Семейното планиране и домовете за деца

Напоследък попаднах на няколко кратки поста, но с достатъчно коментари и… не ми харесват нещата. Семейното планиране навлиза по блоговете по един твърде… консуматорски начин. Звучи ми почти като техническите характеристики, на които системата ти трябва да отговаря, за да си инсталираш нов Winamp.

И макар никога да не се цели противопоставянето на семейното планиране и децата от домовете, обикновено точно това се получава. Нежелана тема е, сдъвква се набързо, казват се няколко популярни израза и животът продължава.

Не ми харесва как децата се  делят на желани и нежелани. На планирани и непланирани. И дори и някой да има благоразумието да раздели непланираните от нежеланите, изведнъж всички са съгласни, че децата по домовете са и непланирани, и нежелани. След това задължително минават и обобщителите, които обясняват, че:

  • В България децата от домовете са по-нежелани от безпородни кучета
  • Трябва да се вържат фалопиевите тръби на хората, които си оставят децата в домове
  • Това били последиците от Комунизма
  • Това били децата на чалга-културата

Аз по принцип обичам обобщенията и разбирам какво е пренебрежима техническа грешка в дадена дефиниция, обаче тук не си говорим за дефиниции. Говорим си за деца. За дечица. В домове. Без домове. Дечица без домове. И ми е много криво, че хем всички много знаем по темата, хем никой не казва и копче за децата. Само генерализации.

А там отиват примерно последните няколко деца от многодетно семейство, което напълно осъзнава, че не може да се грижи за тях. Защо си мислим, че такъв родител не се опитва да подобри нещата, да извади детето си от временната програма, да си го прибере вкъщи?

Там отиват и децата със сериозни медицински проблеми. Дали защото родителят не може да поеме разходите, не се счита способен да се грижи за такова дете или нещо друго (не е трудно да се сетя за десетки причини – от следродилна депресия, през страх, че другите ще заклеймят семейството като прокажено, чак до онези ситуации, когато проблемът е на лице и при родителя). Нещо дава ли ни право да критикуваме? Ние в такава ситуация изпадали ли сме? Ами ако в семейството има и други деца и за тях така е най-добре? Не можеш винаги да си готов за всичко. И не смятам за правилно бременността или подготовката за правене на деца да бъде обвързана с обмисляне и планиране на най-лошото.

Там отиват и сираците. Което май е оригиналното име на тея заведения, а? Ама е много по-неудобно да кажеш, че не искаш да си вземеш сираче. Къде по-обосновано е да кажеш, че не искаш циганче. Че няма точно ти  да прибереш боклука на другите. Че тия нежеланите са отговорност на Държавата.

И не на последно място, там отиват и нежеланите деца. Деца на насилници, деца на изнасилвачи, деца на ученички, деца на болни и зависими, деца на бедняци. Обаче никой не ги е пратил в дом от желание да ги обрече, нали? Ние защо ги обричаме?

Наскоро даваха репортаж за едно доста пълничко, бавноразвиващо се, черно момиче, което толкова много иска да бъде обичано, че се оставя да бъде обичано от всеки. Всяка година ражда дете. И не е в състояние да се грижи за децата си. Къде е мястото на тези дечица? Така желани и непланирани. И невинни.

Има ли човек, който да не знае историята за семейството, което не можело да има деца, взело си чуждо и до няколко години си направили и свое? Това не е някаква народна приказка. Това е съвсем редовна част от историята на абсолютно всеки град в България. Каквото повикало, такова се обадило. Когато си говорим за бебчета, за точния момент… трябва да го правим неегоистично. Искам да родя. Искам да имам дете. Искам детето ми да стане велик пианист! Това за мен не е правилното отношение.

Колко кандидат-родители не се и сещат, че в едни специални заведения деца си седят и чакат да бъдат забелязани. Дали между тях няма умни, красиви, обичливи, талантливи? Заслужаващи семейство? Тях кой ще ги включи в плановете си?

Темата е толкова необятна И ВАЖНА, че едностранчивото разглеждане на нещата граничи с престъпление. Това не са деца само на майките си. Не са и някакви деца/отпадъци на обществото.

Било важно жената да се пази, да се преглежда, да изчислява, да спестява. А аз искам повече хора да се замислят какво пишат по блоговете. Представете си как някое седемгодишно дете от дом (на тази възраст вече му е ясно, че никой няма да го прибере вкъщи) е имало невероятния късмет да попадне в образователна програма. И да ползва Интернет. И да чете блогове. И да чете как е нежелано и за това е виновен Комунизмът. Или Държавата.

Ако можех да пиша проза, щях да му сложа име и опърпани дрешки и да разплача същите планиращи майки. Обаче нещата нито са прозаични, нито сълзи ще ги оправят.

Advertisements

9 Коментари on “Семейното планиране и домовете за деца”

  1. justjulia каза:

    Ох тази тема има много страни и много мнения, много от които крайни. Попаднах и аз на единия блог пост и видях, че си коментирала, аз се въздържах.

    И моето дете не е планирано, а е родено на границата на 21-ви век. Пък нито съм неителигентна, нито съм немислеща, нито безотговорна. По-важното е, че си гледам детето с не по-малка любов, отношение и грижа като планираните деца … и за разлика от много планирани, моето беше повече от желано и му беше повече от треперено при положение, че излежах половината си бременност в болки и старание да го задържа, въпреки всичко.

