Финале гранде

Ако купувайки си автобусни билети за Истанбул, забележите, че цените на всички превозвачи са еднакви, както и автобусите, разписанията и екстрите под формата на малко телевизорче за всяка седалка, климатик, закуска, чай… и започне да ви се върти неприятната мисъл, че всъщност тях слабо ги интересува дали ще возят пътници или не, докато стигнете границата с Турция, ще сте напълно убедени. Представете си как сте спали между 3 и 6 часа в седнало положение, събуждат ви, събират ви паспортите, изкарват ви в студената нощ… и ви нареждат на опашка заедно с пътниците от останалите фирми за превоз. Плащате лира/левче за тоалетна и кротко (но за сметка на това дълго) се редите на опашката пред единственото гранично гише. Или може би върволица е правилната дума, защото поне 50 от пътниците просто не се събират в сградата и чакат навън. Или може би не чак толкова кротко, защото разни хора решават, че автобусът ще тръгне по-бързо, ако те прередят и ръчкат в ребрата. А аз най обичам някой да ме настъпва по пръстите в 3 сутринта :)

Предполагам и граничарите споделят моето мнение, защото прекарват всеки куфар през ренгтен, докато в същото време преравят автобуса/ръчния багаж/дамските чанти. И така още мнооооого време. Убедена съм, че това двучасово забавяне изобщо не е в ущърб на автобусната фирма, със сигурност има откъде да си избият парите. Които пишман пътници като мен вероятно другия път ще дадат за… кораб или каквото и да е друго превозно средство.

Но пък така открих колко е хубаво да се спи буквално върху Лиор. Умирах от студ, завих се с неговата връхна дреха и наистина легнах върху него :))))) Цяла нощ редувахме спане и Том и Джери на турски :) А на сутринта… продължихме с нашия гениален, уморителен и светкавичен план за действие – оставихме куфарите в нещото, което било Багажното на турската автогара (чак малко ме хвана страх), преоблякохме се в тоалетната на автогарата, возихме се с метро до старата част на Истанбул и закусвахме.

Този път аз избрах мястото. И имахме ама възможно най-турската закуска :) Поръчвам си domatesi, обясняват ми го като печени домати (логично), носят ми няколко домата, печени на грил с… много агнешки кюфтета с булгур. Поръчвам си айран, пристига метално канче с нещо с много пяна и черпак. Поръчвам си хляб, пристигта нещо като израелската лафа – плоска арабска питка, но пък огромна. А салатите си дойдоха и без да ги поръчвам – пак нещо с балсамико и орехи, но и бонус – една чиния джоджен :)

Най-фрапиращата разлика между Израел и Турция е, че в Истанбул ми е невероятно трудно да намирам банкомати. Обикновено са някъде близо до банка и пет един до друг. А тъкмо бях свикнала да си купувам от масите по тротоара и да плащам с карта. Както и да е, семейният съвет реши да употребим деня чрез… прекосяване на Босфора.

Речено-сторено. Едно такси за нищо време ни заведе до пристанището на фериботите. Или както се оказа – едно от многото пристанища за фериботи. Представете си павирани баирчета, от двете страни маси със сувенири и между тях… Старбъкс. Ама на поне три от пристанищата. Едни красиви бели градински столчета, бели масички и… най-скъпия шоколад с карамел, който някога съм пила. Чак Лиор се развесели. Ама наистина се развесели… щом ми купи и подарък :))))

Фея! Фея, фея, фея!

После се оказа, че от нашето пристанище има ферибот, ама след повече от час, тъй че се разходихме до следващото. По пътя питах в един магазин за чорапи, нямаха, отнякъде се появи човек, който щял да ме заведе наблизо за чорапи и като хукна да се катери по едни баирища… накрая влязохме в супермаркета и изхарчих 2лв. Не знам човекът комисионна ли търси или просто това е т. нар. турска гостоприемност. Нищо де, нали си имам чорапи :))))

Прекосихме Босфора. Което съвпадна с първото ми качване на каквото и да е плавателно средство. Когато избягаме от брега, не мирише на водорасли и спирам да се мръщя :) Повисяхме на втория етаж на ферибота, снимахме се, напече ни слънцето, ядохме сладолед в Азия и решихме да вземем и турнето :) Качихме се от азиатския бряг и се возихме в кръг. Минахме покрай всякакви крепости, най-скъпи хотели и десетки кораби, корабчета и лодки. Тоя път бяхме на долната палуба, че даже и в кафетерията. Изобщо… много ми хареса плаването, ще има да повтарям :)

