато Божидар ми прави прическа. Без да ме убие :))))

Повече няма да казвам, защото се предполага това да е една весела и хубава публикация, която дълго време ще ми напомня за първата обща почивка с Лиор.

Само ще се похваля с новите книжки, за които определено вкъщи няма място :)

Advertisements

6 коментара on “Завръзка (с други думи менюто :))”

  1. Alia каза:

    Книги и спомени, и аз с това си пълня куфарите все, хем са по-сладки, хем са и горчиви. Много хубав клин :)) .

  2. Svetlina каза:

    Вие си имате 302 магазина с това клинче :))))
    Ето – http://www.newyorker.de/en/stores/storelocator/

    Аз за по-сигурно си ги сложих в раницата книгите, и правилно – пак ми бяха отваряли куфара на летището, пак са ми счупили неща. Но негативното – друг път.

  3. Маркуча каза:

    Даваш ли си сметка на какво изкушение си подложила горките братя от манастира, хм? Младо момиче с впито клинче и голи глезени — ми то на тях толкоз им трябва, за да пощръклеят! :)

  4. Svetlina каза:

    Даваш ли си сметка, че заглеждаш малката ми сестричка? О, пощръклели юроде :))))

  5. Маркуча каза:

    Малка сестричка, ама коварна съблазнителка :) (Тука имаше тамън пет варианта на «ми да, загледах я» в различни нюанси, но реших да не дразня сестринското ти чувство.)

  6. Svetlina каза:

    Хахаха :)))) Сега вече знам защо съм забравила да сложа линкове на снимките :))))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s