    Пак заради моето дете, в Пирогов се запознах с бебче от дом. Бебче болно и оставено на грижите на държавата, което на един месец беше получило животоспасяваща операция от дарител на дома. Операция, която родителите му не биха могли да си позволят. Пак в този дом чух истории за деца, които са взети от коптори, за да могат да получат поне елементарни хигиенни условия.

    Пак там в Пирогов се запознах с едно пребито дете от малцинствата, което на 4 или 5 години беше с пареза и адски болки, но не спираше да се усмихва и да е благодарно за всеки жест, който направиш за него. На това дете му търсеха дом за сираци, за да го настанят и повярвайте ми, за това дете Домът беше големия джакпот в живота.

    Изобщо много трябва да се говори по тия теми, защото в тая работа няма само черно и бяло, а има хилади, даже стотици хиляди нюанси на сиво.

    Поздравления за изразената позиция!

  2. Маркуча каза:

    Наблюденията ми са, че тия, дето много планират, обикновено имат желязна логика, обаче едвам хващат последния влак. Стават примерно на 35–36–40 г., решават, че вече са постигнали някакво задоволително ниво на кариерно развитие, имат жилище — ерго, могат «да си позволят» едно дете. И започват да работят, забележи, да работят, не да се любят, не да се чукат, не даже да се е***, а да работят, за дете. На някои щастливци им се получава, но други и до ин витро стигат. Ако и то не помогне — семейни трагедии, обвинения, развод също не е изключен. Моето усещане е, че в такъв случай губещ е жената, понеже един 40-годишен мъж просто ще си намери някоя непланираща на двадесет-и (доколкото още ги има, де) и ще си направи колкото деца са му на сърцето, а на жена на същата възраст ѝ остава само да се надява.

  3. Svetlina каза:

    Пулия :)
    Зарадвах се, че е имало дарител за детето. Обичам такива истории, самата аз се чувствам по-добра (един вид ми напомнят, че ние хората сме поне малко добри), чак ми идва и аз да направя нещо хубаво :)
    Маркуч, това си е тяхна лична логика, не е хубаво като я представят за всевалидна. И аз съм на мнение, че на 40 някакси не е най-правилното, на тая възраст вече си пропуснала колко… 25*12… 300 шанса за дете. И ти остават… 10*12? Както и да го погледнеш… 2/3 от шансовете са заминали, поне за жената. Второ дете пък ще е един много огромен късмет.
    Айде, остави голата математика, тя не винаги трябва да се прилага буквално, обаче ето на – истинските супер майки не са на по толкова. Минималната възраст за SOS майка в SOS детските селища знаеш ли колко е? 26.
    Да, на 26 хората считат, че жената е напълно способна да отгледа НЯКОЛКО деца.
    И за останалото май си прав – въпросът е не дали искат, а дали искат да си позволят да работят по въпроса :)

  4. teo каза:

    За какви постове става въпрос?

    Само от твоя пост не разбирам съвсем, какво искаш да кажеш. Да, важна тема е и негативното отношение към тези деца определено не е правилно, но защо трябва да гледаме негативно на планиращите? Това също не е оправдано според мен. И ако някоя не е изпитвала желание за деца до 40 и чак след това примерно се е влюбила и това събуди някакво майчинско чуство, какъв е проблемът, че е имала вече хиляди шансове и се е сетила чак като пясъка в часовника изтича…

    Всички деца са просто невинни деца, без значение дали са планирани, непланирани или по една или друга причина сираци. Има много начини да се помогнеш на децата в домове, както и много начини сама да родиш и да отгледаш дете – двете не се самоизключват и заслужават внимание и респект. Един мой бивш шеф отглеждаше две деца от дом, след като собствените му деца бяха порастнали и се бяха изнесли от вкъщи. Евала му! Но не мисля, че всеки е способен на това. Други хора просто правят дарения – това също много помага и може да спаси живот. Естествено, че тези деца най-вече имат нужда от любов и грижи, както всяко друго дете. Така че защо да не оставим всеки да обича и да се грижи за което дете си реши и през който и да е период от живота си?

  5. Svetlina каза:

    Моят проблем с планиращите е, че са ми някак твърде… агитиращи. И малко и коне с капаци, щото те не планират да станат родители, а планират да си направят деца. Едно, че обвиняват непланиращите в цял списък грехове, друго, че по някаква причина смятат хипотетичните си деца за нещо по и най и пренебрегват планиране за спасяване на нуждаещи се деца, биха планирали всичко друго, освен това.
    Аз съм ги оставила да си решават, но явно в техните планове влиза и пропаганда, с което вече не мога да се съглася :)

  6. Маркуча каза:

    Я дай линкове към тия агитиращи-планиращи люде, че вече ми стана интересно. (Да знаеш, че схоластиката ти е направо в кръвта — «не планират да станат родители, а планират да си направят деца» обра точките на журито :) )

  7. Svetlina каза:

    Да бе да :)
    Точно пък на тях ще пращам трафик. И точно пък тебе!

  8. Маркуча каза:

    В смисъл, загрижила си се за психическото ми благополучие и кръвното ми налягане? Трогнат съм от дъното на душата си :) И между другото, черпенето си остава, но е хубаво да ми кажеш, ако по някое време решиш пак да наминеш насам :)

  9. Svetlina каза:

    Да видим… може дед Мороз да ме доведе :)


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s