Доказателствен материал:

Пак видяхме Синята джамия и Египетския пазар (дето имал бил 8 входа и аз влязох точно през подправките :)))), много набързо излязохме от него, обядвахме в един прекрасен ресторант за домашна храна, колкото да установя, че Лиор обожава патладжан, ама само на израелски манджи. Нито харесва кьопоолу, нито баба гануш (което си е точно техният патладжан с тахан). Да го хванеш и да го…

Намерихме си англоговорящ таксиметров шофьор, който ни разказа, че вторник, петък и събота в Истанбул трафикът бил ужасен и съответно ни вози ДВА ЧАСА – до автогарата и спирката на маршрутката за летището. Прочетох една книга, спах, хванах тен… докато той разказваше как е лежал 8 месеца в ирански затвор, щото бил запалил цигара на Рамадан. Маршрутките тръгват точно от площад Таксим, ама нямахме време да разглеждаме. Наредихме се вътре и заспахме. И от там ЧАС до летището.

Ужким щели да пускат метро до летището след 3 месеца. Аз… не съм сигурна, че пак ще ползвам азиатското летище, ако ще и без пари да са полетите. Както и да е, дочетох още една книга, купихми си шприцове с течен шоколад за единия и турско кафе за другия и стотици литри вода, натоварихме се на самолета и пак заспахме :)

Аз – с облекчение. Колкото и да ми хареса Турция, колкото и близки да ми бяха храната и езика и всичко… табиетите им са ми не просто различни или странни, ами направо враждебни. Изведнъж се озовах в един практичен, но все такав първичен и суров патриархат. Като питаме за тоалетна, нямат. Обаче като кажем, че е за Лиор, собственикът му дава ключа от жилището си и го праща да се освежал. Като носят менютата, първо обслужват Лиор, той поръчва и за двамата (ако изобщо донесат меню за мен), когато аз плащам нещо, ме гледат като извънземно. И гледането! Айде, и в Израел мъжете обичат нахално да се вторачват в тебе, ама друго си е трима мустакати чичковци да те гледат лошо в турското метро сутринта в 7. Значи може да ми продават неща, може да търпят, че не ходя със забрадка, но може и… изобщо да не ме харесват. Аз нямам против много от правилата им – не можело мъж да седи до жена, освен ако не са женени или роднини, някои заведения изобщо не са за жени, първо се поздравява мъжът. Но имаше моменти, когато бях откровено щастлива, че не трябва да се оправям сама там. Присъствието на мъж до мен някак променяше всичко, бил той и моят Лигльо.

Някакси не вярвам така да е било и при нас в не чак толкова старите времена. Имам чувството, че това тяхното не е патриархат, а един  много неприятен антифеминизъм, съчетан с шовинизъм. Ние си имаме сума ти песни за стройни моми, които си нямат вехти ергени, песни за майки, песни за красиви сестри, легенди за силни жени и принцеси. Тях дали ги е било страх да останат сами на площада? Защото на мен определено ми беше смутително по едно време.

Всички тези мисли много бързо изчезнаха, разбира се, прибрахме се в Тел Авив точно денят преди Нова година. Мъж ми беше на работа, аз пуснах 200-300 перални, пренаредих къщата, за да остане място за новите книги, и това е. Пробвах да направя торта и нищо не стана :) Ама абсолютно нищо :) Уж сложих повече яйца, ама пак не ми стигна за 2 блата. Станаха различно дебели и различно криви. Единият малко се счупи, като го вадех. Нямаше сладкарска сметана, готварската не можах да я сгъстя (вероятно по принцип не си се сгъстява), пробвах да направя Доктор Йоткер, нищо че беше карамел, той пък не се сгъсти, накрая и така си залях тортата, поне да се напои. Ужасен кафяв цвят и как се разля кремът около нея… Лиор я яде, де, но аз бях по-скоро ужасена от себе си.

Като бонус нямаше отворени хранителни магазини, а когато отвориха, нас ни нямаше – ходихме при свекървата да й занесем армагани. Най обичам да обяснявам какво точно представляват подаръците ми :) Ама знае ли всеки какво е шарена сол и спрей розова вода :))))

---