Модерна война

За който не е разбрал – в Израел сме във война. Отначало новината ми дойде като гръм от ясно небе, щото изобщо не знаех, че сме били в мир. Никак не ми залипсва тъй нареченият мир, тъй че войната изобщо не ми пречеше да си подскачам по тротоарите.

Забелязах само една разлика – в ресторанта се запознах с една кака, която беше на сляпа среща. Критерият за мъж се изчерпваше с това да е евреин, който живее извън страната. Хубава кака, ама малко наплашена, и колко вино изпи… А баткото от Швеция ми хареса, малко височък, но плати всичкото вино :)

Сега си представете как точно ще си приключвам смяната и през отворения ми прозорец се чува сирена. Не е като тая на втори юни. Лиор ми се обади да ми каже, че има ракети в посока Тел Авив, да съм била вземела такси. И за кво се обади? В бързината си забравих руската кръстословица в офиса. И на това отгоре бяха спрели асаньора и трябваше да слизам пеша от 11я етаж. На шестия имаше преграда и пазач, не можело по-надолу, извика ми сервизния асансьор.

Нямаше  нито едно свободно такси, та хванах автобуса. Точно бяха и паднали телефонните линии. Видях две линейки, едната на Червената звезда на Давид (тукашния Червен кръст). Значи аз работя в южната част, дето е по-опасно, щото е по-близо до Газа и до нашата щабквартира. По пътя за вкъщи минавам или през най-големия мол или през кметството или през една грамадна болница.

Седя си аз в автобуса през кметството, пиша смс-и на Яна (тя поне ми ги получаваше) и се оглеждам. Хората си разхождат кучетата, правят джогинг и изобщо единствената разлика беше, че абсолютно всички бяха хванали телефони.

Тоя автобус обаче не отива точно вкъщи. И така и така минавам покрай магазина, влязох да видя за мандарини. Като ще се мре, поне да се наям. Ама на! Един път да го хвана празен тоя магазин, пък те да нямат мандарини!

Прибрах си се и готвих фалафели и гауда пане :)

Комшията немец беше малко в шок, та го приютихме за вечерта, приятелка се обади да ни пита как сме, щото тя работи съвсем пък на юг и била чула експлозията. А експлозията всъщност е когато във въздуха взривяваме вражеските ракети, за да не ни ударят. По някое време се зачетох във фейсбук – една колежка била много близо до ракетата и влезли в бомбоубежище. Останалите само спамеха с едни и същи 5 картинки.

Лиор и комшията се оляха! Вече три дни не ми дават да гледам телевизия – гледат новини на английски, руски, немски и иврит и сравняват. Едновременно с това четат онлайн и гледат по много пъти видеото с ракетата. Все едно ми е запотрябвало пак да чувам алармата.

Следващият ден обаче беше пазарен ден, тъй че няма как да се стои вкъщи. Ходихме до банката, да си внеса чека за първата заплата :)))) Отпразнувах с едни нови обувки и нови пантофи с еленчета. Досега не съм носила Hush Puppies.

После с Лиор се разделихме – той отиде да си купува машина за еспресо, аз се намъкнах в любимия си магазин за бельо. Леле какви чорапи имат в Израел! Абе, заподозрях аз, че има нещо нередно, когато продавачката спря да продава и почна да звъни по телефона, ама толко ми разбира тиквата от иврит. Чак когато рускинята продавачка проговори, разбрах какво е станало. Пак е имало сирена, ама в мола не се чуло. Платих си и се изнесох. Към супермаркета.

И те нямаха мандарани! Обиколих го за общо пет минути, напазарувах 4 неща и пребих 3 жени, които не искаха да ми направят път. Хората пазаруваха с по две колички, не знам дали заради ракетите или щото беше петък. Прибрахме се колкото да открием, че комшията тоя път направо е видял ракетата. Разбрахме се при следващата аларма да ни дойде на гости, че имам един пакет семки. И ги пратих да ми пазаруват консерви.

Колкото да открият, че в кварталните магазини няма консерви. Ако паднат бомби, ще им дам да ядат царевица и варен нахут. Това е положението :))))

Та така – втората сирена ме хвана в магазина, после докато хората не се паникьосваха, аз си изпрах прането. Щото това са главните правила на умирането – да не е на гладно и да не са ти мръсни гащите.

Същия ден ракета все пак уцелила Йерусалим. С което стават 510 ракети за една седмица. Повечето са обезвредени, де. Само една новина ме стресна – имало ракети в Ришон Лецион, където живее една бременна съученичка.

И почна да ми писва от мрънкащи хора във фейсбук и от тия новини на иврит. Искам си Доктор Хаус!!!

Животът си продължава тука. Ден трети е, хората са си по улиците, нищо им няма. Аз си проведох първия урок по PHP (за него, друг път), сега ще сядам да си пиша домашните, че утре след работа съм на училище. Не знам какво точно е тоя код червено, но явно нищо не може да спре училището по иврит.

ПС: само от апокалиптичния **** не мога да се оплача :))))

//

Advertisements

6 Коментари on “Модерна война”

  1. Eoc каза:

    Стискам палци нещата да са все така за теб :)
    Харесват ми пантофите ти :)

  2. Yana Mitseva каза:

    Аз тъкмо слушам обедните новини. И аз малко да се просветя.

  3. Svetlina каза:

    Мама ми разказва бтв новините. Нищо общо с нищо общо :)))))

    Примерно нямаме бутнати сгради, няма обгазяване, както и няма хора с каски. Оняден по време на сирената (когато бях в мола) на плажа е имало няколко стотин човека, останалите са били на мач :)

    Еос, Еос, Еос :) Откак ги купих спря да вали. И да е студено. Сега не мога да си ги нося :)

  4. teo каза:

    “ апокалиптичния ****“ – използвай момента за възможно най-много такъв, сигурно е още по-готин от гревния *****

  5. Svetlina каза:

    Ползвам, ползвам, ама и той взе да омръзва :) Вече повече от седмица е война :)

  6. Уинстън каза:

    На теб ти е готино… Хората в Газа умират… Кеф. :))


Твоят коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s